Определение № 936 от 06.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500562 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Постъпили са частни жалби от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център България и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център България против Определение № 332/09.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 2909/25 г. по описа на ПдРС, с което са оставен без уважение молбите им за изменение на Решение № 4711/31.10.2025г. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД обжалва определението, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Излага оплаквания свързани с неправилна преценка от страна на решаващия съд относно фактическата и правна сложност на делото, респ. несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с положения адвокатски труд. Развива доводи за големия обем от еднотипни дела, както и еднозначната съдебна практика. По конкретното дело поддържа, че е с ниска правна и фактическа сложност , поради което и счита, че дъжимото се възнаграждение би следвало да е 200лв. или 102,26 евро. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото възнаграждение на пълномощника на ищеца от 400лв. на 200лв.или 102,26 евро.

Жалбоподателят Ай Тръст ЕООД поддържа, че съдът не е съобразил при определяне на възнаграждението на пълномощника на ищцата, че ответниците са двама и исковете против тях са свързани. Поради това е следвало да съобрази размера на определеното възнаграждение и да не допуска прекомерността му. Изтъква факта, че обявяването на нищожността на договора за кредит влече и нищожност на договора за поръчителство, поради което организираната защита е като за един иск. Освен това сочи и че делото е приключило бързо, а процесуалния представител на ищцовата страна не се е явявал в ОСЗ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали размера на определеното възнаграждение на 200лв. или 102,26 евро.

1

Ответната страна по жалбата- Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: ***, с адрес: ***, представлявано от адвокат Е. И., в качеството й на пълномощник на ищеца К. Д. К., ЕГН **********, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като а подадени от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледани по същество, са неоснователни.

Производството е образувано по искова молба на К. Д. К., ЕГН ********** против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С Решение № 4711/31.10.2025г. исковете са уважени, като на процесуалния представител на ищеца – адв. Е. И. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер от по 400лв. , дължимо от всеки от ответниците по предявените искове. По молба на ответниците е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат редуцирани. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбите без уважение, като е приел, че определеното възнаграждение е в справедлив размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в редакцията към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт, предвижда, че в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Поради това при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на 2 извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. И. правилно и законосъобразно са присъдени общо 800 лева за безплатна защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Наличието на два отделни установителни иска и два осъдителни иска, макар и да има общи за установяване факти по тях, предполага работа по всеки един от исковете, поради което и правилно и в унисон с правилата на ГПК са присъдени разноски по всеки от исковете, които разноски са дължими от всеки един от ответниците. Ето защо липсват основания за промяна на така определения размер.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №332 от 09.01.2026 г., постановено по гр.д.

№2909/2025 г. по описа на РС-Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3