Решение № 871 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1838/2023
- Вид
- Решение № 871
- Подписан
- 23.05.2023
- В сила
- 13.12.2023
- Състав
- Теофана Божидарова Спасова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 871 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно наказателно дело № 20235330201838 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 446210-F481485/05.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „АНДЖЕЛО 95” ЕООД ЕИК 201420322 е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 700лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „АНДЖЕЛО 95” ЕООД чрез пълномощника си адв. Б. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.
Въззиваемата страна- ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че при извършена проверка на 05.04.2019г. в 21.08ч. в обект, находящ се 1 в гр. Пловдив ул. „Коматевско шосе“ № 191, стопанисван от дружеството, е констатирано, че същото не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F481485/10.04.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Ч. А. Ч. изцяло потвърждава изложените в него констатации. Допълва, че за целта на проверката извършили контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон, а бележка, в която нямало никакви реквизити, за което бил съставен Констативен протокол.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „АНДЖЕЛО 95” ЕООД административно нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН, Констативен протокол, протокол за извършена проверка, опис на парични средства в касата.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че
Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните Наредба и ЗДДС да бъдат правилно отчитани всички извършени продажби, включително чрез издаване на фискален бон или касова бележка.
От всички приобщени по делото доказателства се налага категоричния извод, че за извършената от проверяващите, преди да се представят официално, контролна покупка не е бил издаден никой от предвидените в 2
Закона документи за отчитането й.
Във връзка с гореизложеното изцяло ирелевантно за случая се явява обстоятелството, че за същите обстоятелства е била ангажирана административната отговорност на служителя в обекта на дружеството, извършил неотчитането на продажбата. Видно от приложеното второ НП на физическото лице е наложена съвсем различна санкция и то за отделно административно нарушение – по чл.185 от ЗДДС. Последното по никакъв начин не освобождава самото дружество-жалбоподател от задължението му да отчита всички продажби в стопанисвания то него търговски обект.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода с и з а жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите 3 за определен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез издаване на предвидения документ за всяко продажба, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 446210-F481485/05.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „АНДЖЕЛО 95” ЕООД ЕИК 201420322 е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 700лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС , като обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложените наказания „Имуществена санкция” от 700лв. то същата е наложена в размер на близък до минимално предвидения, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер.
По делото се твърдят конкретни, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. В този смисъл съставянето на АУАН след самата проверка не представлява такова нарушение, а напротив – проверяващите органи са изложили надлежно констатациите си в съставения Констативен протокол и протокол за проверка, като са уведомили представител на дружеството-нарушител да се яви за съставяне и връчване на АУАН, което е било сторено при пълно спазване изискванията на ЗАНН.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – 4 потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно и списък с разноски жалбоподателят „АНДЖЕЛО 95” ЕООД ЕИК 201420322 следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
446210-F481485/05.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „АНДЖЕЛО 95” ЕООД ЕИК 201420322 е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 700лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „АНДЖЕЛО 95” ЕООД ЕИК 201420322 да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5