Решение № 382 от 23.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100501466 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод постъпили въззивни жалби от адв. Антон Демирев, в качеството му на процесуален представител на М. И. Б. и А. А. Б. против решение № 41/28.02.2023г, постановено по гр.д.

№1033/2021г на Районен съд –гр.Айтос, с което е допусната делба на следните имоти: втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен /първи приземен етаж/, първи и втори жилищен етаж, с административен адрес: гр.А., ул.“Т. К.“№*, ведно с ½ ид.ч. от сутерена, в които след извършено пристрояване са обособени два самостоятелни обекта: самостоятелен обект със ЗП от 113, 76 кв.м., състоящ се от антре/стълбище и WC+баня със ЗП от 19, 13 кв.м. на сутерена; стълбище и стая със ЗП от 18, 93 кв.м. на първи етаж; антре, коридор, кухня-трапезария и дневна със ЗП от 75, 70 кв.м. на втори етаж, и самостоятелен обект със ЗП от 105, 11 кв.м., състоящ се стълбище, коридор, две стаи със ЗП от 43, 86 кв.м. на сутерена; стълбище на първи етаж със ЗП от 13, 91 кв.м.; две стаи, стълбище и антре със ЗП от 47, 34 кв.м. на втори етаж, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с ½ ид.ч. от дворното място с площ 1

256 кв.м.,съставляващо ПИ с пл.№4284 в кв.215 по плана на гр.Айтос, и който попада в обхвата на УПИ V-4283,4284 в кв.215 по плана на града от 1986г, ведно с всички подобрения и приращения в западната половина на двора, при квоти: 2/4 ид.ч. за Е. А. С.; 1/4 ид.ч. за А. А. Б. и общо ¼ ид.ч. за А. А., М. И.

Б., Й. И. А. /или по 1/12 ид.ч. за всеки от тях/.

С жалба с вх.№ 1467/22.03.2023г. по описа на РС Айтос, подадена от М. Б., чрез адв.Демирев се атакува решението със становище, че същото е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Съдът не се е съобразил с доводите на страната, изложени в отговора на исковата молба, нито с възражението за изтекла 10 годишна придобивна давност.

Представеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № *, том *, рег. № *, дело № 303/12.10.2021 г. е опорочен, тъй като М. Б. никога не е подавал молба до нотариуса за издаване на подобен акт, нито ответниците Й. А. и А. Б.. Същите заявяват, че Б. е владял имота самостоятелно, непрекъснато и необезпокоявано, повече от 10 години, считано от 2008г., и не е допускал ищцата до имота.

Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че всички наследници на А. И. са сезирали нотариуса за издаването на процесния нотариален акт. В тази връзка съдът неправилно е кредитирал показанията на С. С., която е инициирала издаването на констативния нотариален акт и в този смисъл се ползва от него и изобщо не е обсъдил обясненията на Й. И. А. и А. А. Б., които са страни по делото.

Процесният нотариален акт се явява издаден без знанието и съгласието на ответниците, което е в противоречие с нормите, уреждащи охранителното производство.

Незаконосъобразно с нотариален акт страните са признати за собственици по давностно владение и наследство на самостоятелен обектцялата жилищна сграда, която е изградена на калкан в съсобствен имот, но не е индивидуализиран с граници и фактически е несъществуващ имот, тъй като няма трети жилищен етаж. Посочените граници на отделните етажи, противоречат на обособените три самостоятелни обекта. Незаконосъобразно са признати за собственици и на ½ ид.ч. от дворно място, въпреки че за същото дворно място има издаден нотариален акт № *, том *, дело № 2

17/1973г. на AРC, придобит на едно основание покупко-продажба, както и на ½ ид.ч. от правото на строеж, което би могло да се придобие по давност, само ако липсва документ за собственост на поземления имот. Също така посочва, е незаконосъобразно извършеното разпределение на реалното ползване на дворното място, без участие на собствениците на останалата 1/2 идеална част.

На следващо място твърди, че имотът описан в нотариалния акт и исковата молба, няма нищо общо с имота, описан в съдебното решение в съответствие със заключението на вещото лице.

В процесния нотариален акт липсва точно описание на триетажната масивна жилищна сграда, тъй като същата не е индивидуализирана с граници - нарушение на чл.588, ал.1, т.З от ГПК. Делбеният имот представлява двуетажна сграда с три самостоятелни обекта, които се владеят самостоятелно: единият от М. Б., другият от А. А. Б., а третият обект се владее от лице, което не участва в делбеното производство, като горното е самостоятелно основание за отмяна на цитирания нотариален акт.

Излага твърдения, че липсва годен предмет за делба, тъй като както в нотариалния, така и в исковата молба се претендира делба на подробно описани имоти, а според съдебно- техническата експертиза, такива обекти няма. Не е налице уточнение на исковата молба в тази връзка и липсва искане към съда делбата да се извърши според заключението на вещото лице. Счита, че съдът не може по свой почин да допуска до делба различни от посочените в исковата молба имоти.

Според нотариалния акт и исковата молба, трети жилищен етаж е един самостоятелен обект, а според вещото лице от същия етаж са обособени два самостоятелни и независими един от друг обекти. Обектът оцветен със жълто е със застроена площ от 75.70 кв м, а обектът оцветен със лилаво е със застроена площ от 47.34 кв м. Първият се владее от ответника М. Б., а вторият от ответника А. А. Б., като двамата са отблъснали владението на останалите наследници, по явен и недвусмислен начин, създавайки самостоятелни обекти, подчинени на режим, различен от наследствения.

По отношение на сутерена заявява, че това не е етаж по смисъла на ЗУТ, не представлява 1/2 идеална част, а 1/3 идеална част и няма две стаи и коридор. Според вещото лице, от сутерена са обособени три самостоятелни дяла, подробно описани в заключението.

3

Счита, че съдът неправилно се е позовал на нормата на чл.92 от ЗС, който текст в процесния случай не намира приложение, тъй като безспорно е установено по делото, че от един обект са създадени три самостоятелни обекта, с квадратура, различна от посочената в исковата молба, които се владеят от трима различни собственици: М. И. Б., А. А. Б. и третото неучастващо в делбата лице.

Твърди, че съдът неправилно е допуснал до делба вещно право на строеж, което е само елемент от правото на собственост.

Изразява несъгласие с извода на съда, че възражението на М. И. Б. за изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, тъй като същият е в противоречие с доказателствата по делото. Налице са противоречиви мотиви на съда относно едно и също обстоятелство.

Посочва, че до 04.04.2019г. въззивникът няма качеството на наследник и на съсобственик с ищцата, поради което за него 10 годишната придобивна давност е изтекла на 31.12.2018г. на собствено основание, извън наследяването. М. Б. е доказал по безспорен начин своето владение, като трето лице, а не като съсобственик на каквото и да е било правно основание, като в тази насока са и доказателствата по делото. Ето защо съдът неправилно се е позовавал на ТР №1/06.08.2012г., по тълк.д. № 1/2012г.ОСГК на ВКС, тъй като същото е относимо само за съсобственост, т.е.

/съсобственик/, който владее имота, каквато съсобственост не е налице до 04.04.2019г. Към 2008г., когато е установил фактическата власт върху самостоятелен обект, Б. не е имал качеството на съсобственик нито с ищцата, нито с ответника А. Б..

Намира за неправилен извода на съда, че Б., като наследник е държател на идеалните части на остА.лите наследници, тъй като съдът е достигнал до него след едностранно и неправилно интерпретиране на фактите в светлината на цитираното тълкувателно решение.

Изразява несъгласие с извода, че М. Б., установява владението като съсобственик с ищцата, владелец е на своята 1/12 идеална част от имота и като съсобственик, наследник и държател на останалите части. Счита, че доказателствата по делото оборват напълно този грешен извод на съда. През годините, през които същият е установил пълна фактическа власт върху самостоятелно обособен имот, т.е. до 2019г. Б. няма качеството наследник и 4 не може по закон да е държател на идеалните части на останалите наследници. Неправилно е да се приема, че до 04.04.2019г. той е наследник на А. Б. И., който е починал на 17.01.1985г. и на съпругата му Й. А. И., починала на 13.10.1991 г., тъй като за ответника няма открито наследство до 04.04.2019г.

В заключение посочва, че по делото безспорно е установено, че ответника М. Б. владее имота от 2008г, когато родителите му са се преместили в друго жилище, находящо се в гр. А., ул. А. К. № * и са предоставили владението на сина си, като трето лице. В тази връзка са и твърденията на ответницата Й. А. в отговора на исковата молба, същата е категорична, че единствен владелец и собственик на имота е М. Б.. В тази насока е и отговора на ответника А. Б.. Ответникът М. Б. е направил цялостен ремонт на самостоятелен обект, включително и външно саниране, като не е допускал ищцата до своя обект, горното се установява и от свидетелските показания.

Заявява, че искът за делба следва да бъде отхвърлен и по отношение на дворното място, защото със владението и своенето на самостоятелните обекти, двамата ответници М. Б. и А. Б. са владяли и своили и дворното място. От друга страна, според експертизата, с оглед разминаването на квадратурите няма идентичност между процесният имот и имота, описан в първичния нотариален акт за продажба № *, том *, дело № 14/1973г. на АРС.

Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция за делба, да се уважи възражението за изтекла десет годишна придобивна давност и да бъде признат въззивникът за собственик на дял първи от заключението на вещото лице, както и да бъде отменен нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № 303/12.10.2021 г. за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение.

Претендира разноски.

С жалба с вх.№ 1468/22.03.2023г. по описа на РС Айтос, подадена от А.

Б., чрез адв.Демирев се атакува решението със становище, че същото е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Съдът не се е съобразил с доводите на страната, изложени в отговора на исковата молба, нито с възражението за изтекла 10 годишна придобивна давност.

5

Представеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № *, том * ,рег. № *, дело № 303/12.10.2021 г. е опорочен, тъй като А. Б. никога не е подавал молба до нотариуса за издаване на подобен акт, следователно същият е издаден от нотариуса без знанието и съгласието на всички ответници, което е в противоречие с процесуалните норми. Счита, че е налице нищожно нотариално удостоверяване, с оглед разпоредбите на чл.576, във връзка с чл.574 от ГПК. Посочените в него лица не са сезирали нотариуса- чл.571 от ГПК, не са присъствали, при извършване на обстоятелствената проверка, не им е прочетен акта, както и описаните квоти, с които те никога не биха се съгласили- чл.579,ал.1 от ГПК.

Сочи, че имотът, описан в нотариалния акт, както и в исковата молба не съответства на имота, описан в заключението на вещото лице. Според вещото лице от един имот са обособени три самостоятелни обекта и по това заключение възражение от ищцата няма. С исковата молба се претендира делба на трети жилищен етаж, със застроена площ от 98 квадратни метра, но според вещото лице сградата се състои от два жилищни етажа и сутерен на кота - 2.40 м, липсва уточнение в тази насока.

Незаконосъобразно с нотариален акт страните са признати за собственици по давностно владение и наследство на самостоятелен обектцялата жилищна сграда, която е изградена на калкан в съсобствен имот, но не е индивидуализиран с граници и фактически е несъществуващ имот, тъй като няма трети жилищен етаж. Посочените граници на отделните етажи, противоречат на обособените три самостоятелни обекта. Незаконосъобразно са признати за собственици и на ½ ид.ч. от дворно място, въпреки, че за същото дворно място има издаден нотариален акт № *, том *, дело № 17/1973г. на AРC, придобит на едно основание покупко-продажба, както и на ½ ид.ч. от правото на строеж, което се поглъща от правото на собственост и практически такова никога не е било учредявано. Също така посочва, че е незаконосъобразно извършеното разпределение на реалното ползване на дворното място, без участие на собствениците на останалата 1/2 идеална част.