Решение № 998 от 25.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Варна, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110113388 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Образувано е по предявен от С. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.

.... № ..., ет. ..., ап. ..., срещу „Е. М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ...., кв. ....., ул. .... № ..., сгреда ...., ет. ..., иск с правно основание чл.

439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 10 026,14 лева, представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта от 14.04.2006 г., сключен между ищеца и „О. б. б.“ АД, 1056,43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.11.2008 г. до 26.04.2009 г., 50,99 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 20.02.2009 г. до 26.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.06.2009 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 789,87 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, за които суми по ч. гр. д. № 6623/2009 г. по описа на ВРС са издадени Заповед № 3691/30.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1290/2011 г. по описа на ЧСИ С. К. -Д., рег. № 718 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В исковата молба ищецът излага, че на 30.06.2009 г. срещу него е инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 1

6623/2009 г. по описа на ВРС. По горецитираното дело срещу него била издадена Заповед № 3691/30.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които настоящият ищец бил осъден да заплати на „О. б. б.“ АД сумата от 10 026,14 лева - непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта от 14.04.2006 г., сумата от 1056,43 лева - договорна лихва за периода от 06.11.2008 г. до 26.04.2009 г., сумата от 50,99 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 20.02.2009 г. до 26.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.06.2009 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 789,87 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

По молба на взискателя „О. б. б.“ АД било образувано изп. д. № 402/2009 г. по описа на ЧСИ Л. М., впоследствие прехвърлено от взискателя с молба вх. № 3223/20.04.2011 г. на ЧСИ С. К. -Д., която на 23.04.2011 г. образува изп. д. № 1290/2011 г. На 22.05.2018 г. по делото постъпила молба от „Е. М.” ЕООД, с която дружеството уведомявало ЧСИ, че вземането му е прехвърлено по силата на договор за цесия, като с разпореждане на ЧСИ от 08.06.2018 г. цесионерът бил конституиран като взискател по делото.

Сочи, че поради липса на предприети каквито и да е изпълнителни действия или искания за такива след 04.12.2012 г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 18.04.2022 г. Ищецът заявява, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение процесното вземане е погасена по давност.

Отправя искане до съда да бъде установено, че ищецът не дължи процесните суми поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането по Заповед № 3691/30.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 6623/2009 г. по описа на РС - Варна .

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Е. М.” ЕООД, чрез адв. Р. М. от АК - Варна, с който застъпва становище за недопустимост на предявената претенция. Обосновава възражението си за недопустимост на иска с липсата на правен интерес, доколкото ответното дружество не оспорва, че правото на принудително изпълнение по отношение на процесното вземане е погасено по давност, като счита обаче, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността то да бъде принудително изпълнено.

Не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, а именно: предприетите действия от страна на цедента, извършени по повод образуваното заповедно производство, впоследствие и изпълнително дело срещу ищеца, както и че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и към датата на предявяване на настоящата претенция е настъпила петгодишна погасителна давност.

Настоява за прекратяване на производството поради липса на правен интерес; в случай, че производството бъде прието за допустимо, признава иска. Заявява, че при 2 евентуално уважаване на исковата претенция, сторените разноски следва да останат в тежест на ищеца, доколкото ответното дружество не е извършвало никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок и да накърнят правната сфера на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът С. В. Г. не се явява лично, представлява се от адв. Н. И. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „Е. М.” ЕООД не изпраща представител. С молба вх.

№ 9391/05.02.2024 г. пълномощникът му адв. Р. М. поддържа отговора на исковата молба, заявява становище по хода на делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

Съдът счита наведеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес при прекратено изпълнително дело за неоснователно. Макар между страните да няма спор, че изп. д. № № 1290/2011 г. срещу длъжника е прекратено поради настъпила перемпция, при съществуващ валиден титул в полза на кредитора няма пречка последният да инициира ново изпълнително производство въз основа на същия, което застрашава правната сфера на ищеца и обуславя правния интерес от водене на настоящото дело. Пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на настъпила погасителна давност и съдебният изпълнител не може да я зачете, той дължи подчинение на изпълнителния лист (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, I V ГО).

Възражението за погасяване на вземането по давност следва да се предяви по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора последици.

Между страните по делото не е спорно, че на 30.06.2009 г. срещу С. В. Г. е инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 6623/2009 г. по описа на ВРС и е издадена Заповед № 3691/30.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които настоящият ищец е осъден да заплати на „О. б. б.“ АД сумата от 10 026,14 лева - непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта от 14.04.2006 г., сумата от 1056,43 лева - договорна лихва за периода от 06.11.2008 г. до 26.04.2009 г., сумата от 50,99 лева - наказателна лихва за просрочени главници за периода от 20.02.2009 г. до 26.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.06.2009 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 789,87 лева, представляваща разноски по производството; че по молба на „О. б. б.“ АД е образувано изп. д. № 402/2009 г. по описа на ЧСИ Л. М., впоследствие прехвърлено от взискателя с молба вх. № 3223/20.04.2011 г. на ЧСИ С. К. -Д., която на 23.04.2011 г. образувала изп. д. № 1290/2011 г.; че на 22.05.2018 г. по делото е постъпила молба от „Е. М.” ЕООД, с която дружеството е уведомило ЧСИ, че вземането му 3 е прехвърлено по силата на договор за цесия, като с разпореждане на ЧСИ от 08.06.2018 г. цесионерът е конституиран като взискател по делото; че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 18.04.2022 г.; че възможността ответното дружество да събира чрез принудително действие процесното вземане е погасено по давност.

Горното се установява и от представените по делото Изпълнителен лист от дата 30.06.2009 г. по ч. гр. д. № 6623/2009 г. по описа на ВРС, 14-и състав, Молба вх. № 1838/15.07.2009 г. от „О. б. б.“ АД до ЧСИ Л. М., № 714 КЧСИ, за образуване на изпълнително дело срещу С. В. Г. по горния изпълнителен лист, Молба вх. № 50837/22.05.2018 г. до ЧСИ С. К. -Д., № 718 КЧСИ, от „Е. М.“ ЕООД за конституиране на дружеството в качеството му на цесионер като взискател по изп. д. № 1290/2011 г.;

Постановление за перемпция от 18.04.2022 г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ С. К. -Д., № 718 КЧСИ, прекратява производството по изпълнително дело № 20117180401290.

Според даденото разрешение в т. 10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Видно от Постановление за перемпция от 18.04.2022 г., датата на последното изпълнително действие по изп. д. № 1290/2011 г. - запор на банкови сметки, е 04.12.2012 г. В случая не може да се приеме обаче, че погасителната давност е започнала да тече от тази дата, тъй като, както и е прието с ТР №3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, постановеното с т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отпадане на постановките на ППВС №3/18.11.1980 г. има действие занапред и започва да се прилага от датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. 26.06.2015 г. Т. е., към 04.12.2012 г. все още са действали постановките на ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно които давността не тече докато трае изпълнителното производство. Същевременно, доколкото изпълнителното производство се прекратява поради перемпция 2 години след последното изпълнително действие по силата на закона (чл.

433, ал.1, т. 8 ГПК), независимо дали за това е издаден акт на съдебния изпълнител или не, в случая следва да се приеме, че изп. д. № 1290/2011 г. е прекратено поради перемпция на 04.12.2014 г., като именно това е датата, от която е започнала да тече погасителната давност.

Последната не е прекъсната с молбата на „Е. М.“ ЕООД от 22.05.2018 г. за конституирането му като взискател по делото, тъй като видно от молба вх. № 50837/22.05.2018 г., в нея не е посочен изпълнителен способ - извършването на справки относно наличие на банкови сметки на длъжника не е изпълнително действие, съгласно мотивната част на т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от писмо от дата 29.10.2018 г., ЧСИ е отправило към новоконституирания взискател запитване дали желае налагане на запор на някоя от притежаваните от длъжника С. В. Г. банкови сметки, но по настоящото дело не е представен положителен отговор от взискателя в този смисъл; не са налични и други доказателства за извършени изпълнителни действия след конституирането на „Е. М.“ ЕООД по изпълнителното дело, като извършването на такива действия не се и твърди от ответника. С оглед на изложеното, към датата на предявяване на настоящия иск - 16.10.2023 г., петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.