Определение № 109 от 06.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Велико Търново, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264100600192 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 вр. чл. 249 от НПК.

С протоколно определение от 06.03.2026г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 290/2025г., с което Районен съд гр.

Свищов, обсъждайки въпросите визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е оставил без уважение искането на адв. С. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия К. Р. С. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура гр. Велико Търново, за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Срещу определението на съда, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от адв. С. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия К. Р. С.

Навеждат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за неговата отмяна, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура гр. В. Търново за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на направеното искане.

1

Великотърновският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в жалбата, и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

Решаващият съд обективирайки извод, съобразно който е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подведеното под наказателна отговорност лице. При това са изложени подробни са съображения по всеки един от доводите на защитата.

Настоящият съдебен състав споделя, изцяло, изводите на първоинстанционния съд. Изготвеният срещу подсъдимият обвинителен акт, за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, отговаря на изискванията установени в разпоредбата на чл. 246 от НПК.

Безпорно е прието в правната доктрина и трайноустановената в страната съдебната практика, че с обвинителния акт се повдига обвинение пред съда.

Същият определя рамките и пределите на доказване в съдебното производство.

Във връзка с това задължение, в разпоредбата на чл. 246, ал. 2-4 от НПК е предписано задължителното, минимално, съдържание на обвинителния акт, по отношение на обстоятелствената му част, заключителната част и приложението към него.

Великотърновският окръжен съд приема, че в подлежащото на проверка съдебно, наказателно производство, обвинителният акт отговаря на въведените от законодателя изисквания (чл. 246, ал. 2-4 от НПК).

Същият не страда от пороци, които да представляват допуснато, на досъдебното производство, отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия (подсъдим) и в частност, да са ограничили (нарушили) възможността му - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва 2 в производството; да има защитник .

Повдигнатото с него обвинение се характеризира с нужната яснота и прецизност. Прокурорският акт е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, да определи предмета на доказване от гледна точка на вмененото престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и участието на подсъдимия, както и осъществяване на правото на защита.

Съдържанието му дава пълна възможност на К. С. да разбере в какво престъпление е обвинен и да организира защитата си по изведената правна квалификация.

В обстоятелствената част на обвинителният акт, в съответствие с, ал. 2 на чл. 246 от НПК, са посочени престъплението, извършени от обвиняемия, времето, мястото и начинът на осъществяване, използваното средство и твърдяната съучастническа дейност.

Изложените в частната жалба аргументи относно повдигнатото обвинение относно начина на извършване на престъплението и участието на подсъдимия и на неговия съучастник в него, както и по отношение на събраните по делото доказателства са въпроси по същество. Дали е осъществен визираният престъпен състав, какво е участието на подсъдимия или това на други лица, са въпроси, по които решаващият съд ще вземе отношение с окончателния си съдебен акт съгласно чл. 301 от НПК. Следва да се отбележи, че е изключително правомощие на представителя на държавното обвинение е преценката - дали, кога, срещу кого и за какво престъпление да повдигне обвинение, като в случай на недоказване на същото, като правна последица е приложението на разпоредбите на чл. 304 от НПК и оправдаване на лицето.

От друга страна, съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК, в разпоредителното заседание, не следва да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, поради което настоящият състав приема за неоснователни направените от защитника на подсъдимия възражения в тази насока.

Въззивният съд приема за неоснователно оплакването в жалбата, че е допуснато и друго процесуално нарушение, изразяващо се в провеждане на досъдебното производство от предубеден и заинтересован прокурор. Според 3 съдебната практика изпълнението на функциите по чл. 46 от НПК от прокурора не го прави предубеден или заинтересован от изхода на делото. От друга страна подобно нарушение не фигурира сред изчерпателно изброените от законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК.

При това следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от НПК, по основателността на отвода на прокурора, в съдебното производство се произнася съдът, който разглежда делото. По аргумент от разпоредбата на чл. 341, ал. 3 от НПК тези определения не подлежат на проверка отделно от присъдата. Следователно, направеното от въззивника искане за отвод на наблюдаващия прокурор, е извън предмета на настоящото производство и извън компетентността на въззивната инстанция.

По наведените съобразения Великотърновският окръжен съд приема, че обжалваното определение от 06.03.2026г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 290/2025г., Районен съд гр. Свищов, е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да се остави без уважение.

С оглед на изложеното Великотърновският Окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.03.2026г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 290/2025г., с което Районен съд гр.

Свищов, обсъждайки въпросите визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е оставил без уважение искането на адв. С. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия К. Р. С. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура гр. Велико Търново, за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5