Решение № 729 от 06.08.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

ІІ-42 06.08.2019г. гр. Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На двадесет и трети април 2019 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар:

Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 180 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 88/10.12.2018г., постановено по гр. дело № 146/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново е признато за установено по отношение на ответниците М.П.Г., П. А. М., М.Х.Д., К.К.Т. и С.

К. С., че ищците Д.Г.С., М.С.Т. и З.С.Е. са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот – нива в местност „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището на с. Граматиково, а съгласно сК. № К 00923/07.09.2017г. процесният имот е със следното описание – имот № 027013, находящ се в землището на с. Граматиково, Община Малко Търново, имотът е собственост на наследниците на П. Н. К., частна собственост, категория на земята – трета, находящ се в м. „Качул“.

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от М.П.Г. и М.Х.Д., в която се посочва, че атакуваното решение е нищожно по отношение на ответника С.

К. С., тъй като с производството спрямо това лице е прекратено, а по отношение на останалите страни – ответници в производството постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира се постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от ищците като неоснователни и недоказани. В жалбата се посочва, че за да стигне до своя извод, че Д.С., М.Т. и З.Е. са собственици на спорния имот, тъй като са го придобили чрез придобивна давност, съдът изцяло се опира на твърденията на ищците, които са били подкрепени от свидетелските показания на свидетелите Б. и К., но съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Е., В. и В., тъй като същите са заинтересовани от изхода на спора, тъй като имат родствени връзки със страните. В жалбата се посочва, че това обстоятелство не следва да доведе до извода, че изцяло не следва да бъдат кредитирани и то без да има обосноваване от страна на съда какви са причините за това. Освен това – в жалбата се посочва, че от свидетелските показания на Б. и К. по никакъв начин не се установява ищците и техния наследодател да са владели целия недвижим имот, съдът неправилно не е кредитирал експертното заключение, тъй като с него са дадени отговори, свързани със съществуващите постройки в имота, ограден ли е и относно местоположението му. Посочва се, че ищците не са успели да докажат периода на владение върху имота и кой е осъществявал това владение, както и неговата продължителност, не се установява и ищците да са владяли имота явно и необезпокоявано. С въззивната жалба се отправя искане да бъдат приети като доказателство писмени доказателства за платени данъци и такси на изградената в имота постройка, които първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение е отказал да приеме.

В съдебно заседание въззивниците М.Г. и М.Д. чрез своя процесуален представител поддържат депозираната въззивна жалба и считат, че първоинстанционно решение следва да бъде отменено.

Следва да се отбележи, че ответниците в първоинстанционното производство – П.А.М., Д.Х.Д. и К.К.Т. са уведомени за постановеното първоинстанционно решение, но не са депозирали въззивна жалба.

Ответната страна – Д.Г.С., М.С.Т. и З.С.Е. – трите чрез своя процесуален представител адвокат Мариана Трифонова депозират по делото писмен отговор на въззивната жалба, в която посочват, че депозираната въззивна жалба е процесуално допустима, но неоснователна и претендират същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. В депозирания отговор на въззивната жалба се посочва, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите В. и В., тъй като същите са в родствени връзки с ответната страна М.Г. и по този начин са заинтересовани от изхода на спора, а отделно от това тези лица нямат преки впечатления от начина на ползване и упражняване на правото на собственост върху имота. Посочва се, че е неправилно твърдението на въззивниците, че постановеното решение почива единствено на свидетелски показания, тъй като по делото са представени и писмени доказателства, които са изцяло подкрепени и кореспондират напълно с устните показания от водените от ищцовата страна свидетели. Посочва се, че е неправилно твърдението на въззивниците, че посредством изготвената експертиза може да бъде направен извод за достоверността на свидетелските показания на водените от ответниците свидетели. Посочва се, че са неверни твърденията за липса на проведено пълно и главно доказване от страна на ищците за изтекла придобивна давност в тяхна ползва.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Д.С., М.Т. и З.Е. против М.Г., П.М., Д.Д., М.Д., К.Т. и С. С., с който се претендира да бъде прието за установено, че ищците са собственици по отношение на ответниците на следния недвижим имот – нива в местността „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13, масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището на с. Граматиково. В исковата молба се твърди, че по силата на ЗСПЗЗ М.Г., С. С., К.Т., М.Г. и К. Д.са признати за собственици на основание влязло в сила Решение на Поземлена комисия – гр. Малко Търново № 250/19.11.1998г. на наследството на П. Н. К., починал на 07.02.1978г. по отношение на недвижим имот, представляващ нива в местност „Качул“ с площ от 1, 604 дка, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището. Твърди се, че наследодателят на ищците – С. А. С., починал през 2015г. е наследник на общия наследодател – П. К., починал през 1978г., поради което и той притежава идеална част от описания недвижим имот. В исковата молба се посочва, че въпреки, че има и други наследници на общия на страните наследодател в продължение на повече от 20 години никой от тях не е посещавал процесния имот, а ищците (както и техния наследодател приживе) са стопанисвали този имот, поддържали са го и са го обработвали непрекъснато и необезпокоявано и към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че по отношение на имота е изтекла придобивна давност в полза на ищците по делото по отношение на посочените ответници, поради което и на това основание те претендират да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот.

Ответната страна по делото – М.П.Г. оспорва предявения иск, като посочва, че заедно с нейното семейство са изградили водна инсталация в имота, през 2006г. са посещавали имота, за да го почистват, до 2013г. са посещавали редовно имота и са засаждали различни култури за прехрана – домати, картофи, тикви, а след като е претърпяла инсулт през 2013г. посещенията от нейна страна са намалели, през август 2017г. дъщеря й – Г. е поискала от ищците да върнат ключовете, които преди това е дала на С., но това й е било отказано.

Следва да се отбележи, че с влязло в сила Определение № 6 от 30.01.2018г., постановено по гр. дело № 146/2018г. по описа на Районен съд – Малко Търново (потвърдено с Определение № ІV-499 от 16.03.2018г., постановено по частно гр. дело № 379/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас по отношение единствено на С. К. С.) е върната исковата молба по отношение на С. К. С. и е прекратено производството по отношение на този ответник. В своите мотиви съдът е посочил, че С. К. С. е починал преди хода на делото и производството по отношение на него е недопустимо. Същевременно – с цитираното първоинстанционно решение съдът е уважил претенцията на ищците и спрямо С. К. С., б.ж. на с. Граматиково, Община Малко Търново, тоест – постановил е своето решение спрямо лице, по отношение на което производството е прекратено с влязло в законна сила определение. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че Районен съд – Малко Търново е постановил своето решение и против лице, по отношение на което производството е прекратено, настоящата инстанция намира, че по отношение на това лице постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

По отношение на депозираната въззивна жалба от М.П.Г. и М.Х.Д., настоящата инстанция намира следното:

По делото са представени

Удостоверения за наследници, издадени от Община Малко Търново, от които е видно, че страните по делото са наследници на починалия през 1978г. П. Н. К., б.ж. на гр. Малко Търново.

Видно от представените по делото удостоверения след своята смърт П. Н. К., б.ж. на гр. Малко Търново е оставил за свои законни наследници своите шест деца – М.П.Г. – ответна страна в производството, М.П.Г. – починала през 2001г., К. П. Д. – починала през 2007г., Д. П. Н. – починал през 1946г. (без данни за низходящи наследници), Б. К.С. – починала през 1951г.и Н. П. Н.– починал през 1932г. (без данни за низходящи наследници). Видно от представените по делото удостоверения за наследници след своята смърт М.П.Г. (дъщеря на общия наследодател) е оставила за свои наследници – П.А.М. – нейна дъщеря - ответна страна в производството и С. А. С.

– неин син – починал през 2015г. и наследодател на трите ищци по делото – Д.С.

– негова съпруга и М.С.Т. и З.С.Е. – негови дъщери. Видно от представените удостоверения за наследници – след своята смърт К. П. Д. (дъщеря на общия наследодател) е оставила за свои наследници своите деца – Д.Х.Д. и М.Х.Д. – нейни синове – ответници в първоинстанционното производство. Установява се по делото, че след своята смърт – Б.К.С. (дъщеря на общия наследодател) е оставила за свои наследници своите деца – К.К.Т. – нейна дъщеря – ответна страна в първоинстанционното производство и С. К. С. – неин син – ответна страна в първоинстанционното производство, по отношение на когото производството е прекратено поради настъпилата му смърт преди предявяването на исковата молба през 2016г. По делото има данни за наследниците на починалото лице, но няма данни ищците да са заявили своите претенции и против тези лица и тъй като се касае за иск за собственост и е безспорно, че между страните е налице обикновено другарство не се е достигнало до служебно конституиране на тези лица в производството по делото.

По делото е представен

Нотариален акт № *от 29.04.1999г., том ІІ, нот. дело № */99г. по описа на Съдия по вписванията при Районен съд – Малко Търново, от който е видно, че молителите – М.П.Г., С. К. С., К.К.Т., М.П.Г., К.

П. Д. са признати за собственици по наследство от П. Н. К. на няколко недвижими имота, между които е и нива, находяща се в м. Качул с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 17.10.2018г., от неоспореното заключение на която е видно, че в имота са съществуващи три постройки с функция за сезонни постройки за отдих, санитарен възел и склад, изградена и площадкова инфраструктура – водопровод, канал, септична яма и водомерна шахта, изградена е бетонова настилка и са посадени трайни насаждения – круши, слива и ябълка.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан В. С.Б., който в своите показания сочи, че живее в гр.

Малко Търново и има място в м. „Качул“, което посещава много често и остава с преспиване там. Посочва, че между неговото място и това на С. е само реката, но има идеална видимост и познава това място още от преди 2006г. Свидетелят посочва, че помни, че през 2006г. е имало голямо наводнение и всичко от това място е било отнесено, като всичко останало е било само тиня и кал, а след като наводнението е преминало С. и неговите зетьове са направили постройки и са облагородили мястото. Посочва, че мястото има ток и вода, а партидите са били на името на С., а той не е виждал други хора и в частност М. да обработват имота. Свидетелят посочва, че не знае каква е площта на имота.