Разпореждане № 2499 от 27.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2499 гр. Благоевград, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210100868 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, чрез пълномощник срещу длъжника А. И. А., ЕГН **********, с адрес с. М., за посочените в заявлението суми.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Към заявлението са приложени копие от цитираните в заявлението договори.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 2229/16.04.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като са дадени указания на заявителя да конкретизира на кои дати длъжникът е правил вноски по кредита.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 9931/24.04.2026 година, с която е уточнил, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит преди цедиране на вземането в размер общо на 159,12 евро, които са отнесени към главница, договорна лихва и неустойки, а след цедиране на вземането не е извършвал плащания.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че правоотношението между страните притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

1

С подаденото заявление е представен Договор за паричен заем № 384863/16.01.2023 година, сключен между „Креди Йес“ ООД и А. И. А., видно от който е, че „Креди Йес“ ООД е предоставил на кредитополучателя сумата от 1000, 00 лв., при следните параметри: годишен процент разходи 48,902%; брой вноски - 14, с начален срок на 31.01.2023 година и краен срок на договора 16.08.2023 година, месечен лихвен процент - 3,330 %, обезпечение да /посочено в чл. 6 от договора/, обща сума за плащане 1129,34 лева. В приложения към договора погасителен план са отразени падежа на задължението, погасителна вноска без неустойка в размер на 80,67 лева, разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на обезпечение 44,33 лева и общ размер на погасителната вноска с начислена неустойка - 125 лева. В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор от заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в поза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 620,66 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.

Сключеният Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Длъжникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна. На свой ред в чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е уредено изискване за посочване в съдържанието на договора за кредит на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, като в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България, тоест повече от 50 %.

По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, съдържа и обща сума, 2 дължима от потребителя. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.

Така посочения размер обаче не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно неустойката в размер на 620,66 лв., която се начислява от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.

Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, а в чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за нищожни.