Решение № 74 от 17.11.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Радомир, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М.Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20231730200228 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

С електронен фиш серия К №. издаден от ОД МВР гр.Перник е наложено на жалбоподателката А. А. Б. , с ЕГН:********** от гр.Бл., ул.“Ст. Ст.“ бл..,ет.., ап.. административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр.ал.2, т.2 от ЗДвП, като е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К .. на 18.04.2022г.

Недоволна от така наложеното й наказание Б. е обжалвала същото. По изложени във въззивната жалба съображения и правни доводи моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник редовно и своевременно призована, не изпраща представител и с писмено становище моли за потвърждаване на електронния фиш, като се прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателката разноски в случай, че бъдат претенедирани такива.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

1

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

Във връзка с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателката наказващият орган е депозирал по делото извадка от справка в АИС «АНД-МВР», в която е отбелязано , че датата на връчване на ЕФ на жалбоподателката е 10.08.20233г., поради което съдът прие, че жалбата на Б. е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и съдът дължи разглеждането й по същество.

От фактическа страна.

По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен фиш се установява, че на процесната дата 10.02.2023г. с автоматизирано техническо средство № 120сс73 , в 16:45 часа в общ. Радомир, Лот 0 от АМ Струма, км.39+900, ПВ Старо село с посока към гр.Дупница е установено, извършено от жалбоподателката административно нарушение, а именно: като водач на МПС „А...“ лек автомобил, с рег. № Е ... КХ при ограничение на скоростта 120 км/ч , въведено с ПЗ В-26 за извън населено място е управлявала МПС с 138 км/ч. при отчетен толеранс -3% в полза на водача. Към представения електронен фиш е представена снимка № ...........

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.

№1158р-1272/13.02.2023г. В същия е удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото мястов/в населено място/, периода от време, през който същото е работило - от 16:0 0 часа до 18:00 часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 1 2 0 км/ч, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система, а именно в приближаващ трафик.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на Р. М. Б. , с ЕГН:********** . Като е представена декларация от същия на основание чл.188, ал.5 от ЗДвП, с която е декларирал,че на процесната дата автомобила е бил управляван от жалбоподателката Б.. В отсъствие на жалбоподатеката, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу негопроцесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.2 от ЗДвП й е наложено на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус -3 % ч, отчетената скорост била редуцирана на 138 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 18 2 км/ч.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: Справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, Разпечатка от показанията на техническото средство за измерване –изображение № ........ становяващо, че на 10.02.2023 г. в 16:45:39.8 часа лек автомобил с рег. №Е ..... КХ е заснет със скорост от 143 км/ч, Протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1", ведно с приложение за техническите и метрологични характеристики на същата, Протокол за извършена проверка № 31-СГ-ИСИ /13.04.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед № 313з-310/14.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР Перник.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че Р. Б. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, като предвид представена от същия Декларация по чл.188, ал.5 от ЗДвП същият е предоставил на процесната дата автомобила за управление на жалбоподателката Б., което кореспондира и с вещественото доказателствено средство разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателката е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.

1, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗДвП.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 1 20сс73, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било изготвеното статичното изображение с № ...., на което е заснет процесния автомобил.

Безспорно приложеното по административно наказателната преписка Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за 3 контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС освен, че е одобрено по реда на Закона за измерванията същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административно наказателната преписка писмени доказателства, а именно: Протокол №31-СГ-ИСИС от 13.04.2022 г. н а Главна дирекция „Мерки и Измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БИМ. Предвид на изложеното АНО е доказал установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с №..... скорост от 143 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателката към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана/-3 %, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 18 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Жалбоподателката Б. обаче е санкционирана с атакувания електронен фиш за 4 адм.нарушениепо ЗДвП като е посочено, че същото е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. параграф 6, т.33 от ДР на ЗДвП, поради което на жалбоподателката е наложена глоба в двоен размер, а именно 100 лева.

Видно обаче от ангажираните от административно-наказващия орган писмени доказателства и изискани служебно от съда за изясняване на това обстоятелство, както и от приложената в АНП Справка за нарушител /водач на Б., действително е отразено, че същата е санкционирана с електронен фиш серия К ..... от 02.02.2022г. като е отразено в справката, че е й е връчен на 03.04.2022г., но липсват данни последният ЕФ да е влязъл в законна сила, напротив отбелязано е ,че е обжалван пред съда.

С оглед на това настоящият състав на съда, напълно споделя доводите изложени във въззивната жалба, че административно-наказващият орган не е доказал наличието на „повторност“ по смисъла на паргаф 6, т.33 от ДР на ЗДвП на извършеното от Б. адм.нарушение по ЗДвП, поради което неправилно е санкционирана с атакувания ЕФ с наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.4, вр.ал.2,т.2 ЗДвП.

По изложените съображения не може да се приеме за доказано, че е установено жалбоподателката да е извършила нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП в условията на повторност , за което административното наказание е предвидено в чл. 182, ал. 4, вр.ал.2,т.2 от ЗДвП.

За правна пълнота настоящият състав на съда следва да отбележи,че не са налице по делото доказателства и за други влезли в сила наказателни постановления за същото по вид нарушение, осъществено в рамките на едногодишния срок, предхождащ извършването на процесното нарушение, за да може същото да се квалифицира като повторно.