Решение № 1376 от 17.10.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1999/2024
- Вид
- Решение № 1376
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 30.07.2025
- Състав
- Дияна Атанасова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1, предложение първо · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1376 гр. Плевен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430101999 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Форуком и компания" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа" № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Д.Г., чрез адвокат И. И. от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон" 20-22, офис 18 против В. С. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, в която се твърди следното : на 12.09.2018 г. в системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на "Форуком и компания" ООД, постъпва нова заявка за кредит от името на В. С. П.. Подаването на заявление за кредит се извършва онлайн на сайта на дружеството - www.bzd.bg и се състои от следните стъпки - избор на сума и срок, запознаване с Общите условия на дружеството и със СЕФ, попълване на лични данни, избор на начин за усвояване на сумата. Услугата се предоставя под марката "Българско заемно дружество", която е собственост на "Форуком и компания" ООД. След като се запознае и съгласи с Общите условия на дружеството и със Стандартния европейски формуляр, което е необходимо условие, за да се продължи с кандидатстването за кредит (https://bzd.bg/krediti/zaem-navnoski/izbor-na-zaem), кредитоискателят може да подаде своята заявка за кредит, избирайки срока и сумата, за които иска да кандидатства. Следва 1 попълването в заявката на лични данни на заявителя - три имена, ЕГН, № на лична карта, дата на издаване на лична карта, постоянен и настоящ адрес, електронна поща, телефонен номер, данни за доходите - месторабота, възнаграждения, трудов стаж, начин на усвояване на сумата. Извършват се редица справки, на базата на които се взима решение дали кредитоискателят ще получи желаната сума. Такива справки са: за валидността на личната карта; проверка на здравноосигурителния статус; проверка в Централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост, така направените справки са приложени в доказателствения материал поделото.
На ответника е изпратен автоматично генериран от системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на доверителя ми: Договор за потребителски кредит, Погасителен план по този договор, СЕФ, Общите условия на дружеството-кредитодател, които документи той получава на зададения от него e-mail адрес и е необходимо да ги потвърди, посредством натискане на линк и чрез въвеждане на цифров код в поле, което се визуализира след натискането на линка. Цифровият код се изпраща от дружеството под формата на кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, който е предоставен при кандидатстването за кредит, като достъп до този код има единствено и само кредитополучателят. Прилага се на хартиен носител информация от системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на кредитодателя за потвърждаването на Договора за потребителски кредит от страна на В. П..
Така по гореописаната процедура на 12.09.2018 година е сключен Договор за потребителски кредит с № 000-КН-78575431/12092018, като сумата на потребителския кредит е уговорена в размер на 900 (деветстотин) лева и В. П. се е задължила да я върне на дванадесет равни месечни вноски с падежна дата на всяко 5- то число.
В Договора за потребителски кредит и Приложение № 1 към него, на ответника са посочени условията за издължаване на кредита, приложен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, като в случая вноските са 12 на брой, а уговореният срок на кредита е 360 дни, като за целия срок на кредита лихвеният процент е фиксиран - 40 % на годишна база, а вноската по кредита се състои от главница и договорна лихва.
2
Сумата на потребителския кредит - 900 (деветстотин) лева, е изплатена от страна на "Форуком и компания" ООД, посредством каса на „Изипей" АД, където се изтегля на място, би следвало след предоставяне на лична карта от кредитополучателя и удостоверяване, че отговаря на лицето, за което се представя. Прилага се заверено копие от разписка за извършено плащане през електронната система за разплащания на „Изипей" АД на уговорената сума по Договор за потребителски кредит.
В. П. е заплатила две вноски по Договора за потребителски кредит, като общо 132.68 лева са отнесени за погасяване на главница, а 50.60 лева - за лихва.
Вследствие на така описаната фактическа обстановка за ищеца възниква законното право да търси сумата от 767.32 (седемстотин шестдесет и седем цяло и тридесет и два) лева, представляваща остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН-78575431/12092018, ведно с договорната лихва, дължима от 05.11.2018г. до 05.09.2019 г., ведно със законната лихва в размер на 318.28 (триста и осемнадесет цяло и двадесет и осем) лева, дължима за периода от 06.09.2019 г. до 25.08.2023г., както и законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
На следващо място Договорът за кредит е договор за заем за потребление, който е неформален, консенсуален, реален договор, по който страните постигат съгласие за предаване на заемната вещ срещу насрещно задължение да бъде върната в същото количество и качество в определен срок (чл. 240, ЗЗД). Основен белег на този договор е, че той е реален. Сключването на договора е от момента, в който заемодателят даде, а кредитополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията, т.е. фактическият състав е осъществен и приключен с предаването на парите или заместимите вещи. По делото е приложено писмено доказателство под формата на Разписка за извършено плащане през електронната система за разплащания на „Изипей" АД, от която е видно, че сумата на потребителския кредит - 900 (деветстотин) лева, е изплатена от страна на дружеството- кредитодател към ответника. Предаването на сумата представлява безспорно доказателство относно сключването на договора за потребителски кредит. Представя се и копие от кореспонденция по е-мейл 3 между „Форуком и компания" ООД и „Изипей" АД, в която се потвърждава, че кредитополучателят е усвоил успешно сумата от 900 (деветстотин) лева.
Освен изброеното до тук, при получаване на сумата от каса на „Изипей" АД, получателят на превода е длъжен да предостави лична карта, като служителят на касата е длъжен да свери самоличността на лицето.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение е поискано снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на основание чл. 410 от ГПК.
Софийски районен съд, 63-ти с-в, е уважил искането на ищеца и е издал заповед за изпълнение по ч. гр. д. 48322/2023 г.
На 25.03.2024 г. "Форуком и компания" ООД получава от съда съобщение, че срещу заповедта за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение от В. П., което е инициирало настоящото исково производство.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК да признаете за установено, че ищецът по настоящето исково производство има действително и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на В. С. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** за сумата от 1344.78 (хиляда триста четиридесет и четири цяло и седемдесет и осем) лева, представляваща:
•767.32 (седемстотин шестдесет и седем цяло и тридесет и два) лева остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН78575431/12092018, сключен на 12.09.2018 година между "Форуком и компания" ООД и В. П..
•259.18(двеста петдесет и девет цяло и осемнадесет) лева - договорна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 05.09.2019 г., дължима по Договор за потребителски кредит с № 000-КН- 78575431/12092018.
•318.28 (триста и осемнадесет цяло и двадесет и осем) лева- законна лихва върху просрочената главница от 06.09.2019 г. до 25.08.2023г.
•ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските, вкл. в заповедното производство.
Представят се писмени доказателства , които следва да бъдат приети.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адв. С. С. Т., с 4 адрес на адвокатската кантора: гр. Плевен, ул. „Ресен“№ 11, ет.1, Съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: ги. Плевен, ул.„Ресен“№ 11, ет.1, в който се твърди следното : исковата молба е неоснователна поради обстоятелството, че Договор за потребителски кредит № 000-КН-78575431/12092018 е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 ЗПК. във вр. чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и поради следното:
Не се оспорва, че действително между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 000-КН-78575431/12092018 на 12.09.2018 г., като съгласно Приложение № 1 към договора общия размер на предоставения кредит е 900лв., срокът на кредита е 360 дни, брой на вноските 12, размер на погасителните вноски 91.64 лв., лихвения процент по кредита е 40.00%, годишен процент на разходите по кредита (ГПР) е 49.02% и общия размер на всички плащания е 1099.67 лв. Не се оспорва и изложеното в исковата молба, че В. П. е заплатила две вноски съгласно погасителния план на обща стойност 183.28 лв. Относно твърдението, че сумата от 900 лева е изплатена от дружеството на ответника, като е приложено писмено доказателство считам, че това обстоятелство не е доказано. Действително е представена разписка за извършено плащане № 2000000160312989 от 12.09.2018, но от съдържанието на същото може да се направи извод само за направен превод от страна на ищцовото дружество към Изипей. Относно обстоятелството дали В. П. е усвоила тази сума от каса на Изипей е представено само кореспондения от 04.04.2024 година, с което се твърди, че сумата е изтеглена. Поради датата посочена в кореспонденцията 04.04.2024 година ( 5 години и половина след превода) и липсата на каквито и да е подробности относно изтеглянето на сумата, считам твърдението за недоказано.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за 5 недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
На първо място се твърди следното - не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК за посочване лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран на 40 %, но липсва разпоредба за условията за прилагането му и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатьчната главница. Неясно остава как се разпределя лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване, не е конкретизиран общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва, нито и съотношението й с главницата по кредита, което обстоятелство прави невъзможна проверката относно това как е изчислен лихвеният процент, какви са условията за прилагането му и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40 %. При фиксиран годишен лихвен процент ог 40 % и при липса на уговорки относно дължими допълнителни разноски и такси по заема, с договора се предвижда годишен процент на разходите в размер на 49,02 %, като неясно остава на какво се дължи констатираната разлика, нито какви разходи са включени в оскъпяването на кредита. В договора ГЛП е определен на 40 %, като в ЗПК няма предвидено ограничение на договорната лихва, за разлика от размер на ГПР, но съдебната практика е наложила постановката, че уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Тази свобода не е неограничена, а е поставена в зависимост от принципите на добросъвестността и справедливостта. Целта на уговореното възнаграждение (цената на услугата) по един договор за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв е смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му и с оглед съотношението спрямо законната лихва (което е около 10 %), води до неправомерно разпределение на блага в отношенията 6 между страните. Именно поради изложените съображения, уговорката относно този размер противоречи на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради което е нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.