Определение № 2149 от 08.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2149 гр. Варна, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова

Антония Якимова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500885 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на член 423, алинея 1 от ГПК.

Образувано е по повод възражение, подадено от „Интернешънъл фърничър салюшънс“ ООД чрез адвокат И. З. срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 3210 от 14.06.2024 г., издадена по реда на член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6410 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, десети състав, с която е осъдено дружеството да заплати на К. Ж. К. следните суми: 17 000 лева, представляваща дължима сума по устен договор за поръчка от 03.09.2008 г., сключен между страните, във връзка с поземлен имот *** с адрес в град Игнатиево – местност „Таш гечит“, представляващ нива с площ от 6 013 кв.м, формирана като сбор от разход и възнаграждение за изработване на ПУП-ПЗ – 3 500 лева, разход и възнаграждение за ВиК и ел.проекти и схеми – 500 лева, разход и възнаграждение за съгласуване на писма от институции и придружаващи процедури по промяна на предназначение – 3 290 лева, разход и възнаграждение за изготвяне на доклад за преценка ОВОС и за получаване на становище от РИОСВ – 3 350 лева, държавна такса за одобряване на ПУП-ПЗ в Община Аксаково – 960 лева, такса за обезщетение към МЗГ – 5 400 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /28.05.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 840 лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Във възражението са наведени твърдения за ненадлежно връчване на заповедта на длъжника, поради обстоятелството, че длъжностното лице по призоваването не е констатирало, че дружеството е напуснало адреса, но при тези данни районният съд е приложил разпоредбата на член 50, алинея 2 от ГПК, чиито предпоставки не са налице.

Намира се, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на член 50, алинея 4 от ГПК, тоест 1 да се залепи уведомление по реда на член 47 от ГПК.

Моли се за приемане на възражението и спиране изпълнението на заповедта. Също така се иска да бъде спряно изпълнително дело № 20248950402258 на ЧСИ Л. Станев, тъй като на 29.05.2025 г. е насрочена публична продан на имот на дружеството.

Насрещната страна е депозирала отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на възражението. Сочи се, че първоинстанционният съд е приложил правилно законовите разпоредби, поради което и счита, че не са налице предпоставките за приемане на възражението.

След като прецени данните по делото, съдът приема за установено следното:

Производството е образувано по възражение от 07.03.2025 г. по член 423, алинея 1 от ГПК на длъжника „Интернешънъл фърничър салюшънс“ ООД чрез адвокат И. З. срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 3210 от 14.06.2024 г., издадена по реда на член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6410 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, десети състав, с която е осъден да заплати на К. Ж. К. следните суми: 17 000 лева, представляваща дължима сума по договор за поръчка от 03.09.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /28.05.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и 2 840 лева, представляваща съдебни разноски, сторени в заповедното производство.

Молителят твърди, че за издадената срещу дружеството заповед за изпълнение е узнал след извършване на справка в Агенцията по вписванията на 05.03.2025 г., като това твърдение се установява от приетата по делото разпечатка. По делото липсват твърдения, съответно доказателства за узнаване на заповедта от длъжника преди този момент, поради което съдът приема, че депозираното на 07.03.2025 г. възражение е подадено в рамките на преклузивния срок по член 423, алинея 1 от ГПК. Същото изхожда от процесуално легитимирана страна – длъжник по заповедта -, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на член 423, алинея 1, точка 1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена. Ненадлежно връчване на заповедта е налице, когато заповедта за изпълнение не е била връчена изобщо или при връчването й не са спазени установените в ГПК правила.

Посоченият в заявлението адрес на управление на длъжника е град Варна – бул. „Ген.

Колев“ № 92 ет.1, на който е изпратено съобщение ведно с посочената заповед за изпълнение, и който адрес е вписан като адрес на управление на длъжника.

На 26.06.2024 г. длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че на посочения адрес се намира Център за професионално обучение „Богоя“, което няма касателство към дружеството, поради което е залепило уведомление на информационното табло.

2

Въз основа на така удостовереното заповедният съд е приел, че е налице разпоредбата на член 50, алинея 2 от ГПК и е счел съобщението за редовно връчено.

Съдът е изпълнил задължението си да призове ответника по начина, указан в член 50, алинея 1 от ГПК – на адреса на управление, вписан в Търговския регистър. Удостоверените от длъжностното лице по призоваването обстоятелства /че на адреса се намира друго юридическо лице, различно от молителя/ обуславят приложението на член 50, алинея 2 от ГПК, която разпоредба визира, че ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само, ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува канцелария със служители, и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е безпредметно, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение.

При наличието на официално удостоверени данни, че дружеството не се намира и няма канцелария на вписания в TР адрес на управление, първостепенният съд не е бил обвързан със задължение да пристъпи към залепване на уведомление по реда на член 50, алинея 4 във връзка с член 47, алинея 1 от ГПК. Фактът, че съдът е извършил и залепване на уведомление по член 50, алинея 4 от ГПК не опорочава процедурата по призоваването, тъй като последицата от напускането на регистрирания от търговеца адрес без вписване на неговия нов фактически адрес в регистъра е определена в самия закон - прилагане на всички съобщения по делото, които се смятат за редовно връчени.

Молителят е бил надлежно призован по делото при условията на член 50, алинея 2 от ГПК, поради което не се доказва той да е лишен от възможност да участва в него. С оглед на това е безсмислено да бъде обсъждано приложението на член 50, алинея 4 от ГПК, чието приложение е изключено в хипотезата на член 50, алинея 2 от ГПК, но за пълнота на изложението и поради изложените във възражението доводи следва да се отбележи, че с оглед констатацията, че длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление на 26.06.2024 г., то дружеството отново е явява редовно уведомено.

Също така следва да се отбележи, че обстоятелството, че двамата управители на дружеството са с обичайно местопребиваване във Великобритания е ирелевантно за приложението на член 423 от ГПК.

Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че първоинстационният съд правилно е приложил е нормата на член 50, алинея 2 от ГПК.

3

Водим от горното и на основание член 423 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение на длъжника „Интернешънъл фърничър салюшънс“ ООД ЕИК 175425076, представлявано от Питър Джон Галагер, със седалище и адрес на управление в град Варна - *** ет.1 срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 3210 от 14.06.2024 г., издадена по реда на член 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 6410 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, десети състав, по член 423, алинея 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4