Решение № 81 от 19.12.2023, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Б.С., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20231410200388 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

А. А. В. от с.Т., обл.В., ***, ЕГН ********** е обжалвал НП

№ 21-0248-000865/29.11.2021 год. на Началник група към ОД на МВР гр.В. в РУ-Б.С., с което му е наложено административно наказание „глоба”в размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.

Жалбодателят, редовно призован се явява лично и с адв.М. К. от АК – В..

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 16.09.2021г. служителите на РУ – Б.С. свидетелите Л. М. Ц., Ц. Т. П. и В. А. Ч., били на работа нощна 1 смяна. Намирали се в с.Т., на ул. „Георги Димитров“ и осъществявали контрол на движението.

Около 21.12 часа Ц. спрял лек автомобил „Тойота“ с рег. № ВР 1244 ВР. При извършване на проверка на документите на водача установил, че автомобила се управлява от жалбодателя, а от извършената проверка с автоматизирано техническо средство се оказало, че автомобила няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на което е и с прекратена регистрация.

При разговор с жалбодателя, същият споделил пред него, че негов роднина трябвало да заплати застраховката „Гражданска отговорност“ и той не е знаел, че автомобила няма валидна застраховка, вследствие на което е с прекратена регистрация.

За това нарушение на място бил съставен АУАН и материалите били изпратени на прокуратурата, която на 19.11.2021г. направила отказ за образуване на наказателно производство и изпратили материалите в полицията, с оглед преценка за наличие на административнонаказателна отговорност. Въз основа на постановлението за отказ за образуване на наказателно производство било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмни доказателства – АУАН № 485959/16.09.2021 год., НП № 21-0248-000865/29.11.2021 год., постановление за отказ да се образува досъдебно производство, справка за водачнарушител, Заповед с № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Л. М. Ц. – актосъставител, Ц. Т. П. и В. А. Ч. – свидетели при констатиране на нарушението и съставяне на акта, и тримата служители на РУ гр.Б.С., както и свидетелката М. Ц. А.а – доведена от защитата и собственик на автомобила.

От така изяснената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано.

Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. От постановлението на прокурора се разбира, че регистрацията е служебно прекратена на 27.07.2021г. Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.

От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че А. А. В. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 16.09.2021г. е управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 27.07.2021г.

От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективния елемент на нарушението от страна на жалбодателя А. А. В. в извършване на административно 2 нарушение. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбодателят А. А. В. не е знаел за прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван собственика на автомобила – свидетелката М. А.а, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила й.

Управляваното от В. МПС към момента на проверката е имало регистрационни номера, Свидетелство за регистрация на МПС, поради което В. няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС. Предвид на това настоящата инстанция приема, че В. не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради непредпазливост.

Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице.

Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

На следващо място при постановяване на наказанието, административнонаказващия орган не е взел предвид и разпоредбата на чл.27, ал.2 вр. чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар.

„маловажен случай“ на административно нарушение. В конкретния случай действително се касае за едно строго формално нарушение, но не е съобразил индивидуализиращите обстоятелства. Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или при наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства, а именно от нарушението не са произтекли никакви вредни последици за трети лица. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказващия орган е следвало да направи съвкупна преценка на всички обстоятелства и да констатира, че това нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение, като го съпостави с останалите случаи на такова нарушение.

Административнонаказващия орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал едно немотивирано наказателно постановление.

3

На следващо място съдът намира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното лице. В съставения АУАН, като нарушена разпоредба е визирана разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, а в издаденото Наказателно постановление е записано, като нарушена разпоредба чл.140, ал.1 от ЗДвП. Следователно между съставения АУАН и издаденото НП няма единство. Това процесуално нарушение не може да бъде санирано в настоящото производство и то води до отмяна на НП, без да се разглеждат въпросите по същество на спора.

НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.

Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 21-0248-000865/29.11.2021 год. на Началник група при ОД на МВР гр.В., РУ-Б.С., с което на А. А. В. от с.Т., обл.В., ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”в размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.В. да заплати на РС – Б.С. направените по делото разноски за свидетели в общ размер на 39.26 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

4