Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 209 от 30.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 334/2022
Вид
Определение № 209
Подписан
30.05.2022
В сила
30.05.2022
Състав
Красимир Аршинков, Диана Узунова, Атанас Маскръчки

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. Благоевград, 20.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20221200600334 по описа за 2022 година взе предвид следното :

Производството пред съда е въззивно, по реда чл.341,ал.2 НПК във връзка с чл.306,ал.4, предл.2 НПК и е образувано въз основа на частна жалби на адвокат С. като защитник на И.Р. и от адв.Д. като повереник на частния тъжител - К Л против определение № 500243/15.04.22г., постановено по НЧХД № 364/20г. по описа на РС- Разлог.

В жалбата на адв.С. се сочи, че с атакуваното определение подзащитният му е осъден да заплати разноски в размер на 3000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в полза на повереника на тъжителя. Твърди се в жалбата, че, съпоставен този хонорар на повереника с текста на чл.13 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, многократно ги надхвърля, в който смисъл се сочи, че е налице злоупотреба с право. Като аргумент се посочва и решение № 163 от 13.04.2010г. по н.д. № 14/10г. на ВКС, както и разпоредбата на чл.36,ЗА. Ето защо се иска въззивната инстанция отмени атакуваното определение на РСС и намали разноските за адвоката на тъжителя съобразно нормативната уредба.

В жалбата си адв.Д. като повереник на частната тъжителка твърди, че подсъдимият е осъден за престъпления по чл.144,ал.1,НК и по чл.146,ал.1,НК и оправдан да е нанесъл обидата на К Л публично . Именно заради оправдаването му по квалифицирания състав на чл.148,ал.1,т.1,НК РРС е 1 приложил разпоредбата на чл.189,ал.4,НПК и не е осъдил под.Р. да заплати в пълния размер от 4000 лева претендираните от тъжителката разноски, а само в размер от 3000 лева. Сочи се от адв.Д., че в случая не е налице хипотезата на ал.4 на чл.189,НПК, тъй като подсъдимият е осъден по двете обвинения, макар и оправдан по квалифицирания състав, поради което се иска отмяна на обжалваното определение на РРС и осъждането от въззивния съд на подсъдимия да заплати на тъжителката сумата от 4000 лева- адвокатски разноски.

Като разгледа жалбите, атакуваното определение и материалите по делото, въззивният съд намери от фактическа и правна страна следното:

Жалбодателят Р. е предаден на съд с тъжба за извършени престъпления по чл.144,ал.1,НК и по чл.148,ал.1,т.1, във връзка с чл.146,ал.1,НК. С присъда № 500236 от 15.04.2022г. същият е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.144,ал.1,НК и по чл.146,ал.1,НК, като е оправдан по обвинението да е нанесъл обидата публично. Съобразно това с определение по чл.306,ал.1,т.4,НПК- предмет на настоящия въззивен контролпървоинстанционният съд е осъдил подсъдимия И.Р. да заплати на частния тъжител К.Л. сумата от 3000 лева, представляващи направените от нея разноски по делото за адвокат. Със същото определение РРС е отхвърлил искането на повереника на тъжителя за присъждане на разноски над уважения размер, аргументирайки се, че подсъдимият частично е оправдан по второто обвинение /за обида/ и е налице хипотезата на чл.189,ал.4,НПК.

Видно от материалите по НЧХД № 364/20г. на РС- Разлог на л.230 се намира пълномощно, с което тъжителят Л. е упълномощила адв.Д. да я представлява по делото, като е договорено и платено в брой /съгласно отразеното в договора за правна помощ и съдействие/ възнаграждение в размер на 4000 лева.

При горното съдът счита и двете жалби за допустими- подадени са от надлежни страни, в установения срок и до компетентния съд. Разгледани по същество обаче и двете жалби са неоснователни:

Съгласно разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен същия дължи разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение. А съгласно ал.4 на цитираната норма – когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати 2 само разноските, направени по обвинението, за което е признат за виновен.

Както се посочи –тъжителят Л. е упълномощила адв.Д., с която е договорила и на която е заплатила –според договора за правна помощ възнаграждение в размер на 4000 лева. В пледоарията си адв.Д. е направила искане за заплащане на сторените по делото разноски, вкл. и адвокатското възнаграждение. Подсъдимият е осъден, така както е предаден на съд по обвинението за престъпление по чл.144,ал.1,НК, да е извършил престъпление по чл.146,ал.1,НК и е оправдан по квалифицирания състав на чл.148,ал.1,т.1,НК, т.е. налице са предпоставките както на ал.3, така и на ал.4 на чл.189,НПК.

Досежно възражението на защитата за прекомерност на разноските следва да се посочи, че в НПК няма разпоредба, аналогична на тази по чл.78,ГПК за присъждане от съда по искане на отсрещната страна на понисък размер на претендираните разноски поради прекомерност съобразно действителната и правна сложност на делото. Цитираното в жалбата на адв.С. решение е инцидентно, а с решение от 11.02.2016г. ОСНК на ВКС е приел, че „в наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за неправомерност на разноските, т.е. неприложима е разпоредбата на чл.78,ал.5,ГПК“. В тази насока е и решение № 52 от 09.06.21г. по н.д. № 159/21г. на III н.о. на ВКС.

Действително, съгласно чл.36 от ЗА -размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според този състав на съда въпросната норма обаче касае договарянето на такъв хонорар, който да следва да бъде съобразен /поне/ с минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004г.

Ето защо атакуваното определение законосъобразно следва да бъде потвърдено. на

РРС като правилно и

Така мотивиран и на основание чл.345 НПК във връзка с чл.306,ал.4,НПК въззивният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение № 500243 от 15.04.2022г. по НОХД № 364/2020г. по описа на Районен съд –гр.Разлог.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4