Решение № 1746 от 03.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. Русе, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520104151 по описа за 2025 година

Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2, чл.222, ал.3, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И. М. И. твърди, че е бил в трудово правоотношение - старши учител в Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов", гр.

Русе, прекратено на 01.08.2023 г. със Заповед № МЧР-02-696/21.07.2023 г., на основание чл.326, ал.1 КТ във вр. с чл. 327, ал.1, т.12 КТ. И. И. бил член на синдикална организация към Синдикат Образование към КТ „Подкрепа" и председател на Синдикална секция на КТ „Подкрепа" в ПГЕЕ „Апостол Арнаудов", гр. Русе до 31.07.2023 г., спазвал разпоредбите и Устава и добросъвестно заплащал членския си внос.

На 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител било предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в 1

Закона за държавния бюджет на Р. България за 2023 г., който, макар приет на 01.08.2023 г., влизал в сила от 01.01.2023 г. На 22.03.2024 г. ищецът подал заявление до директорката на ответната гимназия, с което претендирал трудовите възнаграждения, които получил за периода 01.01.2023 г. - 31.07.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото му правоотношение/ да бъдат актуализирани съобразно сключения анекс, но получил отказ.

Ищецът се позовава на колективния трудов договор, който представлявал недържавен източник на трудовоправни норми, като изразеното му социално предназначение било да урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. Правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати, било с изрично уредено действие „ex tunc“ или т.н. обратна сила. Чл.57 КТ предвиждал, че КТД има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. В процесния период И.

Иванов бил в трудово правоотношение с ответното училище и член на синдикална организация, като предвиденото изменение на минималните възнаграждения го засягало и имало действие спрямо него. Съгласно чл.4 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г., постигнатите между страните договорености били минимални, имали задължителен характер и се прилагали за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите-членове на организациите на работодателите - страни по договора. С предвиденото обратно действие на клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово възнаграждение, законодателят постановил същите да се прилагат от 01.01.2023 г., като по този начин преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анекса за изменение на КТД.

Според ищеца, посочените разпоредби се прилагали по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждали по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което било изцяло съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА.

Поради това ищецът имал право да получи предвиденото в ЗДБ, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Отказът да изплати полагащото се възнаграждение на И. И. представлявало дискриминационно третиране, в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което било противоправно, както и форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ. В случая важало правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД, че ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща деня на депозиране на поканата, която в случая била 22.03.2024 г.

След направеното изменение на претенциите в последното съдебно заседание, 2 ищецът моли да бъде постановено решение, с което ПГЕЕ „Апостол Арнаудов", гр.

Русе, бъде осъдена да му заплати сумите: 1579.60 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към КТД за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269/06.12.2022 г. нетно трудово възнаграждение, мораторна лихва в размер на 287.77 лв., считано от 23.03.2024 г. до 14.07.2025 г.; 137.85 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към КТД за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269/06.12.2022 г. обезщетение за 10 дни неизползван годишен отпуск, мораторна лихва в размер на 25.11 лв., считано от 23.03.2024 г. до 14.07.2025 г.;

3710.56 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към КТД за системата на предучилищно и училищно образование Д01269/06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, съгласно КТД, мораторна лихва в размер на 675.98 лв., считано от 23.03.2024 г. до 14.07.2025 г., ведно със законната лихва върху всички главници, считано от 15.07.2025 г. до окончателното им изплащане. Претендира и присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното училище до 01.08.2023 г., когато трудовото правоотношение било прекратено по инициатива на работника при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че същият е бил член на синдикална организация към Синдикат Образование към КТ „Подкрепа и председател на Синдикална еекция на КТ „Подкрепа" в ПГЕЕ „Апоетол Арнаудов" - гр. Руее.

По повод подаденото от ищеца заявление за заплащане на разликата между изплатеното трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. - 31.07.2023 г. и дължимото съобразно увеличението с процесния Анекс от 10.08.2023 г. към КТД, както и разликата в изплатените и дължими съобразно анекса обезщетения по чл. 222, ал. 3 и чл.224, ал.1 от КТ, било на правено запитване от директора на гимназията до Министъра на образованието и науката относно възможността за изплащане на увеличението с 15 % на основната работна заплата за периода от 01.01.2023 до 31.07.2023 г. Получен бил официален отговор на 19.04.2024 г. от МОН, в който било посочено, че „наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение, тъй като, от една страна трудовото възнаграждение, като елемент на трудовото правоотношение, се определяло с индивидуалния трудов договор, а от друга страна, трудовото правоотношение определяло кръга на лицата - работници и служители, за които могат да се приложат съответните разпоредби. Качеството работник и служител (съответно и педагогически специалист по ЗПУО) се определяло единствено от разпоредбите на КТ при наличието на трудово правоотношение. И ако трудовият договор на работника или служителя е 3 прекратен (независимо от причината), то той не попадал в кръга лица, определен в нормативната уредба, както и КТД, съответно и в Анекса към него. Съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД, за системата на предучилищното и училищното образование, бил приет Анекс от 10.08.2023 г., в който било предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в сиетемата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски.

Именно и към тази дата се определял и кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали това качество „работници или служители". Посочената в Анекса дата - 01.01.2023 г. не представлявала дата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, притежаващи качеството работници или служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниквало на 10.08.2023 г. с подписване на Анекса към КТД, поради което към тази дата следвало да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Поради това не съществувала правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършвало от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, като правното основание за това било предвидено в чл. 118, ал. 3 от КТ. МОН, в качеството си на първостепенен разпоредител с бюджетни средства, правило своите прогнози за необходимите средства за заплати на база заетите лица в системата на образованието, които данни предоставяло за изработване на държавния бюджет и то било компетентният орган да определи начина на разходване на отпуснатите бюджетни средства за трудови възнаграждения в тази сфера. Предвид официалното становище на МОН, който упражнявал функции по управление, финансиране, контрол и назначаване на директори в гимназията (гимназията функционирала с т.нар. делегиран бюджет, предоставян от МОН и управляван от гимназията), било отказано изплащане на претендираните от ищеца суми.

Спорният въпрос бил дали разпоредбите на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение на лица с прекратени трудови правоотношения към датата на подписване на анекса - 10.08.2023 г., но полагали труд от момента, на който е придадено действие на увеличението - 01.01.2023 г., до датата на прекратяване на трудовия им договор. Отговор на поставения въпрос давало тълкуването на разпоредбите на: чл.27, ал. 2 и ал.3 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., чл.54, ал. 1 КТ, §3 от ЗР на 4

Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр.75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./. Предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.08.2023 г., това автоматично прекратявало и качеството му на страна по КТД.

Същият не е бил заето лице в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса. Задължителна предпоставка, за да може да ползва договорените с КТД привилегии, била ищецът да е страна по КТД към момента на постигане на съгласие за увеличението - 10.08.2023 г., каквото качество обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не можело да му придаде.

В случая не се касаело за уговаряне „на друго" по смисъла на чл.54, aл. 1 КT досежно момента на влизане в сила на изменението на чл.27 КТД, а касаело уговаряне период, от който постигнатите договорености да намерят приложение. Приемането на обратното становище щяло да бъде в противоречие с разпоредбите на КТ, които не предвиждат правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Трудовото възнаграждение било част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и нямало как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор /чл.119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор. По силата на чл. 118 от КТ, промяната на размера на трудовото възнаграждение налагала необходимост от изменение на сключения между страните трудов договор по реда на чл. 118, ал. 1 от КТ, т. е. по взаимно съгласие, или едностранно от работодателя, на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, който допускал възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена писмена форма за действителност на този едностранен акт, което било изключение от общото изискване на чл. 62, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от КТ за писмена форма при сключване и изменение на трудови договори.