Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 790 от 18.06.2018, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2333/2013
Вид
Решение № 790
Подписан
18.06.2018
В сила
21.10.2019
Състав
НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Пазарджик, 18.06.2018 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на тридесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Николинка Попова при секретаря Р. Димитрова , като разгледа докладваното от съдия Попова гр. д. N 2333 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 18 от ЗЗД .

В подадената искова молба от П.Х.Х., ЕГН ********** и Н.Р.Х., ЕГН: ********** - и двамата съпрузи от гр. Велинград, ул.“Стела Благоева“ № 4, Д.И.Т., ЕГН: ********** и Е.Н.Т., ЕГН: ********** *** срещу Кооперация

„КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ- Пазарджик“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Шипка“ № 2, представляван от Председателя А.А.Ш., ЕГН: ********** се излагат обстоятелства, че ищците Терзиеви и Хрисчеви били съпрузи, като отношенията им с ответния Кооперативен съюз – Пазарджик били от около 14 години време по сключени възмезни договори съответно от 1999 г. и от 17.02.2004 г.

Твърди се в исковата молба, че на 17.02.2004 г. били принудени от обстоятелствата /некоректно отношение на ръководството на КС – Пазарджик във връзка с построен от тях през 1999 г. офис в негова сграда, накърняване на добрите нрави и крайна нужда/ да сключат изключително неизгоден за тях Договор за строителство на двуетажна сграда в имота на КС – Пазарджик, находящ се в гр. Велинград, бул.“Хан Аспарух“ № 1, на североизточното петно на ъгъла в УПИ ХХVІІ-304 в кв.104 по плана на гр.

Велинград, със застроена площ от около 70 м2.

Видно от приложеният Договор от 17.04.2004 г. на тях им било разрешено от КС, като собственик на земята да постоят в имота му тази сграда изцяло с техни средства за проектиране и строителство, като за сметка на реализираното строителство на сградата в етап завършен вид, КС им учредил право на ползване на цялата построена от тях сграда за срок от пет години.

Твърди се, че те сключили Договора без да са съгласни с изключително неблагоприятните за тях правни последици, тъй като този договор още към момента на сключването му накърнявал добрите нрави. Твърди се още, че от страна на КС им се предоставяло само право на строеж върху земя от около 70 м2, разположена на североизточният ъгъл на имота на КС, до тротоара на бул.“Хан Аспарух“, която земя обаче, не била обособена като самостоятелен обект, била затрупана с боклуци, нямало нито канализация, нито ел и В и К инсталации. Тази част от имота на КС била на нищожна стойност като ДМА към 17.02.2004 г. -не повече от 1 лв. за м2, или цялата не повече от 70 лв., съответно правото на строеж върху тези земя - не повече от 56 лв. Oт съдържанието на Договора било видно, че ставало въпрос за обременяване на тази негова земя е площ от само около 70 м2. с построяването върху нея па временна постройка -сглобяем тип, със сравнително ниска себестойност, която при липсата па строително петно в действащия застроителен план към 2004г.. следвало да се изгради само за срок от три месеца по реда на чл.51. ал. 1 от ЗУТ, на основание единствено скица на главния архитект, с посочване на вида на постройката и Виза за описание на постройката.

Стойността на постройката нямало да е по-голяма от 25-30000 лв., което обстоятелство не било предмет на настоящото дело. Естествено, че възмездното право на ползване за срок от 5 години не можело да покрие стойността на тяхната инвестиция в чуждия имот,дори и да им струвало не повече от 30 хил.лева, затова ищците възнамерявали допълнително да уредят извънсъдебно и доброволно сметките си със собственика на земята, тъй като това, което двете страни се задължавали да дадат по договора, към момент на сключването му,било изключително неравностойно -право на строеж върху земя на стойност под 60 лв. срещу постройка на стойност не по-малка от 30 000 лв. която да се ползва от ищците, без заплащане на наем -само 5 години.

И при такава начална липса на действително съгласие, съгласно съдържанието на Договора към 17.02.2004г.освен този порок, договорът им накърнявал добрите нрави, тъй като даденото от двете страни от него, било изключително неравностойно, съгласно уговорката „кокошка за кон" в полза на КС. Разчитали да санират първоначалните пороци па договора, след построяването на сградата, когато щяло да е напълно ясна за тях себестойността на сградата,като проектиране и строителство.

Твърди се, че нещата станали още по-драстични и неизгодни и тя, когато КС едностранно променила условията за строителството, като възложила изготвянето на ПУП u изменение на застроителния план, съгласно който за постройката, която следвало ищците да изградят, било предвидено самостоятелно застроително петно като основно застрояване, а сградата следвало да се изгради монолитно. Така в крайна сметка в края на 2005г. построили монолитна двуетажна сграда е РЗП от 156 м2 на себестойност 141 000 лв., като проектиране и строителство и като действителна пазарна стойност - около 300 000 лв.

Тези обстоятелства също не били предмет на настоящото дело, тъй като стойността на даденото от ищците по този договор било предмет па други две гр.дела №№ 1091/2010г. и

1092/2010г. по описа на ВРС.

Предмет на гр.д.№ 1091/2010г. на ВРС на основание чл.26. ал.1 и 2 oт ЗЗД било прогласяване нищожността на същия договор, но на други основания - липса на съгласие за сключване на договора, накърняване на добрите нрави, нарушение па Закона във връзка с разпоредбите за заем за послужване. По същото гр.дело 1091/2010 г. бил предявен и иск по чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото прехвърляне собствеността от КС върху нае-ищците на построената от ищците двуетажна сграда. Предмет на гр.д.№ 1092/2010г. /спряно, поради изчакване на резултата по висящото гр.д. № 1091/2010 г./било алтернативна претенция за заплащане на сградата, с действителна пазарна стойност от 300 000 лева – на отпаднало основание – чл. 55 от ЗЗД.

Гражданско дело № 1091/2010 г. приключило с Решение на ВРС като първа инстанция което не било влязло в законна сила, а двуседмичният срок за обжалване изтичал на 14.06.2013 г. Твърди се, че засега резултатът от решението по това дело не бил благоприятен за тях, тъй като ВРС приел, че не били доказани другите четири основания предмет на исковата и на допълнителната искова молба по това дело, на основание на които ищците искали да се провъзгласи нищожността на договора и да им върне даденото по договора, на основание чл. 34 от ЗЗД.

Много по-лесно обаче за тях било да поискат прогласяване нищожността на договора на друго непредявено до сега от тях- основание, което не е било предмет нито на гр.дело № 1091/2010г., нито на гр.дело № 1092г. Считат, че било безспорно, а и ВРС в мотивите си на Решението по гр.дело №1091/2010г. приемал, че с настоящия договор КС се разпореждала с недвижим имот. Безспорно било, че предмет на договора били две ограничени вещни права: вещно право на строеж и вещно права на ползване. Налице било учредяване право на строеж на бъдеща сграда, тъй като по силата на договора Председателят на КС разрешавал ищците да построят в имота на КС върху земя на КС от около 70 м2 двуетажна сграда изцяло с техни средства за проектиране и строителство. Със същия договор им се учредявало и възмездно право на ползване, като вместо да изкупи построената от тях сграда по действителната й себестойност, КС ги учредява да ползват цялата сграда за срок от 5 години.

Твърди се, че съгласно чл.18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост или на учредяване на други вещни права върху недвижими имоти, трябвало да бъдат извършени с нотариален акт. Твърди се още, че ВС и ВКС през цялата многогодишна практика на действие на тази норма па ЗЗД, била категорична, че наличието на нотариална форма на тези договори с предмет права на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти, е абсолютна предпоставка за валидността на тези договори. Нищожни били договорите за разпореждане с недвижими имоти, ако не са сключени във формата на Нотариален акт.

Затова за тях бил налице правният интерес за следното: -Да поискат прогласяване нищожността на договора от 17.02.2004г. на друго основание, което не било предмет на Исковите молби по гр.дела №№ 1091/2010г. и 1092/2010г. - да се прогласи нищожността на договора, поради нарушаване па закона – на изискващата се по чл. 18 от ЗЗД – нотариална форма за сключване на този договор с предмет – учредяване право на строеж върху сградата, както и учредяване па срочно право па ползване на сградата, след нейното построяване.

Ищците твърдят, че нямали правен интерес отново да доказват в това производство със свидетели и експертизи какво са дали по този договор и какво следва да им се върне. Всичко това вече било свършено no гр.дело № 1091/2010г. по описа на ВРС.

Предмет на настоящото дело било единствено прогласяване нищожността на договора им от

17.02.2004г.. сключен между КС

Пазарджик, от една страна и от друга страна като изпълнители - първият и третият от ищците, заради противоречие със закона – чл. 18 от ЗЗД – неспазване на задължителната нотариална форма за сключване на договора. Считат, че като ищци по настоящото дело независимо, че не участват като страни по договора, следвало да участват и техните съпруги, тъй като договорът бил възмезден, а изпълнението по него станало със семейни средства.

Считат за безспорно, че предмет на договора са две ограничени вещни права.

Този Договор не бил за строителство, тъй като договорите за строителство следвало да съдържат всички реквизити на договори за изработка, а именно: пълно описание на вещта /сградата/, която следвало да се построи като РЗП, конструкции, описание на помещенията и тяхното предназначение, договорени цени за проектиране, стойност на вложените материали, стойност на изработка, окончателна цена на постройката и как ще бъде заплатена. Съгласно константната практика на ВКС, включително новото TP № 1/ 2011 от 04.05.2012г. на ОСГК на ВКС, договорите за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти задължително следвало да се сключват в нотариална форма.

Следователно, налице били две отделни основания за прогласяване нищожността на договора, заради нарушение на закона но чл. 18 от

ЗЗД: учредяване право на строеж на сграда в чужд имот - без нотариален акт; учредяване на възмездно право па ползване върху чужд имот -договорът не бил сключен във формата на нотариален акт. Всяко едно от посочените две основания било самостоятелно основание за прогласяване нищожността на договора, като молят съда, да приеме за достатъчно доказано което и да е едно от тях.

Във връзка с изложеното, молят съда след като приеме за доказано, че предмет на Договора, сключен от Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ - ПАЗАРДЖИК", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул."Шипка" №2,представляван от Председателя А.А.Ш.,ЕГН- **********, от една страна- и от друга страна - ищците, било разпореждане с ограничени вещни права върху недвижим имот без договорът им от 17.02.2004 г. да е бил сключен в задължителната нотариална форма, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора на основание чл.26. ал.2 във връзка с чл.18 от ЗЗД, като им бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.

№ 7328/10.05.2014 г. от адвокат А.Г.П. ***, действащ в качеството си на повереник на Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ-ПАЗАРДЖИК", ЕИК *********, със съдебен адрес ***, представляван от председателя А.А.Ш., с ЕГН **********,***, в който се твърди, че предявените искове били недопустими и неоснователни предвид следното:

За да било налице спор относно граждански права, не било нужно да е вече образуван исков процес по този спор. Правният спор бил едно извън процесуално и пред процесуално състояние на отношенията на спорещите.

Две били основните форми на правния спор: неоснователно оспорване на право, което съществувало и неоснователно претендиране на право, което не съществувало. Правонарушението било, ако не пряката, то поне косвената последица на правния спор когато се претендирали несъществуващи права. Точно такъв бил настоящият случай, тъй като ищците целели с предявяването на тези искове,претендирайки несъществуващи права, собственикът „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ- ПАЗАРДЖИК" да бъде спънат да упражни пълноценно своето право на собственост.