Решение № 3647 от 05.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3647 гр. Варна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20233110103934 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 459, ал. 4, вр. чл. 448, ал. 1 КЗ, вр. чл. 441 от КЗ от **** ЕООД срещу **** ЕАД за сумата от 790,68 евро /1546,43 лева/, частична претенция от 66416,88 евро /129 900,12 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на застрахованото лице П.К.П., в резултат от трудова злополука настъпила на 16.12.2022 г. съобразно застрахователна полица по групова застраховка „злополука" № 7203220000038 с период на застрахователното покритие от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда-17.03.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от договор за групова застраховка застраховка "Злополука" на служителите за период на покритие от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г., по който покрит риск е настъпила временна неработоспособност в резултат на трудова злополука. Твърди да е настъпила такава по отношение на застрахован по договора служител – П.К.П..

Ищецът излага още, че съгласно Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" приета с ПМС № 24 от 6.02.2006 г., обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., бр. 5 от 19.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г. на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Сочи, че П.К.П. по трудов договор № 10/05.05.2021 г. заема длъжността „шофьор, товарен автомобил“, която дейност е с повишен риск. Ежегодно, в края на ноември, в „Държавен вестник“ се обнародва заповед на министъра на труда и социалната политика, с която се определят коефициентите на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през следващата година. В тази заповед се посочва и средният коефициент на трудов травматизъм за страната, който е важен, тъй като на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи 1 към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

В тази връзка, на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда, министърът на труда и социалната политика е издал Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. за определяне на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г.

Ищецът твърди, че съгласно Заповедта на министъра на труда и социалната политика коефициента на трудов травматизъм за икономическата дейност „сухопътен транспорт“ за прилагане през 2022 г. е 1,67, а средният коефициент на трудов травматизъм за страната е 0,64, което прави задължително застраховането на П.П. за застраховка „трудова злополука", предвид заеманата от него длъжност „шофьор, товарен автомобил. В изпълнение на задължителните изисквания „****“ ЕООД е застраховал П.П. при „****“ ЕАД, видно от застрахователна полица по групова застраховка „злополука“ № 7203220000038 с период на застрахователното покритие от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г. Съгласно застрахователната полица, са покрити следните рискове: При смърт на застрахования в резултат на трудова злополука, на законните наследници се изплаща застрахователната сума по този риск При трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на трудова злополука, на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума, равен на процента трайно намалена или загубена работоспособност. При временна неработоспособност в резултат на трудова злополука, на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума по този риск, като се прилагат следните проценти от застрахователната сума, както следва: за период от 11 до 30 дни – 3%; за период от 31 до 60 дни – 5%; за период от 61 до 120 дни - 7% и за период над 120 дни - 10% . Сочи, че застрахователната сума за лицето П.К.П. се равнява на месечната брутна работна заплата, която е в размер на 1546,43 лева.

Счита, че уврежданията на П.К.П. в резултат от трудова злополука, настъпила на 16.12.2022 г. имат характер на трайно намалена или загубена работоспособност, като в този случай застрахователната сума съгласно застрахователната полица е 129 900,12 лева.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна оспорва иска изцяло, като неоснователен.

Счита, че иска за сумата от 51 960,05 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса, а за горницата до пълния претендиран размер /лимита от 129 900,12 лв./ – като материалноправно неоснователен поради липса на причинно-следствена връзка.

Ответникът излага, че след образуването на претенция № 72032400002 и въз основа на представените с нея доказателства, на 27.05.2024 г. е заплатил на П.К.П., чрез пълномощника му адв. Н.Д., застрахователно обезщетение в размер на 26, 566,75 евро или сумата от 51 960,05 лв., съответстващо на определения в ЕР на ТЕЛК процент ТНР за уврежданията от процесната злополука, а именно - 40%. Поради това задължението до този размер е погасено чрез плащане и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да отхвърли иска за тази сума.

Сочи, че съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и утвърдената практика на Върховния касационен съд (напр. Решение № 213/12.07.2011 г. по гр.д. № 1761/2009 г. на ВКС, IV г.о.), обезщетение се дължи само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При смесени решения на ТЕЛК (каквито са налице тук), застрахователят отговаря само за онзи процент неработоспособност, който е обусловен изключително от покритото застрахователно събитие. Тъй като предшестващото общо заболяване (коксартроза) не е резултат от процесната трудова злополука, претенцията за разликата от изплатените 51 960,05 лв. до пълния лимит от 129 900,12 лв. е неоснователна. Когато с ЕР на ТЕЛК са установени различни по своя произход увреждания (трудова злополука и общо заболяване), съдът е длъжен да разграничи процента неработоспособност, обусловен изключително от трудовата злополука, тъй като само той подлежи на обезщетяване по реда 2 на чл. 200 от КТ и свързаните с него застрахователни договори.

Моли съдът да не присъжда разноски в тежест на застрахователя за сумата от 51 960,05 лв., за която искът е погасен и да възложи същите върху ищеца на основание изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай „****“ ЕАД не е дало повод за завеждане на обратния иск. Претендира разноски по делото.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и страна и прави следните правни изводи.

Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, наличие на трудовото правоотношение между П.К.П. и ищеца **** ЕООД по трудово правоотношение по трудов договор № 10/05.05.2021 г., по силата на който П.П. е назначен на длъжност „шофьор, товарен автомобил“, и случилата се на 16.12.2022г. злополука с Разпореждане №5104-03-4/05.01.23г. на НОИ-Варна е призната за трудова; че на 13.06.2017 г. между **** ЕООД и ЗАД **** ЕАД е сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица № 7203220000038, съгласно Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" и Общите условия за застраховка "Злополука", секция I, Групова застраховка злополука, подвид "Трудова злополука", по който ищецът има качеството застраховащо лице; че е настъпил покрит застрахователен риск "Трудова злополука" на 16.12.2022г., съставляващ и трудова злополука, за който се е развило съдебно производство по гр. д. № 1300/2023 г. на ВРС, по което с влязло в сила съдебно решение ищецът, в качеството си на работодател, е осъден на основание чл. 200, ал. 1 от КТ да заплати на служителя П.К.П., ЕГН ********** сумата от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), частичен иск от сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпяна трудова злополука на 16.12.2022г., призната за такава с Разпореждане №5104-034/05.01.23г. на НОИ-Варна, издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО, на основание чл. 200 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2022г. до окончателното й изплащане , като решението е постановено с участието на „****" ЕАД, като трето лице – помагач на ищеца.

Предявен е иск с правно основание чл. 459, ал. 4, вр. чл. 448, ал. 1 КЗ, вр. чл. 441, ал. от КЗ при заявено фактическо твърдение за извършено от ищеца плащане в полза на увреденото лице – негов служител, на обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от причинена трудова злополука, от което е изведена исковата претенция срещу ответника застраховател за плащане на застрахователно обезщетение за риска "Трудова злополука" на основание сключен между ищеца и ответника договор за задължителна групова застраховка "трудова злополука".

Основателността на предявената претенция е обусловена от доказването от страна на ищеца в условията на пълно и главно доказване на следните правопораждащи факти: наличие на валиден договор за задължителна застраховка, по който ищецът има качество на застраховано лице, съответно – възникнали регресни права и законово или договорно право на суброгация за работодателя спрямо застрахователя – да търси от същия изплатено от него обезщетение на пострадалото лице; настъпило застрахователно събитие в рамките на действие на договора, което представлява покрит риск; размера на дължимата застрахователна сума по договора; заплащането на присъдените суми като обезщетение за настъпилата злополука.

Ищецът в качеството на работодател носи имуществена отговорност по чл. 200 КТ при трудова злополука /и професионално заболяване/, по силата на която е задължен да възмезди изцяло претърпените от увредените работници и служители вреди, и едновременно с това, по силата на чл. 52 ЗББУТ, е административно задължен да сключи за своя сметка застраховка "трудова злополука" в полза на работещи при него лица, чиято работа е в риск, 3 като застрахова техния живот и телесна цялост. Настъпването на злополуката е правопораждащ факт, от който за увреденото лице възникват права към застрахователя, а за работодателя възниква имуществена отговорност по чл. 200 КТ. Правата срещу застрахователя и срещу работодателя могат да се упражнят паралелно, предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, според която от дължимото от работодателя обезщетение трябва да се приспаднат всички суми, получени от поддържаната от него в полза на работника застраховка. В този смисъл се налага извод, че предвидената от законодателя задължителна застраховка има двойно предназначение, тъй като обезпечава както интереса на наетите по трудов договор лица, така и финансовия интерес на самия работодател да обезпечи определена сума пари, която да покрие дължимото при увреждане на работника в случай на застрахователно събитие. Платимата по такава застраховка застрахователна сума от една страна обезпечава отговорността на работодателя, а от друга цели да обезщети работника или служителя /респективно неговите наследници/; същата, след като вече е била заплатена от застрахователя в полза на увредения, на основание чл. 200, ал. 4 КТ се приспада от дължимото от работодателя обезщетение за пълния размер на вредата от злополуката. Доколкото част от дължимото му обезщетение за вредата е било погасено по този начин, увреденият би могъл да получи от всяко от останалите задължени лица само остатъка. Това означава, че когато претендира обезщетение за вредите от някое от задължените спрямо него лица, след определянето на точния размер на същото, от него следва да се приспадне вече получената по силата на покритата имуществена отговорност на работодателя сума. Нормата на чл. 200, ал. 4 от КТ, обаче, не овластява платилия обезщетението работодател да получи уговорената застрахователна сума при настъпване н а правопораждащия факт – трудовата злополука. Уреденото в същата приспадане /намаляване/ на дължимото от работодателя обезщетение е обусловено от извършеното от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение в полза на правоимащото лице – в полза на увредения работник или служител. Тук следва изрично да се отбележи, че конкретният договор за задължителна застраховка не е сключен върху живота или здравето на трето лице /на съответния работник или служител/ с оглед неговия предмет и условията, при които е сключен.

Разпечатката съдържа 22 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a698da7-4a68-47f0-ad48-6060a6ccde84