Определение № 3193 от 18.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3193 гр. Варна, 17.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501155 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 17236/10.07.2023 г. от Ц. В. Н., чрез адв. П. М., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 803/29.06.2023 г., като бъдат присъдени в пълен размер претендираните от молителя разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Енерго Про Варна“ ЕАД, чрез адв. Н. Б., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от Ц.

В. Н. срещу Решение № 1081/31.03.2023 г., постановено по гр. дело № 511/2023 г. по описа на РС-Варна в частта му, с която е отхвърлен предявения от него против „Енерго Про Варна“ ЕАД иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в частта му за разликата над 11389,80 лв. до размера на сумата от 17084,70 лв. (т. е. е отхвърлен за сумата от 5694,90 лв.), съставляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 20.03.2023 г. – 19.05.2023 г. в резултат на незаконното му уволнение, и въззивна жалба от „Енерго Про Варна“ ЕАД срещу горното решение в частите, с които са уважени предявените от Ц. В. Н. срещу дружеството обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 803/29.06.2023 г., с което е потвърдил Решение № 1081/31.03.2023 г., постановено по гр. дело № 511/2023 г. по описа на РС-Варна, в частите, с които са уважени предявените от Ц. В. Н. срещу „Енерго Про Варна“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на ищеца Ц. В. Н.; Ц. В. Н. е възстановен, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на заеманата преди уволнението длъжност - „Началник отдел“ в Отдел „Център за обслужване на клиенти – Запад“, 1

Дирекция „Обслужване на клиенти“ към „Енерго Про Варна“ ЕАД, и „Енерго Про Варна“ ЕАД е осъдено да заплати на Ц. В. Н., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 11389,80 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за периода от 19.11.2022 г. до 19.03.2023 г. включително, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба – 17.01.2023 г. до окончателното й изплащане; отменил е първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 11389,80 лв. до размера на сумата от 17084,70 лв. (т.е. е отхвърлен за сумата от 5694,90 лв.), предявения от Ц. В. Н. срещу „Енерго Про Варна“ ЕАД иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 20.03.2023 г. – 19.05.2023 г. в резултат на незаконното му уволнение, и вместо това е осъдил „Енерго Про Варна“ ЕАД да заплати на Ц. В. Н. посочената сума. Съдът се е произнесъл и по отношение на разноските за въззивната инстанция, като и присъдил на адв. М. сумата от 1649 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.

С оглед изхода на спора и направеното искане, настоящият състав на ВОС намира, че са налице основания за изменение на присъдените в настоящото производство разноски, в това число и тези при предходното разглеждане на делото.

Пред първа инстанция ищецът е претендирал разноски в размер на 2000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, за което са представени списък по чл.

80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие от 13.01.2023 г. и платежно нареждане от 16.01.2023 г. Направено е възражение за прекомерност от ответника по спора, което е неоснователно, доколкото претендираният размер е под минималния такъв, изчислен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена разликата между пълния размер на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение от 1983,87 лв., изчислен съобразно уважената част от иска, и присъдените такива – 1774,20 лв., възлизаща на 209,67 лв. Разноските в полза на ответника следва да бъдат намалени от присъдените 264,19 лв. на 18,87 лв.

По отношение на разноските в настоящото производство, съдът намира, че оплакванията в молбата по чл. 248 от ГПК са основателни. Защитата на Ц. Н. в настоящото производство се изразява както във въззивно обжалване на първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, така и в защита срещу подадената от „Енерго Про Варна“ ЕАД въззивна жалба. С отговора на въззивната жалба са претендирани разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 38 от ЗАдв, като е направено искане изявлението да се цени като списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което възражението на „Енерго Про Варна“ АД за липса на списък, е неоснователно.

За защита по жалбата срещу произнасянето по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ възнаграждението, определено по реда чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза в размер на 780 лв., а за защита по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ възнаграждението възлиза в размер на 1937,62 лв., или общо в размер на 2717,62 лв.

С оглед изложеното съдът намира, че в полза на адв. П. М. следва да бъде присъдена разликата между пълния размер на дължимите разноски от 2717,62 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство, и присъдените такива – 1649 лв., възлизаща на 1068,62 лв., на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта за разноските.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 803/29.06.2023 г. , постановено по в. гр. дело № 1155/2023 г. по описа на ВОС, като

ОСЪЖДА „Енерго Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна, да заплати на Ц. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, ул. „Славейков“ № 43, ап. 10, допълнително сума в размер на 209,67 лв. /двеста и девет лева и 67 ст./, представляваща разликата между присъдените с Решение № 1081/31.03.2023 г., постановено по гр. дело № 511/2023 г. по описа на ВРС, разноски в размер на 1774,20 лв. до пълния размер от 1983,87 лв. на дължимите такива за производството пред ВРС, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК.

НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски, направени пред ВРС в полза на „Енерго Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна, от 264,19 лв. на 18,87 лв. (осемнадесет лева и 87 ст.), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго Про Варна“ ЕАД, ЕИК 204146759, със седалище гр. Варна, да заплати на Ц. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, ул. „Славейков“ № 43, ап. 10, допълнително сума в размер на 1068,62 лв. /хиляда и шестдесет и осем лева и 62 ст./, представляваща разликата между присъдените с Решение № 803/29.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1155/2023 г. по описа на ВОС, разноски в размер на 1649 лв. до пълния размер от 2717,62 лв. на дължимите такива за производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3