Определение № 13451 от 06.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13451 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110130972 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Т*“ ЕАД против Н. Р. Б* и М.

И. Ц. за осъждането им да заплатят сума в общ размер на 6180,33 лева, включваща главница в размер на 5312,80 лв. за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;709,64 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 24.01.2025 г., 71,64 лв. – главница за извършено дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и 14,25 лв. – лихва за периода от 16.07.2022 г. до 24.01.2025 г., ведно със направените по делото разноски, като исковете са предявени срещу ответниците при условията на разделна отговорност – всеки в качеството си на собственик, съответно клиент на топлинна енергия да бъде осъден да заплати своята част от задължението, съобразно притежавания от него дял в съсобствеността на имота, или по ½ част за всеки от ответниците.

Преписи от исковата молба са били връчени на ответниците, като в срок е постъпил писмен отговор от ответника М. Ц., с който е заявил, че не е клиент на ищцовото дружество, респ. не е ползвател на топлинна енергия за процесния имот, като се позовава на бракоразводно решение от 2018 г., представено по делото, по силата на което било утвърдено между ответниците споразумение, съгласно което общото им жилище било предоставено за ползване изцяло на другия ответник – Н. Б*, която упражнявала и родителските права над роденото им по време на брака дете.

С молба от 17.02.2026 г. Н. Б* е уведомила съда, че е изплатила цялото задължение към ищеца, като моли делото да бъде прекратено.

Ищецът е депозирал становище на 02.04.2026 г., с което е оттеглил на основание чл.232 от ГПК исковите си претенции поради плащането им в хода на процеса, като е поискал да му бъдат присъдени останалите незаплатени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложеното и предвид десезирането на съда, извършено валидно и допустимо от ищеца, производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид обстоятелството, че всички дължими суми са признати и платени след завеждане на делото от ответницата Н. Б*, като оттеглянето на претенциите е направено от ищеца единствено с цел процесуална икономия – липса на процесуален смисъл от насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, му се дължат признати по закон разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът намира, че повод за завеждане на делото е дала единствено ответницата Н. Б*, доколкото видно от представените по делото доказателства по силата на бракоразводно решение, с което е било утвърдено споразумение между нея и другия ответник, процесният недвижим имот, макар и останал в съсобственост между страните, е бил предоставен за ползуване изцяло на ответницата. Отговорността за разноски е деликтна по своя характер, като е необходимо да се изследва поведението на ответника, а именно – дал ли е повод на ищеца да предяви по съдебен ред своите неудовлетворени претенции. След като е установено, че именно Н. Б* по силата на бракоразводно решение е ползвала целия недвижим имот, който е бил отопляван за целия процесен период и предвид признанието от нейна страна в срока за отговор на исковата молба, съчетано с пълно погасяване на вземанията на ищеца, съдът намира, че върху нея следва да се възложат всички разноски, дължими на ищеца за юрисконсултско възнаграждение, признати по силата на закона.

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски, както в заповедното, така и в исковото производство

Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

С оглед обстоятелството, че освен подадено типово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца и единственото извършено действие по исковото производство по подаване на шаблонна искова молба /предвид множеството дела, водени от ищцовото дружество срещу различни ответници-клиенти на топлинна енергия/, като се съобрази и факта, че за ищеца не е възникнала необходимост от ангажиране на допълнителни доказателства и представяне на становища за доказване на основателността и размера на претенциите, заради признанието на задължението и осъщественото доброволно плащане в пълен обем от страна на ответницата Н. Б*, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца възнаграждение в по-нисък размер от обичайно присъжданите по този вид дела за осъществено процесуално представителство в размер на 20 евро за исковото производство и 20 евро за заповедното производство.

Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 13 при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.

Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно почл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

Предвид оттеглянето на исковите претенции, т.е. десезиране на съда от правния спор по настоящото производство и прекратяване на същото, следва да бъде обезсилена и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 5172/2025 г. по описа на СРС, 71 състав.

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. дело № 30972/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, поради оттегляне на исковата молбата от страна на ищеца "Т*" ЕАД.

ОСЪЖДА Н. Р. Б*, ЕГН:********** да заплати на "Т*" ЕАД, ЕИК *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 евро за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 5172/2025 г. по описа на СРС, 71 състав и 20 евро за процесуално представителство по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3