Решение № 687 от 15.12.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Видин, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20251320100625 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от В. И. К., ЕГН **********, от гр.София, със съдебен адрес: гр.Плевен, ул.“Димитър Константинов“ № 12, ет.1, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20.

Предявени са от ищцата установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК:

- за прогласяване на недействителност на договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните на 29.05.2023г., поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите /ГРП/ не съответства на действителния такъв, тъй като надвишава значително предвидения в закона максимум по чл.19, ал.4 от ЗПК, като не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на ГРП, на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В ГПР не е включена и сумата в размер на 162.91 лева, представляваща такса за сключване на договор за поръчителство с трето лице, като условие за сключване на договора за кредит, и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, за връщане от ответника на сумата в размер на 57.59 лева, която ищцата е надплатила, тъй като поради нищожността на договора е следвало да върне само главницата в размер на 1

550 лева, а не 607.59 лева, която фактически е заплатила;

- при евентуалност - иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, сключен между страните, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя, поради противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и на добрите нрави по чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като кредиторът предварително е знаел за размера на цената на услугата за поръчителство в размер на 162.91 лева, като го е включил в пред - договорната информация, тоест предварително е бил избрал поръчителят /в случая Multitude Bank/ и това е било фактическо и юридическо условие кредитът да бъде одобрен.

Ищецът представя писмени доказателства. Претендира пресъждане на разноските по производството.

От страна на ответника, в едномесечния срок за отговор на исковата молба, е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, и поддържа от своя страна, че клаузата по чл.5 от сключения между страните договор за потребителски кредит не е нищожна, тъй като предвижда, че кредитополучателят може да избере поръчител или този, предложен от кредитора, като според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението, поради което сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Поддържа се още, че ответникът не е въвел в заблуждение потребителя относно избора на поръчител или дължимите суми, а е бил информиран на всеки етап за последствията от своя избор, включително за сумите дължими на Multitude Bank, ако избере нея за поръчител. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Multitude Bank, които кредитополучателят е приел доброволно. Имал е правото да избере обезпечение и правото да се откаже в 14 – дневен срок, но не е упражнил това право.

Посочва се от ответника, че разходът за договора за гаранция е резултат от оценка на кредитоспособността и не е включен в ГРП, тъй като не е задължителен.

Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът ангажира писмени доказателства.

Претендира пресъждане на разноските по производството.

2

Налице са обстоятелства, които не се оспорват от ответника и които не подлежат на доказване, а именно, че на 29.05.2023г. е сключен договор за потребителски кредит № 1263898, от ищеца в качеството му на кредитополучател и ответника, в качеството му на кредитор, за сумата в размер на 550 лева, за срок от 30 дни.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че тежест на ищеца е да докаже:

- че посоченият в договора годишен процент на разходите /ГРП/ не съответства на действителния такъв, тъй като надвишава значително предвидения в закона максимум по чл.19, ал.4 от ЗПК, като не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на ГРП;

- че изборът на поръчител /в случая Multitude Bank/ от кредитора е бил предварителен и това е било задължително фактическо и юридическо условие за сключване на договора /кредитът да бъде одобрен/;

- че е платил по кредита сумата в размер на 607.59 лева, надвишаваща главницата от 550 лева с 57.59 лева.

И че тежест на ответника е да докаже, че ищецът сам е избрал Multitude Bank като поръчител по договора за потребителски кредит.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, Съдът приема за установено от фактическа страна: Между страните е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1263898 от 29.05.2023г., с който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 550.00 лева, който е следвало да бъде върнат с еднократно плащане в срок от 30 дни.

Общият размер на заема е 568.59лева, представляваща сбор от следните суми: главницата на отпуснатия заем в размер на 550.00лева; лихва върху главницата в размер на 18.59 лева - лихвен процент 3,38 %, изчислен еднократно. В чл. 4 от договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.85 %, а в чл. 5 е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на дружеството /кредитора/. От представената от ответника справка за получени плащания се установява, че ищцата е заплатила следните суми по договора: главница в размер на 550.00лева и лихва в размер на 18.59 лева, и сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Multitude Bank – 39.00лева, или обща сума в 3 размер на 607.59 лева. Не се спори между страните и съдът приема за установено, че ответното дружество е предоставило на ищцата договорения паричен заем в размер на 550.00лева. Ищцата е направила 1 бр. погасителна вноска в полза на кредитора в размер на 607.59 лева, видно от представеното по делото платежно нареждане. Съдът намира за ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че в случай, че в Годишният процент на разходите бъде включено възнаграждението, предвидено в договора за предоставяне на гаранция в размер на 162,91 лева, то ГПК би надхвърлил значително предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален размер /ГРП не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България/. Лихвата, определена от БНБ за процесния период на договора /м.06 – м.06.2023г./ е 2.96% на годишна база, а съгласно ПМС № 426/18.12.2014г. годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта, в случая общо 12.96% на годишна база.

Максималният размер на ГПР е пет пъти размера на законната лихва или 5 х 12.96% = 64.80%. Спрямо главницата от 550 лева този максимален размер е на стойност 356.40 лева. По конкретния договор, като към определената стойност на ГРП от 49.85% от 550 лева, или 274.175 лева, се прибави стойността на възнаграждението за поръчителство в размер на 162.91 лева, то получената сума на ГРП е в размер на 437.085 лева, която превишава максимално определената от закона 356.40 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Установи се безспорно по делото, че между страните е възникнало процесното облигационно отношение. От ангажираните по делото доказателства не се установи как е определен размерът на уговореното в чл. 5 от договора поръчителство по кредита, нито как е изчислен определения ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, 4 възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретният случай, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. По делото се установява, че в съдържанието на процесния договор за кредит не е отразен действителния прилаган ГПР, тъй като не е включено възнаграждението на поръчителя, което е пряко свързано с кредита. Платената сума за гаранция по чл. 5 от договора към Фератум Банк от 39.00 лева по същество представлява възнаграждение за поръчителство – разход, който не е включен в ГПР, посочен в договора като 49.85%, който в случай, че беше включен като левова сума, би надхвърлил максимално допустимия размер на ГПР. С оглед изложеното съдът намира, че е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита, изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК.

Нарушени са норми на закона, уреждащи съдържанието на ГПР и начина на изчисляване на неговия размер, като посоченият размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния. В тази връзка процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10, обуславя недействителността му, с оглед чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба, от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая, липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за 5 защита. Посочването в договора за кредит на по[1]нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Твърдяното от ответника обстоятелството, че ищцата сама е избрала поръчителя не се установи от ответника, съгласно доказателствената тежест, указана от съда. Същевременно, видно от съдържанието на договора и на преддоговорната информация, на ищцата е поставено като условие за сключване на договора - предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез одобряване на заема в същия работен ден. Стойността на разходите за поръчителство в размер на 162.91 лева са били известни предварително на кредитора и са посочени в преддоговорната информация. Дори да се приеме, че ищцата е избрала възмездното поръчителство от Multitude Bank, то ответникът е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което обаче не е сторено, въпреки че ответникът е наясно за този разход, тъй като от преддоговорната информация за сключването на договора е видно, че се е изисквало обезпечение под формата на поръчителство, което е посочено и в договора и одобрено с одобряване на кредита, като включително е посочено и че се дължи възнаграждение за същото. Изискването за обезпечение на задължение с поемане на поръчителство от физическо лице /или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността. При тези данни съдът намира, че клаузата на чл.5 от договора е нищожна като неравноправна и представлява уговорка във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя /чл. 143, т. 19 ЗЗП, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК/, като в случая процесната клауза е в пряко противоречие и с добрите нрави, тъй като договорът за заем е потребителски с ясно изразена по - слаба и уязвима страна.