Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2781 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5039/2022
Вид
Решение № 2781
Подписан
16.06.2023
В сила
27.05.2026
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 10, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 2781 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330105039 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. И. Д., ЕГН **********, против В. Н. Н. починал в хода на процеса и заместен по право от наследниците Н. Г. Н. и Г. В. Н. с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата твърди, че с ответника са наследници по закон на О.Н.П. (поч. на 20.01.1964 г.), която след смъртта си оставила двама преки наследници, които към момента също са починали, а именно: дъщеря – И.Н.Н. (поч. на 21.01.1978 г.) и син – С.Н.П. (поч. на 10.06.2019 г.). Сочи се, че страните по делото са наследници от коляното на И.Н.Н..

Ищцата заявява, че черпи права по наследяване от своята майка З. Н. Н. (поч. 2012 г.), която е дъщеря на И.Н.Н., а ответниците са наследници на покойния В. Н. Н. - син на И.Н.Н. като З. Н. била единствен наследник на И.Н.Н.

Твърди, че общият им наследодател О.П. е оставила след смъртта си в наследство следния свой недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №*** по КК на гр. П., с адрес на имота: гр. П., община П., район Ц., ул. "Н.К." №..., целият с площ от *** кв.м, урбанизирана територия, начин на ползване: ниско застрояване (стар парцел ***, кв. *** по ЗРП-ПУП на гр. Пловдив), при съседи съгл. скицата, издадена от СГКК – Пловдив: ПИ с ИД № ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда с идентификатор №***, еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от ...кв.м, както и един гараж с площ от ... кв.м (сграда с идентификатор №***).

1

За покупката на дворното място О.П. притежавала нот. акт № ...., т. 1/1934 г. и нот. акт № .../1934 г. (за придаваемо място), като след това била построена и жилищната сграда в мястото.

Твърди се, че след смъртта на И.Н., синът й В. Н. /починал/ направил отказ от наследството на своята майка, който отказ от 09.11.1980 г. бил вписан в регистъра при Районен съд – Пловдив. В гореописания недвижим имот останала да живее З. Н., която живяла в имота до смъртта си през 2012 г. С оглед на това, че след отказа от наследство, направен от В. Н. единствени правоимащи собственици в имота останали З. Н. до размера на ½ ид.част от правото на собственост и другият наследник на О.П. – синът й С.П., който притежавал останалата ½ ид.част като между тях било постигнато съгласие майката на ищцата да ползва, като живее втория етаж от сградата, а С.П. да ползва реално първия жилищен етаж. По този начин върху жилищната сграда било установено съвладение от двамата собственици – З. Н. и С.П., по 1/2 ид. ч. за всеки от тях. Сочи се, че този начин на упражняване на фактическа власт на двуетажната жилищна сграда, заснета с ИД №***.1, се е запазил вече близо 30 години и до днес, като ищцата, която била родена в тази къща и до сега продължавала да живее на втория жилищен етаж от сградата, а първият етаж се ползвал от наследниците на С.П., които макар и рядко, посещавали имота.

Посочва се, че през 1997 г. бил издаден констативен нотариален акт № ..., том .../20.11.1997 г. на нотариус при Районен съд – Пловдив, с който акт било признато право на собственост за описаната по-горе жилищна сграда, както на З. Н. – майка на ищцата, за посочен в акта дял от 1/4 ид. ч. и С.П. – за неговата 1/2 ид. ч., така и на В. Н., също за 1/4 ид. ч. от сградата.

За посочения констативен нотариален акт ищцата разбрала от изпратената й от В. Н. писмена покана в края на 2021 г., с която отправил покана за ползване на неговата 1/4 ид. ч. от имота.

Поддържа, че В. Н., респ. заместилите го по право негови наследници – ответниците по делото не притежавали никакви права в гореописания недвижим имот.

Счита, че с оглед направения от В. Н. отказ от наследството на И.Н., с издадения констативен нот. акт № 174/1997 г. били констатирани негови несъществуващи вещни права в имота. Твърди, че и след издаването на посочения констативен нотариален акт ответникът Н. не е упражнявал фактическа власт в описания имот. Посочва, че през годините той посещавал имота епизодично, като гост.

Заявява, че целият имот и след 1997 г. непрекъснато бил във владение на З. Н., респ. от ищцата, както и от С.П., респ. от наследниците му.

Твърди, че към настоящия момент процесният недвижим имот се притежава от нея (1/2 ид. ч.) и от наследниците на С.П. (1/2 ид. ч.), с оглед на което обосновава правния си интерес да оспори издадения констативен нотариален акт № 174/1997 г. в частта, в която в полза на В. Н. е признато право на собственост за 1/4 ид. ч. от имота.

Заявява, че дори и да се установи, че към момента на издаване на акта през 1997 г.

2 ответникът е притежавал 1/4 ид. ч. от имота, въпреки направения от него отказ от наследството на И.Н., то от този момент насетне, с оглед упражняваното от З. Н. непрекъснато и манифестирано пред всички нейно владение върху посочената половина от имота, същата е придобила по давност тази 1/4 ид. ч. от имота, с оглед на което, към момента на смъртта си, а към настоящия момент – ищцата, като неин наследник, е собственик на 1/2 ид. ч. от целия имот.

Предвид изложените твърдения, моли да бъде установено, че ответниците като наследници на покойния В. Н. не притежават право на собственост в размер на 1/4 ид. ч. от процесния недвижим имот, подробно описан по-горе, респ. да бъде отменен констативен нотариален акт № 174, том 20/1997 г. на нотариус при Районен съд – Пловдив, в частта, в която са му признати тези негови права, ведно с всички произтичащи от това законни последици.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения. Твърди се че процесният имот е съсобствен при квоти с 1/4 ид. ч. за В. Н., респ. неговите наследници – ответниците по делото, ищцата като наследник на майка си З. Н. – с 1/4 ид. ч. и наследниците на С.П. – с 1/2 ид. ч.

Ответниците заявяват, че не оспорва собствеността на ищцата в този размер.

Посочва, че тази съсобственост е формирана по силата на наследяване и изтекла придобивна давност в полза на молителите, по чието искане бил издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 174, т. 20 от 20.11.1997 г. По отношение на прекратяването на тази съсобственост било заведено дело за делба на същия имот пред Районен съд – Пловдив с № 4216/2022 г.

Поддържат, че през 1980 г. В. Н. направил отказ от наследството на майка си И.Н. във връзка със статута му на военен лекар, за да се освободи от имота и да получи жилище под наем.

Сочи, че през 1979 г. сестра му З. Н. се омъжила и в къщата отишъл да живее и нейният съпруг.

Твърди, че отказът е недействителен поради това, че преди вписването му, ответникът е приел наследството от майка си направо, чрез фактически действия, изразяващи се в ползване на наследените имущества. Заявяват, че след смъртта на И.Н., В. Н. е останал да живее в процесния имот, който бил неин наследствен в размер на 1/2 ид. ч. и който имот Н. ползвал в качеството си на неин наследник, заедно със сестра си З. Н. и вуйчо си С.П..

Твърдят, че в имота и до днес стоят негови вещи – мебели, книги, покъщнина и др.

Посочва, че за отказа от наследство и причината за направата му, сестрата З. Н., е знаела и е била наясно с това, че същият е фиктивен. По тази причина било инициирано пред нотариус производството по обстоятелствена проверка за издаване на констативен нотариален акт 3 през 1997 г., който акт отразявал точно и обективно владението на имота от страна на посочените трима собственици и в обема, в който е отбелязано в акта. В. Н. след издаването на констативния нотариален акт, не е посещавал имота като гост, а е пребивавал в него като съсобственик. Живял е на друго място, но за имота се грижил като собственик, плащал и съответната част от данъците му. Заявява, че сестра му никога не е твърдяла, че той няма права в имота, напротив – тя ползвала и владеела имота и заради него. През годините В. Н. непрекъснато посещавал имота, носил и вземал свои вещи от там. При всяка необходимост сестра му се е обръщала към него, както за имота във връзка с обикновените поправки и ремонти в къщата, така и за лична помощ. През 2010 г., когато З. Н. се разболяла и до смъртта й брат й – В. Н. поел грижите за нея. Посочва, че до смъртта си, сестра му никога и пред никого не е твърдяла, че само тя притежава наследствената част на майка им и не е демонстрирала владение, което да бъде самостоятелно и необезпокоявано на цялата 1/2 ид. ч. от имота. Поддържа, че същата не е извършвала никакви действия по отстраняване от имота нито по отношение на него, нито по отношение на останалите съсобственици.

След смъртта на З. Н. през м. март 2012 г. в имота останала дъщеря й – ищцата, но със съгласието и одобрението на В. Н.. Това продължило до момента, в който ищцата заявила, че ответникът трябва да й подари своята част от имота. Това била причината за отправянето на нотариална покана през 2021г. Твърди, че констатираното в нот. акт № ..., т.

... от 20.11.1997 г. право на собственост почива на оригинерен начин на придобиване, тъй като имотът бил владян по начина, по който е описано в акта. Сочи, че след издаването му, собствеността на имота била запазена в същото съотношение, защото владението върху него продължило в същия обем от цитираните собственици.

Ответниците поддържат, че до смъртта на З. Н., В. Н. е владял собствената си част от имота по горепосочения начин, а след нейната смърт, чрез наследника й – ищцата по делото, която ползвала частта на ответника с негово съгласие и одобрение до 2021 г.

Считат, че наследодателят им В. Н. собственик на признатите с нот. акт № ..., т. ... от 20.11.1997 г. права на собственост и не е престанал да бъде собственик след това – нито преди, нито след смъртта на З. Н..

С оглед изложеното молят да бъде отхвърлен предявеният иск.

Ангажират доказателства. Претендират разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Не е спорно по делото, че О.Н.П. е починала на 20.01.1964г. и е оставила наследници, от една страна, И.Н.Н. –дъщеря, която е починала на 21.01.1978г. с наследници З. Н. Н. починала през 2012 и наследена от ищцата Т. и В. Н. Н. – починал през 2022г. и наследен от ответницити, и от друга страна, С.Н.П. - починал на 10.06.2019г., чийто наследници са трети за спора лица;

Не е спорно и че общия за страните наследодател – О.П. е придобила в собственост 4 чрез покупко-продажба оформена в нот. акт № ..., том ..., рег. № ... дело .../1934г. на Нотариус при ОС – Пловдив дворно място от *** кв.м., което отделя от цялото състоящо се от *** кв.м. в гр. П., ІІ гр.ч., ул. "Г." №... и съгласно нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по регулационен ред от 19.03.1934г. № ..., том ..., рег...., дело .../1934г. на Нотариус при ОС – Пловдив с който П. е призната за собственик по регулационен ред върху маломерно место от имота № ... в кв. ..., което й се предава към парцел ... в същия квартал и което понастоящем по действащата КК и КР на гр. Пловдив представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от *** кв.м.

Следователно, след смъртта на П. дворното място се разпределя по ½ ид.част за всяко дете - И.Н.Н. и С.Н.П. като И.Н. е наследена от В. Н. и З. Н., които получават всеки по ¼ ид.част.

Видно от удостоверение – л.9 от делото на ПРС по гр.пр. № 7819/1980г. по описа на РС - Пловдив с Определение № 372 от 09.11.1980г. по същата преписка е вписано в особената книга на съда под номер 856 отричането на В. Н. Н. от наследството останало от покойната му майка И.Н. починала през 1978г.

С нот.акт № .../20.11.1997г. Нотариус при ПРС В. Н. е признат за собственик по наследство и давностно владение на ¼ ид.част от правото на собственост върху построената в процесното дворното място двуетажна жилищна сграда.