Решение № 272 от 12.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000328 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приета за разглеждане въззивна жалба срещу решение рег. № 78/07.05.2025г. по електронно дело № 20243400100463 (ГД № 463/2024г. по описа на ОССилистра) в части, с които въззивникът застраховател е бил осъден на осн.чл.432, ал.1 КЗ да заплати на наследници, заместили починал в хода на делото увреден наследодател, обезщетение причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за неимуществени вреди, в резултат от смъртта на съпругата му, за горница над общия дължим размер от 105 000 лв. (или от по 52 500 лв.) д о общия присъден размер от 180 000 лв. (или от по 90 000 лв.), със съответна законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2024г., до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва от общо 13 359,66 лв. (или от по 6 679,83 лв.) считано от отправяне на претенцията до застрахователя-04.04.2024г. до датата на предявяване на претенцията в съда и са разпределени разноски.

С определение № 451/01.08.2025 г. въззивният съд е разгледал предварителните въпроси и допустимостта на производството, като са докладвани и оплакванията на страните по обжалваната част от решението.

Въззивникът ответник ЗД ЕВРОИНС АД, чрез юрк. С., излага оплаквания за необоснован извод за липса на причинна връзка на неправомерно поведение на пешеходката (пресичане на пътното платно на необозначено за това място чрез пътни сигнализация/маркировка/знак, при наличие на пешеходна пътека в близост, без да се огледа преди да навлезе в пътното платно и без да реагира на приближаващ се автомобил) и 1 настъпването на вредоносното събитие, както и съответно неправилно приложен закон по възражението за съпричиняване от пострадалата (поддържано във въззивната жалба в степен от 30 %) на увреждането, довело в последствие до смъртта й. Оплаква се и за необоснованост на определяне на размер на неимуществени щети, без конкретна преценка на напредналата възраст както на увредения, така и на починалата пешеходка, както и наличието на множество претенции(включително и от правоприемниците, но в личното им качество на пострадали родственици) като самостоятелни критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД. Отделно се сочи неправилно прилагане на специалния закон при определяне на начален момента на акцесорното вземане за лихви по чл. 409 КЗ без да е отчетено възражението за забава на кредитора от 04.04.2024г. до 15.10.2024г., при определено обезщетение в размер на 84 000 лв., което застрахователят не е изплатил само поради непредставянето на информация за банкова сметка.

В пледоария по същество, юрисконсултът поддържа искането си за отмяна на обжалваното осъждане за неоснователно претендиран приживе от увреденото лице размер, като в реплика обосновава предпоставки за отчитане на принос поради доказано неправомерно пресичане на пешеходката и акцентира върху съобразяване на икономическите условия към момента на увреждането.

Въззиваемите правоприемници А. В. Г. и Н. В. Г., заместили праводателя си ищец В.К. Г. – преживял съпруг на починалата М.Т. Г.а, и двамата чрез адвокат С., оспорват оплакванията с доводи за всестранно изследване на всички обстоятелства по причиняването на смъртта на пешеходката от застрахования автомобилист, като се позовават на доказаното неправомерно поведение на водача на процесния автомобил, който сам е създал предпоставките за процесното ПТП, несъобразявайки нормите на чл.

102 и чл. 196 ЗДвП, както и за липса на доказано неправилно пресичане, което да обоснове съпричиняване от страна на пешеходката. Оспорват се и доводите за надценяване на вредите с позоваване на съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Въззиваемите считат, че с частично признание на иска до размера от 84 000 лв., при твърдяно съпричиняване от 50 %, застрахователят е потвърдил, че пълния размер на компенсацията би възлязла на 168 000лв. и съответно не е допустимо възражения срещу този размер да се заявяват едва във въззивна инстанция.

По същество пълномощникът на въззиваемите обосновава правомерното поведение на пешеходката, пресякла кръстовището по мислено продължение на тротоара и предприела опит да се предпази от опасно приближаващия автомобил. Доводите за липса на каквото и да е необосновано завишение на размера на присъдената сума са допълнени с позоваване на ново повишаване на праговете на отговорността на застрахователите като индикатор за промените, наложени поради предстоящо включване на страната в Еврозоната. Моли за цялостно потвърждаване на основателното осъждане.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК.

Размерът на заплатения, договорен общо от въззиваемите адвокатски хонорар е оспорен като прекомерен.

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

2

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНА ЧАСТ на уважена част от пряка претенция на увреден съпруг(заместен от универсални правоприемници) на пострадала пешеходка, умъртвена в резултат на ПТП, предявена срещу застрахователя на автомобилиста по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ .

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

432, ал. 1 вр. чл. 493а ал.1 КЗ за присъждане на незаплатена доброволно застрахователна сума от 200 000лв. поискана приживе като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на увредено лице, ведно със законната лихва от предявяване на претенция по чл. 380 КЗ към застрахователя.

Наследодателят на въззиваемите е основал правото си на твърдения за понесени скръб и душевна болка, които изпитвал вследствие на внезапната преждевременна смърт на съпругата при прекъсването на силната емоционална връзка на близост и сърдечност, изградена през дългогодишното общуване в сплотена семейна общност. Позовал се е и на промените, които настъпили в поведението му поради дълбоката скръб по загубата на съпругата му – загубил съня си, отказвал да се храни, не изпитвал радост от ежедневието си и станал зависим от грижите на своите синове. Посочил е, че в срока за уреждане на предявена на 04.04.2024г. застрахователна претенция застрахователното дружеството неоснователно изискало допълнителни документи, но не изплатило никакво обезщетение.

В отговора си по исковата молба застрахователят е оспорил размера на завишения паричен еквивалент за понесените страдания, като е заявил изрично и евентуално възражение за съпричиняване, поради допуснато от пострадалата като пешеходец нарушение на задължение за пресичане на обозначено с пешеходна пътека място и след уверяване за липса на опасност.

Застрахователят е оспорил исканата компенсация над размер 84 000лв., признат като съответен на напредналата възраст и недоказани в цялост твърдения за изключително тежко негативно засягане на преживелия съпруг.

При това комбиниране на възражение и оспорване не може да се приеме довода на въззиваемите за недопустимо разширяване на защитата над този признат размер, доколкото дължимата разлика като аритметичен резултат би се формирала при едновременно прилагане както на оспорването на базовия размер, така и на евентуално по-ниска степен на съпричиняване. Още в първата инстанция застрахователят се е позовал и на неполучено съдействие от наследниците, непосочили банкови сметки за изплащането на признатия размер на обезщетението на наследодателя им.

По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно пострадалият съпруг на починалата пешеходка е представил пред застрахователя сведения за него. В рамките на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя разследването на транспортното престъпление е продължило, като до приключването му в хода на настоящото съдебно производство уреждане на претенцията не е предложено. Съдът намира за установен интереса на неудовлетворения от застрахователя, ползващ се от 3 задължителна застраховка увреден съпруг на пострадалата пешеходка, да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.

Постановеното решение по този спор, продължен след смъртта на ищеца от неговите законни наследници, е допустимо.

Решението не е обжалвано в част, с която е била присъдена сума до размер на 105 000лв. (общо на двамата наследници) като част от справедливо обезщетение за понесени приживе от опечаления съпруг страдания от загубената връзка с починалата. Въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на това обезщетение. Затова и понастоящем тези въпроси не се може да пререшават. Обжалваната част от съдебното решение визира не само отказаната редукция на определения от първата инстанция справедлив еквивалент поради установено съпричиняване, но и действителния обем на причинените страдания, остойностяването им в справедлив размер и определения начален момент на присъдените лихви, за които застрахователя носи отговорност.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между въззивното дружество и собственика на л.а. лек автомобил марка „Опел”, модел „Комбо” с рег. № ***** по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на застрахователно покритие включващ момента на ПТП на 04.01.2024г. и последвалата на следващия ден смърт на пострадалата пешеходка.

Извън контрола на обжалвания акт са обстоятелствата относно вредоносното деяние и неговия резултат, поради което въззивният съд няма правомощия да ги променя и ги възприема като неоспорими, така както са установени с влязлата в сила част на съдебния акт, съответно на присъда №13/30.09.2024г. по НОХД № 284/2024г. на ОС – Силистра: водачът Б.З.М., при управление на застрахования лек автомобил не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението (по чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП), и с това нарушение на правилата за движение по непредпазливост е причинил смъртта на М.Т. Г.а, настъпила в резултат на получените при удара от МПС множество тежки увреждания, като подсъдимият е бил оправдан за допуснати нарушения и на задълженията за съобразяване с предвидима поява на опасност и повишено внимание и грижа за уязвими пешеходци(чл. 20 ал.2 изр. 1 и 116 ЗДвП).

Оплакванията на въззивника се концентрират в правната квалификация на поведението на всеки от участниците в настъпилото ПТП и значението му като факторен елемент в причинно следствената верига, довела до удара, нанесъл онези телесни увреждания на пострадалата, които са възприети от наказателния съд като първопричина за смъртния резултат(съчетана травма и шок със счупване на множество прешлени ребра, кости на крайници с 4 масивни кръвоизливи причинили остра анемия до сърдечна съдова и дихателна недостатъчност).

Конкретните факти и обстоятелствата относно поведението на двамата участници в пътния инцидент вече се установени с необжалваната част от решението, като основание за ангажиране на отговорността на застрахователя и затова въззивният съд ги възприема по мотивите на първата инстанция към които препраща: застрахованият водач се движил със скорост 55км/ч, при допустима 50км/ч., в тъмната част от денонощието с включени дълги светлини, осигуряващи пряка видимост на около 100-150 метра по ул.,,Шуменско шосе“/ул.,,Димитър Благоев/, която е главна улица за гр.