Решение № 483 от 19.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Русе, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20244500500597 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от С. В. К., И. Й. К. и З. Й. К. чрез пълномощник „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ гр. Русе, представлявано от адв. В.

В. срещу Решение №

639/12.05.2024 г., постановено по гр.д. №

20234520104624/2023г. по описа на Районен съд Русе, с което С. В. К., ЕГН **********, И. Й. К., ЕГН ********** и З. Й. К., ЕГН **********, тримата от гр. Русе, ул. „*** като наследници по закон на ЙК К., ЕГН **********, починал на ***, на основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 9 и чл. 5 от ЗН са осъдени да заплатят на ищеца Застрахователна компания „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД гр. София, ЕИК 121718407, със седалище гр. София, , общо сумата 21 253,44 лв - главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, в резултат на вреди, причинени от наследодателя им ЙК К., при ПТП на ***, на главен път I-5, в района на км.10+800, управлявал, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, с лек автомобил „Пежо 405“, рег.№ ***, при което се блъснал в товарен 1 автомобил „Волво“, рег. № ***, собственост на „Ангелов Транс“ ЕООД, вследствие на което К. починал, а на товарния автомобил били нанесени значителни материални щети, като всеки един от тримата ответници да заплатипо 7 084,48 лв., представляващи 1/3 част от застрахователното обезщетение, възстановено от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/06/117000732302/ 06.03.2017 г., в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“, заплатено от второто дружество по полица „Булстрад каско стандарт“ № 4704161100000913, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 3663,08 лв, както и С. В. К., ЕГН ********** на снование чл.86, ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати на ищеца Застрахователна компания „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД гр. София, ЕИК 121718407, сумата от 2 248,40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 7 084,48 лв., за периода от 05.09.2020 г. до 05.09.2023 г. Жалбоподателите считат решението за неправилно и незаконосъобразно и като такова молят да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново решение, с което бъдат отхвърлени като неосновтелни заявените претенции срещу тях за изплащане на възстановено от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД застрахователното обезщетение общо в размер на 21 253,44 лв за периода от 05.09.2020 г. до 05.09.2023 г. /по 7084,48 лв от всеки от тях/, като решението в частта, с която е уважен акцесорният иск срещу С В.

К. бъде обезсилено като недопустимо.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност в една част и недопустимост в друга част на обжалваното решение.

Жалбоподателите твърдят, че в мотивите си първоинстанционният съд неправилно, необосновано и без абсолютно всякакво основание и аргументи е игнорирал всички направени от тях оспорвания и възражения, неправилно е преценил доказателственото значение на приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали № 290/53 от 11.03.2017 г. , като в нарушение на процесуалните правила в ГПК за събиране на доказателства, е приобщил към доказателствата по делото и е съобразявал съдържащите се такива в прокурорска преписка № 1561/2017 г. по ДП № 520/2017 г., по описа на ОД на МВР Русе,и по-специално съдържащите се там химическа и медицинска експертизи.

2

Счита, че първоинстанционният съд освен това превратно е тълкувал събраните доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи свързани с показанията на разпитаните свидетели, действителната стойност на вредите по увредения товарен автомобил в размер на 21 238,44 лв, отхвърлянето на направеното от ответниците възражение за частично погасяване по давност на авентуално възникналото регресно вземане на ищеца към ответниците на заявеното в исковата молба основание, срещу които изводи излага подробни съображения.

Въззиваемата страна по жалбата „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД гр. София, ЕИК 121718407 взима становище по жалбата и счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено, за което излага подробни съображения.

Счита, че съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 1/2023 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС не са налице пречки при констатирани пороци при проверка на правилността на съдебния акт във въззивното производство да бъдат допуснати и служебно назначени експертизи с цел изясняване на релевантните за спора моменти..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 2 5 9 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на делото е иск с правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 9 и чл. 5 от ЗН, предявен от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД гр.

София, ЕИК 121718407 срещу С. В. К., И. Й. К. и З. Й. К. като наследници по закон на ЙК К., ЕГН **********, починал на ***, да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Застрахователна компания „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД общо сумата 21 253,44 лв - главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, в резултат на вреди, причинени от наследодателя им ЙК К., при настъпило ПТП на ***, на главен път I-5, в района на км.10+800, при което ЙК К. е управлявал лек автомобил „Пежо 405“, рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, при което се блъснал в товарен автомобил „Волво“, рег. № ***, собственост на „Ангелов Транс“ ЕООД, вследствие на което К. починал, а на товарния автомобил били нанесени значителни материални щети.

Искът с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 9 и чл. 5 3 от ЗН, с който съдът е сезиран, е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу причинителя на вредата. Регресното вземане възниква с плащането, поради което приложим е материалният закон, действал към момента на завършването на правопораждащия фактически състав.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди, настъпило застрахователно събитие, предизвикано от виновно противоправно деяние на застрахования, концентрация на алкохол в кръвта над допустимата и плащането на обезщетение на увреденото лице.

В тежест на ответника е да докаже предпоставките за въведеното от него правопогасяващо възражение свързано с изтекла погасителна давност.

Правопораждащият фактически състав на регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ съдът приема за доказан по безспорен начин. Застрахователното обезщетение за пострадалия товарен автомобил е изплатено опосредено - чрез възстановяване на платеното от застрахователя по застраховка „Каско”, след извършено прихващане на взаимни регресни претенции на двете дружества.

Спорните по делото въпроси се свеждат до доказване наличието на алкохол в кръвта на починалия Й К. с концентрация над допустимата, причини и механизъм на настъпване на процесното ПТП на ***, вид и размер на нанесените щети по товарен автомобил „Волво“, рег. № ***, собственост на „Ангелов Транс“ ЕООД, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, респ. в какъв точно размер, в полза на ищцовото дружество е възникнало регресно вземане срещу ответника, както и основателност/неоснователност на релевираното възражение за настъпило частично погасяване по давност на регресното вземане на ищеца.

Доколкото действително в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд неправилно е кредитирал съдържащите се в приобщената прокурорска преписка № 1561/2017 г. по ДП № 520/2017 г., по описа на ОД на МВР Русе химическа и медицинска експертизи и не е 4 установил размера на вредите, за установяване на тези обстоятелства въззивната инстанция е назначила изготвянето на съдебно-химическа, съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, тъй като е приела, че спорът не е изяснен от фактическа страна.

Вещото лице А. С. е депозирало молба за това, че не може да изготви назначената съдебно-химическа експертиза, на която е поставена задача да установи има ли наличие на етилов алкохол в кръвната проба, представена за анализ и в каква концентрация на починалото лице ЙК К., тъй като взетата такава при аутопсията на трупа на ЙК К., EГH ********** от гр. Русе в Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ Канев AД — Русе след изследването й с газхроматографски метод въз основа Постановление зa назначаване на експертиза с рег. № ЗЗбр-5008 oт 13.03.2017 г. по Досъдебно пpoизвoдcтвo № 520/2017г. по опиca на OД МВР — Русе и изготвяне на Химическа експертиза № 97 от 15.03.2017г. със заключение "В кръвната проба, иззета oт трупа на ЙК К. c установи наличие на етилов алкохол в количество 2,90 промила" е предадена за унищожаване съгласно сключен договор за унищожаване на биологични отпадъци — Идентификационен документ № 1/2017г. oт 03.07.2017г. съобразно действащата към 15.03.2017г.

Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване на алкохол или друго упойващо вещество oт водачите на мoтopни превозни средства, по силата на чл. 19 от която „ След химическото изследване пробите кръв се съхраняват в химическата лаборатория до 3 месеца при температура + 4°С. ".

Вещото лице инж. Николаий Н. в изготвената от него автотехническа експертиза дава заключение за това, че причината за настъпване на процесното ПТП са действията на водача на л.а. „Пежо 405" с peг. № *** Й К., който при движение с несъобразена скорост с пътните и метеорологичните условия нaвлизa в лентата за насрещно движение и предизвиква настъпване на ПТП. Изхождайки от данните от приложения по делото протокол за оглед на ПТП и протоколите за оглед на веществените доказателства в ДП 520/2017г. по описа на ОД на MBP Русе вещото лице подробно посочва и механизмът на настьпване на процесното ПTП, а именно – „нa 10.03.2017г. около 19:08 часа на път 1-5, в рйона на км. 10+800 км в посока гр.Бяла със скорост около 60 км/час се движи т.а. „Волво“ рег.№ *** (влекач с прикачено полуремалке), управляван от водач АА, ЕГН: **********.

B същото време в обратна посока със скорост над 90 км/час в участък на остър 5 десен завой се движи л.a. „Пежо 405" с peг.№ *** с водач Й К., ЕГН:**********. Ha мокра пътна настилка водачът К. губи контрол над управлението на автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, където се блъска челно в т.а. „Волво“ с per.№ СТ7717АВ. Ударът между двата автомобила настьпва в предната дясна част на лекият автомобил и предната дясна част на влекача, изцяло в лентата за движение на товарния автомобил.

След удара товарният автомобил спира на около 30 метра след мястото на удара и остава в лентата си за движение в посока гр.Бяла. Лекият автомобил се завърта наляво около масовия си център и застава в посока обратна на неговото движение в края на дясната пътнa лента. Водачът на лекия автомобил Й К. загива на място“.

Размерът на средствата, необходими за възстановяване на товарния автомобил с неоригинални части и ремонт на рамата на автомобила към датата на ПТП по действащи пазарни цени вещото лице определя в размер на 16 152,96 лв с ДДС.

Вещото лице д-р П. Д. изхождайки от установената аутопсионна находка при огледа и аутопсията на починалия водач Й К., която подробно описва в заключението си, счита, че смъртта на К. следва да се отдаде на установената тежка гръдна травма, в рамките на съчетана травма, довела до тежки, несъвместими с живота увреждания на сърцето и аортата и остра кръвозагуба като смъртта е настъпила непосредствено след получаване на установените травматични увреждания, които отговарят да бъдат получени при ПТП на *** При тези данни, ако се приеме, че установените травматични увреждания довели до смъртта на Й К. са получени при ПТП, настъпило около 19:06 часа на 10.03.201 7 г., на базата на установената концентрация на етилов алкохол в кръвта иззета от трупа му по време на аутопсията следва да се приеме, че към момента на настъпване на процесното ПTП (19:06 часа на 10.03.2017г.) концентрацията на етилов алкохол в кръвта му с била 2,9 промила. В съдебно заседание изрично подчертава, че при изготвяне на заключението си е зачел всички фактори, които имат отношение като акцентира, че да се установи към даден момент каква е концентрацията на алкохол в кръвта, трябва да се установи в конкретния случай дали пострадалият е починал на място по време на ПТП, защото ако е починал покъсно, ще има разлики в концентрацията. Също така има значение дали пробата е взета от мястото на ПТП или не, за да няма компрометиране на 6 пробата. Има значение дали тялото е било в такова състояние, което може да се отчете, че пробата е достоверна към момента на настъпване на смъртта, защото ако е настъпило трупно разложение или някакви промени, вече може да има различен прочит на тази проба. Вещото лице подчертава, че в случая изготвяйки експертното си заключение е отчел всички тези фактори, и не се е основал единствено на изготвеното в досъдебното производство химическо изследване и по този начин е установил концентрацията на алкохол в кръвта към даден момент, а не по принцип. Някои от изследванията няма как да се повторят и следва да се приемат – като кръвната проба, като протокола от аутопсията. Това са резултати, които следва да се приемат, и въз основа на тях се изготвя заключението.