Решение № 3168 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3168 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330117035 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от А. П. П., Б. С. Б., В. И. Г., В. И. Г., В. И. В., Г. З. Т., Г. Р. С., Д. Й.

К., Е. Г. К., Е. Г. Д., Е. К. К., И. Г. Х., И. К. Н., Й. И. Д., К. Д. К., М. И. М., М. К.

П., М. А. Х., Н. Б. У., П. Т. С., Р. И. М., Р. К. С., Р. И. Д., С. Д. В., С. Б. Д., Т. С.

С., Т. Г. Д., Т. П. П. против Д. Р. К. за признаване на установено между страните, че ищците са собственици на общо 11/16 идеални части, на основание наследствено правоприемство, на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на И.д. на АГКК, с адрес на поземления имот:

*** с предишен идентификатор ***, номер по предходен план: няма, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, *** ***, *** и *** и поземлен имот е идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на И. д.на АГКК, с адрес на поземления имот:***, с площ от 5000 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин ма трайно ползване: нива, категория на земята: 4 (четвърта), с предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: няма, при съседни поземлени имоти е идентификатори: ***, ***, *** и ***, както и да бъде осъден ответника да им предаде владението върху имотите, както и с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявени от ищците срещу Р. И. К. и срещу В. Д. И. за признаване на установен спрямо всеки един от ответниците, че ищците са собственици на общо 11/16 идеални части от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на И. д. на 1

АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 9991 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4 с предишен идентификатор ***, номер по предходен план: няма, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, *** ***, *** и *** и поземлен имог е идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 5000 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин ма трайно ползване: нива, категория на земята: 4 (четвърта), с предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: няма, при съседни поземлени имоти е идентификатори: ***, ***, *** и ***.

В исковата молба се твърди, че процесните имоти са образувани в резултат на разделянето на поземлен имот с идентификатор *** по КККР гр.

П., с площ от 14 991 кв.м. при съседни поземлени имоти с идентификатори:

*** *** *** *** и ***. Имотът представлявал парцел № *** от масив № *** по плана за земеразделяне на землище К., ЕКНМ ***, община П., местността „***“, е площ 15.001 дка, категория на земята при неполивни условия: четвърта, при граници и съседи: 1. ОКЕ № *** - *** на Община П.; 2. ОКЕ № *** - *** на Община П.; 3. Парцел № *** - *** на П. А. Л. и 4. Парцел № *** *** на Д. Н. К.. Твърди се, че с Решение № К304р от 08.11.1994 г. на Поземлена комисия - гр. Пловдив, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № *** възстановено правото на собственост върху посочения по-горе имот.

Излагат се съображения, че Н. С. К. е имал четирима наследници - д. В.

Н. Д. и тримата сина - И. Н. К.. В. Н. К. и Д. Н. К. - всеки, притежаващ по 1/4 идеална част от собствеността на процесиите имоти. Ищците били наследници на горепосочените лица.

Твърди се, че ответникът Р. И. К. се снабдил с ***, издаден по обстоятелствена проверка № *** на *** Н. Х. С., рег. № *** в ***, по реда на чл. 587. ал. 2 ГПК. с който бил признат за собственик по давностно владение, продължило повече от 10 години, на поземлен имот с идентификатор ***, от разделянето на който са образувани поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. В денят, в който бил издаден посоченият *** Р. И. К. прехвърлил собствеността върху имота на другия ответник В. Д.

И. имота с договор за покупко –продажба, обективиран в *** № *** на *** Н.

Х. С., *** *** № *** на *** Н. Х. - С., рег. № *** в *** ответникът В. Д. И. прехвърлил правото на собственост върху имота на Д. Р. К.

Оспорва се, че ответникът Р. И. К. е упражнявал самостоятелно владение върху процесиите имоти в продължение на повече от 10 години, поради се твърди, че не е придобил собствеността върху имота по силата на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка. В този смисъл не било налице и валидно прехвърляне на собствеността в полза на ответника В. Д. И., съответно и на Д. Р. К.. Сочи се, че се касае за недобросъвестни действия от страна на ответниците с цел увреда на действителните собственици на процесиите имоти.

2

Излагат се съображения, че ищците са упражнявали собственически права върху процесиите имоти, включително и правомощието владение, което са манифестирали пред ответника Р. И. К. и трети лица, както и че между тях, останалите наследници, в това число и ответника Р. И. К., е започната процедура по делба на имота преди неговото разделяне, но до подялбата му не се е стигнало.

С уточнителна молба от 21.01.2023 год. се заявява, че единствено Д. Р. К. владее процесните имоти, поради което единствено против него се предявява ревандикационен иск, както и че ищците са собственице на общо 11/16 ид.части от всеки един от процесните имоти.

Предвид изложеното се иска уважаване на исковите претенции и отмяна на издадения нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № К304р от 08.11.1994 г. на Поземлена комисия - гр.

Пловдив, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне и протокол № *** за определяне на категориите на земеделски земи по преписка № *** от С. Й. К., на наследниците на Н. С. К., бивш жител на *** е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху парцел № *** от масив № *** по плана за земеразделяне на землище К., ЕКНМ ***, община ***, местността „***“, нива с площ 15.001 дка, категория на земята при неполивни условия: четвърта, при граници и съседи: 1. ОКЕ № *** - *** на Община П.; 2. ОКЕ № *** - *** на Община П.; 3. Парцел № *** - *** па П. А. Л. и 4. Парцел № *** н. на Д. Н. К..

По Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 год. възстановения поземлен имот *** е заснет като имот с идентификатор № *** с площ от 14991 кв.м.

От представените удостоверения за наследници с изх. № 94В-2698-1 от 23.10.2025 год., изх. № 94В-2698-1.1 от 23.10.2025 год., 94В-2698-1.2 от 23.10.2025 год., изх.№ 94В-2698-1.3 от 23.10.2025 год. и изх.№ 94В-2698-1.4 от 23.10.2025 год и изх. № ГР-И-3912 от 13.11.2025 год. се установява, че ищците са наследници на 132/192 ид.ч. (или 11/16 ид.ч) от наследствена маса при квоти както следва: А. П. П. - собственик на 6/192 ид.ч, Б. С. Б. собственик на 6/192 ид.ч., В. И. Г. - собственик на 3/192 ид.ч., В. И. Г. собственик на 3/192 ид.ч., В. Д. В. - собственик на 2/192 ид.ч., Г. З. Т. собственик на 6/192 ид.ч., Г. Р. С. - собственик на 12/192 ид.ч., Д. Й. К. собственик на 12/192 ид.ч., Е. Г. К. - собственик на 4/192 ид.ч., Е. Г. Д. собственик на 6/192 ид.ч., Е. К. К. - собственик на 4/192 ид.ч., И. Г. Х. собственик на 3/192 ид.ч., И. К. Н. - собственик на 3/192 ид.ч., Й. И. Д. собственик на 2/192 ид.ч., К. Д. К. - собственик на 12/192 ид.ч., М. И. М. собственик на 3/192 ид.ч., М. К. П. - собственик на 4/192 ид.ч., М. А. Х. 3 собственик на 3/192 ид.ч., Н. Б. У. - собственик на 2/192 ид.ч., П. Т. С. собственик на 6/192 ид.ч., Р. И. М. - собственик на 3/192 ид.ч., Р. К. С. собственик на 3/192 ид.ч., Р. И. Д. - собственик на 2/192 ид.ч., С. Д. В. собственик на 2/192 ид.ч., С. Б. Д. - собственик на 2/192 ид.ч., Т. С. С. собственик на 6/192 ид.ч., Т. Г. Д. - собственик на 6/192 ид.ч., Т. П. П. собственик на 6/192 ид.ч.

По отношение на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

П. на 12.08.2022 год. в полза на ответника Р. И. К. е издаден ***, издаден по обстоятелствена проверка №***, по описа на *** Н.Х.С. С., рег. № *** в ***, по силата на който по реда на чл. 587. ал. 2 ГПК. Р. К. е признат за собственик по давностно владение, продължило повече от 10 години, цитираните два поземлени имота.

На същата дата, 12.08.2022 год. чрез договор за покупко – продажба, обективиран в *** № *** по описа на *** Н. Х.С. С., рег. № *** в НК Р. И. К. е прехвърлил правото на собственост върху имот с идентификатор № № *** по КККР на гр. П. на втория ответник В. И. Д..

На 09.09.2022 год., чрез договор за покупко-продажба обективиран в *** по описа на Н.Х.С. С., рег. № *** в *** вторият ответник В. И. Д. е прехвърлил собствеността върху имот с идентификатор № № *** по КККР на гр. П. на третия ответник Д. Р. К..

От приложените скици копие от кадастралната карта на гр. П., одобрена със заповед № РД 18-48/03.06.2009г., и удостоверение за идентичност се установява, че от поземлен имот с идентификатор *** са образувани ПИ *** с площ 9991 кв.м. и ПИ ***.

Горните обстоятелства, установени от приобщения по делото писмен доказателствен материал, не се оспорват от страните, като от съда, с Определение № 4349 от 02.04.2026 год. е отделено и за безспорно и ненуждаещо се от доказване между тях, че ищците са наследници на Н. С. К. – общ наследодател, на общо 11/16 ид.части /при квоти за всеки един от тях изрично посочени в исковата молба/ от процесните поземлени имоти и че към момента имотите се владеят от ответникът Д. Р. К., както и че Р. И. К. не е владял спокойно, явно и несмущавано повече от 10 години процесните имоти.

В тази насока е налице и изрично признание на исковата претенция от всеки един от ответниците.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, ако има интерес на това.

В конкретния случай, по с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищците е да установят, че са собственици, на 4 процесните поземлени имоти на наведеното от тях придобивно основание – наследствено правоприемство при претендираните квоти от всеки квоти, а по иска по чл. 108 ЗС следва да установяват и че ответникът Д. Р. К. упражнява фактическа власт по отношение имота без да има вещно или облигационно основание за това.

От събрания доказателствен материал, съдът намира, че безспорно се установи по делото, че ищците са наследници по закон на общия наследодател Н. С. К., на преките наследници на когото е възстановен процесния поземлен имот ***, разделен впоследствие на ПИ *** е ПИ ***.

Ответниците не оспорват квотите на ищците в съсобствеността, като същевременно не спорят и по обстоятелството, че към момента на издаване на нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка на името на Р. И.

К., той не е бил завладял за себе си частта на останалите сънаследници, като не е преобърнал държането във владение. Не се оспорва от Д. К., че към настоящия момент той упражнява фактическа власт върху 11/16 ид. част от процесните имоти, собственост на ищците.

След като Р. И. К. не е придобил въз основа на давностно владение притежаваните от ищците идеални части в съсобствеността, а именно общо 11/16 идеални части, то същият не е могъл да прехвърли правото на собственост върху тези 11/16 ид.части на В. Д. И., който от своя страна не е могъл да прехвърли собствеността върху тях на Д. Р. К..