Решение № 137 от 27.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4/2022
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 27.04.2022
- В сила
- 27.04.2022
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 буква "б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.259 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. Пазарджик, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500004 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №927 от 01.11.2021год., постановено по гр.д.
№20215220102015 по описа на Пазарджишкия районен съд, е осъдена Община Пазарджик, ЕИК 000351736, да заплати на "ДДД-Пест-Консулт" ЕООД следните парични суми: 1. Дължимите суми по Договор №270/22.03.2016 год., както следват: Сумата от 2 808 лева с ДДС, дължима общо по фактури №********** и №1000000380 и двете издадени на 02.03.2018 год. за извършената работа по Договор №270/22.03.2016год., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху така присъдените суми, от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане, ведно и със законната лихва от общо 833.82 лева върху така просрочената обща главница за периода 11.06.2018 г. до 11.06.2021 г., като е отхвърлен иска за разликата до 855.66лв за лихвата. 2. Дължимите суми по Договор № 529/25.04.2017 год., както следват: Сумата от 9 828 лева с ДДС, дължима общо по фактури с №1000000381, №1000000383, №1000000385, №1000000387, всички издадени на 02.03.2018 год., които са издадени за извършената работа по Договор 1
№529/25.04.2018 год., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху така присъдените суми , от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане, ведно и със законната лихва в общ размер на 2918.37 лева върху така просрочената обща главница за периода 11.06.2018г. до 06.2021г., като е отхвърлен иска за разликата до 2 994.81лв. за л и х в а т а ; Сумата от 1404лева с ДДС, дължима по фактура № 1000000409/25.07. 2018 год. ведно със законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й изплащане, ведно и със законна лихва върху нея в размер на 388лева за периода 24.08.2018г. до 11.06.2021год., като е отхвърлен иска за разликата до 398.97 лв. за лихвата;
Сумата от 2808 лева с ДДС, дължима по фактура № 1000000410 / 26.07.2018 год. ведно със законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й изплащане , ведно и със законна лихва върху нея в размер на 775.29 лева за периода 25.08.2018 г. до 11.06.2021 год., като е отхвърлен иска за разликата до 797.16лв за лихвата; Сумата от 1404 лева с ДДС, дължима по фактура №1000000427/11.09.2018год. ведно със законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й изплащане, ведно и със законна лихва върху нея в размер на 369.33 лева за периода 11.10.2018 г. до 11.06.2021 год., като е отхвърлен иска за разликата до 380.25 лв. за лихвата; Сумата от 1404 лева с ДДС, дължима по фактура № 1000000443/30.10.2018 год. ведно със законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й изплащане, ведно и със законна лихва върху нея в размер на 361.14 лева за периода 29.11.2018г. до 11.06.2021год., като е отхвърлен иска за разликата до 361.14 лв. за лихвата. 3.
Дължимите суми по Договор № 284 /24.04.2018 год., както следват: Сумата от 4 212 лева с ДДС, дължима по фактура № 1000000444 / 30.10.2018 год. ведно със законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й изплащане, ведно и със законна лихва върху нея в размер на 872.89 лева за периода 30.04.2019 г. до 11.06.2021 год., като е отхвърлен иска за разликата до 905.65 лв. за лихвата. Осъдил е Община Пазарджик да заплати на "ДДД-Пест-Консулт" ЕООД сумата 4584.50 лв., представляваща разноски по делото. Със същото решение е осъден "ДДД-Пест-Консулт" да заплати на Община Пазарджик сумата 3,29лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
С решение № 1041 от 24.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2
20215220102015 по описа за 2021 година на Пазарджишкия районен съд, съдът в диспозитива на решение №927/01.11.2021г., е допуснал поправка, като вместо думите: "ведно и със законна лихва върху нея в размер на 361.14 лева за периода 29.11.2018 г. до 11.06.2021 год., като отхвърля иска за разликата до 361.14 лв. за лихвата" да се чете: "ведно и със законна лихва върху нея в размер на 350.22 лева за периода 29.11.2018 г. до 11.06.2021 год., като отхвърля иска за разликата до 361.14 лв. за лихвата".
Срещу постановеното решение в законния срок по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Община Пазарджик, чрез юрк. С.Г. в която решението се обжалва частично. Жалбата касае следните фактури със следните договори: По Договор №270/22.03.2016год. основно фактура №**********/02.03.2018 год., фактура №1000000380/02.03.2018 год. и двете на стойност 1 404 лв. с ДДС. По Договор № 529/25.04.2017г. жалбата се отнася за 4 бр. фактури № 1000000381/02.03.2018год., фактура №1000000383/02.03.2018год., фактура №1000000385/02.03.2018год. и фактура №1000000387/02.03.20218 год. По отношение на тези 6 бр. фактури на обща стойност 12636лв-главница и 3752.19лв общи мораторни лихви по два от договорите се твърди, че исковата претенция е погасена по давност, тъй като се касае за договори за периодични платежи, които се погасяват с кратката 3/три/ годишна давност. Падежите според Община Пазарджик за плащанията постъпили на 01.04.2018 год. по всички фактури, а исковата молба е предявена на 11.06.2021 год., след изтичане на 3 годишния давностен срок. Твърдението в жалбата е, че съдът неправилно е приел, че по отношение на договорите е приложима 5 годишна давност, а не 3 годишна давност. Неправилно съд е приел, че не сключения договор, а приемането на работата и издаването на фактурите пораждат основание за плащането на тези суми. Незаконосъобразно било решението на съда в частта за разноските, тъй като се касае за обективно кумулативно съединени иска, поради което неправилно бил изчислен размера на дължимото възнаграждение за юрисконсулт. То била следвало да бъде присъдено в размер на 2340 лв.
Искането е решението на РС да бъде отменено и постанови ново с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни с присъждане на разноските претендирани с въззивната жалба. Позовава се на разпоредби на ЗЗД. Макар, че в края на жалбата се иска отмяна на цялото решение на първоинстанционния съд за останалите фактури няма изложени конкретни 3 доводи по същество и защо счита, че решението и по отношение на тях е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на установената съдебна практика. Няма направени доказателствени искания във въззивната жалба.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба „ДДДПест-Консулт" ООД, с искане решението на РС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В отговора на въззивната жалба се споделят изцяло изводите на РС за това, че процесните договори не са на периодични платежи, а представляват договори за изработка, които се подчиняват на общата 5/пет/ годишна давност. Изложени са подробни съображения в защита на тази теза и са изложени правни доводи. Няма искане за доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Община Пазарджик, с вх.№ 22108 от 23.11.2021г., както и отговора на насрещната страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на възнаграждение по сключени между страните търговски сделки във формата на три писмени договори за изработка-чл. 286 ал.1 от Търговския Закон /ТЗ/ във връзка с чл.258 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ както и за присъждане на мораторна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Община Пазарджик, представлявана от кмета Т.П., ищецът „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД, ЕИК 202586642 със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.“Единадесети август“ №5, представляван от управителя И.Б.М., се поддържа, че ищцовото дружество има предмет на дейност предоставяне на услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като в тази връзка между страните били сключени три договора за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на обекти, общинска собственост. Твърди дружеството, че по всички договори ищецът е изпълнил точно своите задължения по предоставяне на договорените с тях услуги, но въпреки това ответникът не е изплатил паричните си задължения, дължими въз основа на издадените и получените от него фактури и констативни протоколи /КП/ за приемането без забележки на извършената работа, така както е възложена с процесните договори. Твърди се, че по 4 сключен договор №270 от 22.03.2016г. ведно с 6/шест/ приложения, описващи обектите за обработка, е с предмет подробно описан в чл.1 на същия и с посочване на дейностите и сроковете им за изпълнение и при договорена стойност от 14040лв без ДДС, без авансово плащане, тоест преди да е изпълнена и приета съответната възложена работа. Посочва, че в чл.4 ал.1 от договора страните договорили схема на плащане, а именно, че сумата е платима на дванадесет равни месечни абонаментни такси в размер на 1170лв или ищецът формулира извод, че изплащането на договореното общо задължение за изпълнение на възложената работа е разсрочено във времето.
Твърди още, че приемането на работата е договорено в чл.4, ал.2 т.2 от договора чрез вменено задължение за възложителя за съставянето на окончателни констативни протоколи /ОКП/, за което задължение страните не били договорили предварително известен за тях момент на изпълнение или ищецът формулира извод, че падежът не е предварително известен.
Посочените протоколи били правното основание за издаване на фактури за плащане, като моментът на издаването на фактурите също не бил предварително договорен между страните и поради това не е бил предварително известен към датата на сключване на договора. Относно моментът на плащане ищецът сочи разпоредбата на чл.4, ал.2 т.3 като твърди, че падежът на всяко едно плащане също не е предварително известен.
Аргументира извода си с това, че моментът на всяко едно от плащанията настъпва след изтичането на срок от 30календарни дни, чието начало не е известно предварително на страните при съставянето на договора, защото това начало е поставено в зависимост от съставянето на документите по чл.4, ал.2 т.2 от Договора- -двустранно подписан окончателен констативен протокол /ОКП/ и издадена фактура за извършената работа, за които документи няма задължителен краен периодичен момент на съставяне и предаване. Твърди ищецът, че в нарушение на чл.4 ал.2 т.3 от Договор №270/22.03.2016г., ответната община не е изплатила задълженията си по следните фактури: Фактура №********** от 02.03.2018г. на стойност 1404лв с ДДС за извършена дейност по дезинсекция и дератизация, посочена подробно във фактурата за м.март 2017г., придружена с 2бр двустранно подписани окончателни констативни протоколи от 20.04.2017г. за извършените обработки, въз основа на които документи ответната Община е била длъжна да заплати сумата по фактурата в 30-дневен срок. Задължението 5 не било платено в договорения срок до 01.04.2018г., от която дата възложителят Община Пазарджик изпаднал в забава и дължи законна лихва върху тази главница в размер на 427.83лв за периода 11.06.2018г. до 11.06.2021г.; Фактура №1000000380 от 02.03.2018г. на стойност 1404лв с Д Д С за извършената дейност по дезинсекция и дератизация, посочена подробно в нея за м.април 2017г., като фактурата била придружена с двустранно подписани 2бр. констативни протоколи от 26.05.2017г. за извършени обработки, въз основа на които документи общината е следвало да заплати сумата по фактурата от 30дни. Задължението и по тази фактура не било платено в договорения срок от 01.04.2018г. от която дата ответникът изпаднал в забава и дължал законната лихва върху главницата от 427.83лв за периода 11.06.2018г. до 11.06.2021г . Вторият сключен между страните договор №529/25.04.2017г. е с шест приложения, описващи обектите за изработка, с предмет по чл.1 с посочване на дейностите и сроковете им за изпълнение. Цитира се чл.3 ал.1 от Договора, че страните са се договорили, че стойността му е 14040лв без ДДС, без авансово плащане, или преди да е изпълнена и приета съответната възложена работа. Твърди, че според договорена в чл.4 ал.1 схема на плащане, сумата е платима на 12 равни месечни абонаментни такси в размер на 1170лв или изплащането на договореното общо задължение за изпълнение на възложената работа е разсрочено във времето; че приемането на работата било договорно съгласно чл.4 ал.2 т.2 от договора чрез вменено задължение на възложителя за съставянето на окончателни констативни протоколи /ОКП/ при неуговорено между страните предварително известен за тях момент на изпълнение или при неизвестен предварително падеж, като същите протоколи са правното основание за издаване на фактури за плащане. Твърди се, че моментът на издаването на съответните фактури също не е бил предварително договорен между страните и поради това не е предварително известен към датата на сключването на доктора. Твърди се, че съгласно чл.4 ал.2 т.3 от договора моментът на плащането или падежът на всяко едно плащане също не е предварително известен. Според ищеца това е така защото моментът на всяко едно плащане настъпва с изтичането на срок от 30календарни дни, чието начало също не е известно на страните предварително при съставянето на договора, тъй като това начало е поставено в зависимост от съставянето на документите по чл.4 ал.2 т.2 от 6 договора-двустранно подписан окончателен констативен протокол и издадена фактура за извършената работа, за които документи няма задължителен за страните краен периодичен момент на съставяне респективно предаване.