Решение № 57 от 24.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600181 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от адв. И. Б. от АК – Сливен, защитник на подсъдимия П. Й. П., и от адв. Н. К. от АК – Сливен, защитник на подсъдимия К. Д. Д., срещу присъда № 30/13.11.2024 г., постановена по НОХД № 489/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият П. Й. П. е признат за виновен в това, че на 19.06.2021 г. в гр. Сливен, като консултант специалист-хирург, дежурен лекар в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р И.

Селимински“ АД – Сливен, при независимо съпричиняване с д-р К. Д. Д. – специалист-хирург в същото отделение, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска професия, при извършване на консултация на настанената в Детско отделение на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – Сливен пострадала З. С. Д., на 15 години,

- не е извършил диагностично уточняване на заболяването, като не е назначил общо медико-диагностични изследвания и не си е взаимодействал със специалисти по образна диагностика - не назначил образно изследване с ехограф и инструментално изследване - компютърно томографско сканиране (КАТ) на корем, поради което не е разпознал проявите на остро хирургично 1 страдание и не е насочил пациента за хоспитализация и хирургично лечение в Хирургично отделение на болницата, с което нарушил т. 2.4.2. и т. 2.4.3. от Медицински стандарт „Детска хирургия“, утвърден с Наредба № 5/31.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването (обн. ДВ бр. 5/19.01.2021 г.) и причинил смъртта на пострадалата З. С. Д., на 15 години, от гр. Сливен, починала на 20.06.2021 г. от остър гангренозен апендицит с перфорация на стената на органа, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 , предл. 2 , вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 160, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият П. е лишен от право да упражнява лекарска професия за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда подсъдимият К. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 20.06.2021 г. в гр. Сливен, като консултант специалист-хирург, дежурен лекар в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД Сливен, при независимо съпричиняване с д-р П. Й. П. - специалист-хирург в същото отделение, който на 19.06.2021 г. е извършил консултация на пострадалата З. С. Д., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност лекарска професия, при потърсена консултация на настанената в Детско отделение на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД - Сливен пострадала З. С. Д., на 15 години,

- не е взел решение за предприемане на животоспасяваща намеса съобразно животозастрашаващото състояние на пострадалата Д. - наличие на свободен газ в коремната кухина (пневмоперитонеум), съобщено му от д-р П. в 02.30 часа по телефона, с което е нарушил т. 2.4.4.1. от Медицински стандарт „Детска хирургия“, утвърден с Наредба № 5/31.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването (обн.ДВ бр. 5/19.01.2021 г.),

- при спешно животозастрашаващо състояние на пострадалата Д. наличие на свободен газ в коремната кухина (пневмоперитонеум), не е извършил необходимите медицински дейности и не е оказал медицинска помощ - консултация и клиничен преглед на място, не е насочил пациента за хоспитализация и лечение в Хирургично отделение на болницата и не е 2 извършил спешно хирургично лечение, с което е нарушил т. 2.4.4.2. от Медицински стандарт „Детска хирургия“, утвърден с Наредба № 5/31.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването (обн. ДВ бр. 5/19.01.2021 г.), в резултат на което на 20.06.2021 г. причинил смъртта на пострадалата З. С. Д., на 15 години, от гр. Сливен, починала от остър гангренозен апендицит с перфорация на стената на органа, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 160, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият Д. е лишен от право да упражнява лекарска професия за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба на адв. Б. и в допълнителното писмено изложение към нея са наведени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон. В подкрепа на оплакването за съществени процесуални нарушения се твърди, че при анализа и оценката на доказателствата окръжният съд не е подходил с необходимата обективност, всестранност и пълнота, а безкритично е кредитирал единствено заключението на съдебномедицинската експертиза, въпреки наличието на противоречия между писменото заключение и устните разяснения на вещите лица. Поддържа се, че първоинстанционният съд е пренебрегнал редица относими обстоятелства, сред които извършването на две ехографски изследвания, наднорменото тегло на пострадалата, липсата на типични симптоми на остър хирургичен корем, прилагането на обезболяващи лекарствени средства и антибиотици, множеството обсъждани работни диагнози и високата професионална квалификация на подсъдимия. Според защитата това е довело до неправилен извод за наличието на противоправно и виновно поведение. Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият П. е бил длъжен да назначи компютърно-томографско изследване и да насочи пострадалата за лечение в хирургично отделение.

Твърди се, че подобно задължение не произтича нито от приложимите медицински стандарти, нито от конкретната клинична ситуация. Изразява се несъгласие и с извода за наличие на причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия смъртен резултат. Поддържа се, че такава връзка в наказателноправен смисъл липсва и че деянието следва да бъде преценено като случайно по смисъла на чл. 15 НК. В заключение се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимият П. Й. П. да бъде признат за невиновен и 3 оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, в случай че въззивният съд приеме, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, се иска намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ и отмяна на наложеното на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК наказание „лишаване от право да упражнява лекарска професия“. В подкрепа на алтернативното искане се изтъква, че целите на наказанието вече са постигнати с оглед продължителния период, изминал от извършването на деянието, и последиците от воденото наказателно производство.

Във въззивната жалба на адв. К. се поддържа, че първоинстанционната присъда в частта й по отношение на подсъдимия К. Д. е неправилна поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В постъпил по делото писмен отговор на въззивните жалби повереникът на частните обвинители – адв. Д. М. от САК изразява становище, че същите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Поддържа се, че по делото са установени по несъмнен начин както конкретните нарушения на изискванията на Медицински стандарт „Детска хирургия“, допуснати от всеки от подсъдимите, така и причинната връзка между тяхното поведение и настъпилата смърт на пострадалата. Според повереника подсъдимият П. не е извършил необходимото диагностично уточняване, не е назначил дължимите образни изследвания и не е насочил пострадалата за хоспитализация и хирургично лечение, а подсъдимият Д., въпреки че е бил уведомен за наличието на свободен газ в коремната кухина и за животозастрашаващото й състояние, не е извършил клиничен преглед на място и не е предприел необходимата спешна оперативна намеса. Изтъква се, че тези обстоятелства се установяват от събраните писмени и гласни доказателства, от данните в аутопсионния протокол и от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, според което при своевременна диагностика и правилно медицинско поведение животът на пострадалата е могъл да бъде спасен. Повереникът оспорва доводите във въззивните жалби, като поддържа, че неразпознаването на заболяването от подсъдимия П. е последица от неизвършването на необходимите диагностични изследвания, а поведението на подсъдимия Д. е по-укоримо поради непредприемането на необходимите действия при вече установени данни за спешно животозастрашаващо състояние. По отношение на наложените наказания се застъпва становище, че първоинстанционният съд е проявил значително снизхождение към двамата подсъдими, включително при определянето на срока на наказанието „лишаване от право да упражнява лекарска професия“.

Подчертава се, че недостигът на медицински специалисти и необходимостта от запазване на лекарските кадри не могат да обосноват отпадане на наказателната отговорност или смекчаване на наложените наказания за 4 нарушения, довели до смъртта на пациент.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

При извършената по реда на чл. 327 НПК служебна проверка в закрито заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. Д. – адв. К., направи искане за назначаване на допълнителна или повторна съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор дали към 02:30 ч. на 20.06.2021 г. състоянието на пострадалата е било обратимо при предприемане на оперативна намеса около 03:00 ч. Въззивният съд остави искането без уважение, тъй като прие, че не са налице предпоставките по чл. 153 НПК за назначаване на допълнителна или повторна експертиза.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия П. П. – адв. Б., пледира за оправдаването му. Поддържа, че обвинението се основава на предположения, а не на категорично установени факти, като неправилно се приема, че подсъдимият е бил длъжен да назначи компютърно-томографско изследване и да насочи пострадалата за хоспитализация и лечение в Хирургичното отделение. Изтъква, че към момента на прегледа са били налице резултатите от две ехографски изследвания, при които не са били установени данни за остро хирургично страдание, както и че не са били налице клинични или образни данни, налагащи предприемането на оперативно лечение, включително данни за наличие на свободен газ в коремната кухина. Поддържа още, че компютърнотомографско изследване е могло да бъде назначено и от други лекари, участвали в диагностично-лечебния процес, поради което неоснователно това задължение е вменено единствено на подсъдимия П.. Защитата оспорва и наличието на пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилата смърт, като се позовава на експертните изводи, според които поведението му е могло най-много да допринесе за усложняване на състоянието на пострадалата, но не и да обуслови непосредствено леталния изход. Твърди се, че подсъдимият П. не е могъл да предвиди и предотврати настъпилите последици, поради което случаят следва да бъде преценен като случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Според защитника тежкият резултат и общественият отзвук по случая не могат сами по себе си да обосноват наказателна отговорност. При условията на евентуалност се иска присъдата да бъде изменена чрез отмяна на наложеното наказание „лишаване от право да упражнява лекарска професия“. В подкрепа на това искане се изтъкват дългогодишният професионален опит и квалификацията на подсъдимия, необходимостта от запазването му като практикуващ хирург, както и продължителният период, изминал от деянието, през който последиците от наказателното производство вече са осъществили необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие.