Определение № 38839 от 18.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38839 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110108997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадени са от ищеца Й. К. Л. и от неговия процесуален представител адв. Н. И. И. молби за изменение на решението в частта за разноските, като първият моли да му бъдат присъдени сторените от него разноски по делото, а вторият – да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Излагат, че в случая съдът неправилно е приложил чл. 78, ал. 2 ГПК, защото ответникът е направил признание само на факт, а и ищецът не е поискал постановяване на решение при признание на иска.

В законоустановения срок ответникът „Софийска вода“ АД не изразява становище по молбите.

Съдът счита, че исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК са допустими, защото са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица и при наличие на списък по чл. 80 ГПК.

По същество молбите за изменение на решението в частта за разноските са неоснователни. Съдът не намира основание да преразгледа преценката си, че на ищеца и неговия процесуален представител въпреки уважаването на предявения иск не се дължат разноски, респ. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като изцяло поддържа изложените в съдебното решение съображения. В допълнение следва да се посочи, че възражението в молбите, че не е налице признание на иска, а само признание на факта на изтичане на погасителната давност за вземането, не кореспондира на действителния характер на изявлението на ответника, направено в отговора на исковата молба – с него той е признал изцяло иска, като не е оспорил нито едно от съображенията на ищеца за недължимост на процесното вземане. На следващо място, за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е необходимо да бъде направено от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, защото такова изискване не е част от 1 фактическия й състав, а и на практика би означавало да се предостави на ищеца възможността да възпрепятства прилагането на тази разпоредба.

Ето защо исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъдат отхвърлени.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 238708/08.07.2025 г. и молба с вх. № 238738/08.07.2025 г. за изменение в частта за разноските на Решение № 11955/19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 8997/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2