Решение № 68 от 05.08.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велики Преслав, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20263610200144 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от В. К. С. с ЕГН **********,с адрес гр.*******, чрез пълномощник срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №8506058242 връчен на 24.03.2026 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, като издаден при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон, поради изтекла давност. Предвид изложеното се иска от съда да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника, който поддържа изложеното в жалбата, моли след отмяна на НП да му бъдат присъдени и разноски за адвокатско възнаграждание.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че издадения ЕФ отговаря на предвидената форма и съдържание, нарушението е установено по безспорен начин и моли да бъде потвърден изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 18.01.2023 г., в 07.15 часа в Община Велики Преслав, Област Шумен с устройство № 40591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 133+004 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение - движение на ППС лек автомобил „Опел Корса“, регистрационен номер Е0395МХ, с технически допустима максимална маса 1575, за 1 което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.1 от ЗП .

В съответствие с разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № 8506058242, с който на жалбоподателя, като собственик на ППС на основание на основание чл.139, ал.6 вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима и по същество основателна по следните съображения:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в действащата й редакция предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата , се наказва с глоба в размер 300 лв. Съгласно чл. 187а, ал.1 от ЗДвП на собственикът на пътното превозно средство за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата се налага глоба по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв. В случая описанието на нарушението пълно и точно, недвусмислено и непротиворечиво словесно описание на нарушението, което не ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото е осуетена възможността му да разбере административното обвинение, респективно, да организира адекватно защитата си.

Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП , доколкото ЕФ по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни (като АУАН) и със санкционни (като НП) функции.

На първо място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството, следва да се приеме, че ЕФ следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН , която 2 регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всеки.

Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може, нарушителите, санкционирани с ЕФ, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е тримесечен, респективно - едногодишен, и пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т. е. до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът.

Приемането за ЕФ на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това, дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от правна гледна точка. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел побързо реализиране на административно наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство. Ефектът от неприлагането на нормите н а чл. 34 ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл. 34, ал. 2 ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от посочване на физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т. е. автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. Вярно е също така, че чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда като реквизит "дата на съставяне" на фиша, а единствено посочване датата на нарушението, но датата на издаването му е важна, доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН . Вероятната причина за липса на реквизит "дата на издаване" в ЕФ е предвиждането, същият да се издава в деня на установяване на нарушението, което обаче не се прави в практиката, а няма и разпоредба в закона, от която да се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за приложението на чл. 34 ЗАНН произтича именно от отсъствието на дата на издаване на ЕФ в одобрения от министъра на вътрешните работи образец.

Процесният ЕФ е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг ЕФ. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се съдържа е датата на нарушението. В този случай, за да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е задължително да бъде установена датата на издаване на ЕФ, като в случая има приложен документ, от който е видна датата на съставяне на процесния ЕФ – 08.09.2023 г. Видно от приложените писмени доказателства е представена датата на установяване на нарушението – 18.01.2023 г., поради което разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не са спазени и преклузивния срок е изтекъл.

3

Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ЕФ, дори, без да се обсъжда въпроса по същество, макар и в настоящия случай да намира извършеното нарушение и неговия автор за установени, доколкото безспорно се установява, че за регистрирания час на нарушението има подадена ТОЛдекларация, но платената категория е по-малка от измерената. Така застъпеното становище по никакъв начин не противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. , постановено по тълк. дело № 1/2013 г., където преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН изобщо не са обсъждани.

ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и на Наказателното постановление (НП)), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН, нито този за издаване на НП. Предвид, на което не може да се говори за процесуално нарушение, свързано със срока на издаване на ЕФ. Тук има значение единствено изтеклата относителна и абсолютна давност (съответно 3 години и 4 години, и 6 месеца) за санкциониране на нарушителя. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 година на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 година по т. д. № 1/2014 година на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Следователно за процесното административно нарушение давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , според която обаче давностният срок към датата на извършване на нарушението е 3 години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ брой 26 от 06.04.2010 година. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е 4 години и 6 месеца според редакцията на чл. 80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила Съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК давността за преследване тече от довършване на деянието, в случаите на опит или приготовление от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a7093ac-740f-4236-9dc8-d773b3d4071b