Решение № 468 от 12.07.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 256/2024
- Вид
- Решение № 468
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 10.09.2024
- Състав
- Мария Николаева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 468 гр. Силистра, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420100256 по описа за 2024 година
Ищцата М. Д. Д. твърди, че в качеството си на директор на Регионална дирекция по социално подпомагане била пряк ръководител на ответника в периода от 01.04.2022 г. до 09.05.2022 г. На 10.05.2022 г. ответникът депозирал жалба пред Комисия за защита от дискриминация, в която изложил неверни данни за осъществена от нея пряка дискриминация; въз основа на жалбата пред КЗД се развило производство, свързано с размяна на книжа, провеждане на заседания и събиране на доказателства, което приключило с решение № 321 от 01.09.2023 г. по пр. № 124/2022 г., чрез което жалбата била оставена без уважение като неоснователна. Във връзка с участието си в производството ищцата сключила договор за правна помощ, по който заплатила адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., а също така заплатила и разходите на процесуалния представител за пътуване и престой във връзка с явяването му в две съдебни заседания в размер на 232 лв. Тъй като в производствата по ЗЗДискр. не се присъждали деловодни разноски, ищцата моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за имуществените вреди, претърпени от нея в резултат на неоснователно отправените обвинения в общ размер от 1732 лв., формирано от заплатения от нея адвокатски хонорар и разноски за път и престой на процесуалния представител, заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда – 21.02.2024 г., до окончателното плащане. Претендира и разноските, сторени в настоящото производство.
Ответникът С. Н. А. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Счита, че депозирайки жалбата, по която е образувана пр. № 124/2022 г. на КЗД, той е упражнил законното си право да потърси защита от осъществена спрямо него 1 дискриминация и е на мнение, че не следва да заплаща сторените от насрещната страна разноски, тъй като отговорността в тази насока би ограничила правото му на защита, т.е. би го възпряла да реализира това свое право. Твърди, че е действал с убеждението за осъществено спрямо него дискриминационно отношение и не е бил длъжен да знае правното значение на фактите, от които извежда дискриминацията, поради което счита, че съставът на непозволеното увреждане не се е реализирал, тъй като от негова страна липсвало противоправно поведение и вина. Счита също така, че сторените от ищцата разноски за адвокатски хонорар са били в завишен размер, тъй като делото не се отличавало с фактическа или правна сложност. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение за процесуалния си представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представените по делото доказателства е видно, че на 10.05.2022 г. ответникът депозирал жалба пред Комисията за защита от дискриминация, в която изложил твърдения за извършени спрямо него дискриминационни действия на работното му място в РДСП – Силистра от ищцата в качеството на негов пряк ръководител. Чрез влязло в сила решение № 321 от 01.09.2023 г. по преписка № 124/2022 г. Комисията за защита от дискриминация отхвърлила жалбата, като установила, че твърдените в нея дискриминационни нарушения не са допуснати от ответната по жалбата страна. Същевременно за да реализира защитата си по образуваното срещу нея производство, ищцата сключила договор за правни услуги с адвокат, срещу уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., заплатено по банков път на адвоката на 07.03.2023 г. Отделно от това във връзка с откритите съдебни заседания по делото пред КЗД били извършени разходи за транспорт, изразяващи се в заплащането на гориво на обща стойност 217,10 лв. и достъп до паркинг в общ размер от 15 лв.
Чл. 45, ал. 1 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като частен случай на тази обща норма се явява и отговорността за разноски, регламентирана в чл. 78 ГПК досежно гражданския процес и в съответните процесуални закони досежно другите видове съдебни производства. Българското законодателство действително предвижда разнообразни съдебни и извънсъдебни процедури, предназначени да осигурят на гражданите средства за защита на техните материални права, като именно тяхното съществуване гарантира реализиране на правата, а не безплатния характер на производствата, образувани за тяхната защита. Обстоятелството, че ответникът има право да се защити срещу извършени спрямо него дискриминационни прояви, не означава, че насрещната страна, несправедливо (в конкретния случай) обвинена в дискриминация, следва да търпи имуществени вреди в името на неговото право, съответно в името на възможността в бъдеще той да продължи да го упражнява свободно и без да се притеснява от имуществените последици от действията си. Напротив, разходите, 2 произтичащи от неуспешно реализираното право на жалба на ответника, следва да останат в негова тежест, доколкото принципът за равнопоставеност на гражданите изисква отговорността за разноски да се разреши съобразно изхода от спора, а не в зависимост от това кой го е инициирал.
Поради изложените причини съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като същевременно приема за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар във връзка със защитата срещу депозираната от него жалба. На първо място заплатеното от ищцата възнаграждение съответства на минималното такова, посочено в чл. 8, ал. 2, т. 9 от НМРАВ, а освен това производството, за което то е било дължимо, не е със сложност, по – ниска от обичайната за дела от подобно естество. В тази връзка следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че само явяването на процесуалния представител на ищцата в насрочените заседания пред КЗД са му отнели повече от два работни дни с оглед провеждането им в отдалечено спрямо гр. Силистра населено място. Становището на ответника, че делото е с ниска фактическа и правна сложност не отговаря на действителността, тъй като ако разглежданият казус е бил елементарен, самият той не би депозирал неоснователната си жалба, тъй като е щял да предвиди неблагоприятния изход от инициираното от него производство.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД полагащото се на ищцата обезщетение за претърпените от нея вреди следва да се присъди заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2024 г., до окончателното му плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в нейна полза следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 69,28 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. А. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Д., ул. „Я.“ № да заплати на М. Д.
Д. с ЕГН ********** сумата от 1732 лв. (хиляда седемстотин тридесет и два лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на неоснователно депозираната срещу нея жалба за осъществена дискриминация, по която е образувана преписка № 124/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, което обезщетение е формирано от направените от ищцата разноски за адвокатски хонорар, транспорт и престой във връзка с производството по преписката, законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2024 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 69,28 лв. (шестдесет и девет лв. и 28 ст.) за държавна такса и 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ответника адв. К. Л. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4