Решение № 5320 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5320 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100513348 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Б. Б. М. срещу решение № 14535/27.07.2025г. постановено по гр.д. № 73323/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове, както следва:

- с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 2469.29 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането;

-с правна квалификация чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 474,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;

-с правна квалификация чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 14,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането;

-с правна квалификация чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 3,20 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 06.10.2023г,

За които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 57388/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав и е осъдена да заплати направени по делото разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и правилност съдебното решение в обжалваната му част и необоснованост на изводите. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил методиката – чл.6.1.1 към Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020г., която е отменена със съдебно решение по адм.д. № 85/2024г. на 1

1 Рег.№ 1016 / 13.01.2026г. на ВАС и по съобразно която е приел за установено изчисленото количество топлоенергия, която ищецът твърди да е доставил респективно потребена в процесния топлоснабден имот. Правил оплаквания, че съдът е счел, че ответникът е в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, без да са налице доказателства за това – публикуване на фактурите на сайта на ищцовото дружество, нито изрично отправена покана. Излага съображения за недължимост на цена на услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху същата главница. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което предявените срещу въззивника искове се отхвърлят като неоснователни. Във въззивната жалба не са заявени доказателствени искания. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач „ДАЛСИЯ“ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище апартамент №11, находящ се в гр.София, пл. ****, аб.

№366159 за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2020 г. до 06.10.2023г., главница за услуга дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. до 30.04.2022г. и мораторна лихва върху същата за периода 5.11.2020 г. до 06.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57388/2023 г., по описа на СРС, 141 състав.

Решението в частта, с което с е отхвърлен частично предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу Б. Б. М. иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на част от цена на доставена топлинна енергия, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: 1. Правилно ли са изчислени дължимите от ответника суми за потребена топлинна енергия предвид отмяната на т.6.1.1 от Методиката, приложение чл.61 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването от 2020г. и 2. налице ли е забава на ответника и за което да дължи обезщетение за забавено изпълнение върху неплатена цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение в процесния период.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

2

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът не оспорва качеството си „потребител на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ идентично по смисъл и в § 1, т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: като собственик на процесния топлоснабден недвижим имот.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая въззивникът не твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел. топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Наредба №Е-РД-0410/12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142 ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145 ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач –протокол от 06.10.200г.– л.32 от делото на СРС, договор между етажните собственици и третото лице помагач за възлагане извършване на услугата дялово разпределение.

Следователно е налице действително възникнало облигационно правоотношение между етажната собственост и третото лице помагач за предоставяне от последното на услугата дялово разпределение и по което е налице изпълнение на насрещни престации.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

3

По реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че за процесния период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в топлофицирания и собствен на ответника недвижим имот, в количество и качество индивидиуализирани в исковата молба и на посочената стойност, а третото лице помагач на страната на ищеца е извършило услугата дялово разпределение. Въззивникът в качеството си на ответника е поддържал вързаженията си за погасяване по давност на претендираните вземания, както и обстотоятелството, че е налице забава за плащане и респективно дължимост на обезщетенията за забавено изпълнение върху главниците.

Едва във въззивната жалба се навеждат доводи относно количеството доставена топлоенергия в процесния имот и начина, на нейното отчитане, които възръжения са направени за първи път в производството с въззивната жалба и преклудирани /още повече за за същите факти, които се оспорват ответника е направила признание в първоинстанционното производство и обявени за безспорни, поради което и не са събирани доказателствата поискани в исковата молба – съдебни експертизи/ и не следва да бъдат разглеждани.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че същите възражения са неоснователни: и

В решение № 5/22.04.2010 г. по конст. дело № 15/2009 г. на КС е налице произнасяне по искане на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл.

156, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ , обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., посл. изменен с ДВ, бр. 82/2009 г. поради противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията , като искането е отхвърлено. В мотивите на решението е посочено, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, като предназначението й е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия достига до индивидуалните имоти на потребителите.

Същевременно общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни, поради което при съсобствени вещи в сгради-етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопление на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация.

Така даденото разрешение е съобразено при постановяване на ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и потребител на услугата е цялата етажна собственост. Ето защо, титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградна инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставка на централно отопление в сградата.