Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 424 от 09.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40226/2025
Вид
Решение № 424
Подписан
09.01.2026
В сила
14.02.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110140226 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника И. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3252,15 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот находящ се на адрес: гр. София, ****, ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 374,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 14.03.2025 г.; 65,25 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 14,76 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 14.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2025 г. по ч. гр. д. № 16914/2025 г. на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил 1 задължението си да заплати, а именно: 3252,15 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 65,25 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 374,27 лв. върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 14.03.2025 г. и 14,76 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 14.03.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.03.2025 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Излага, че липсват доказателства относно приемане на наследството на негов наследодател. Оспорва начина за изчисление на потребената топлинна енергия и развива подробни съображения в тази насока.

Оспорва изпадането в забава, респ. и претенциите за мораторна лихва. Оспорва и претенцията за дялово разпределение и счита, че същата е недължима на ищеца, доколкото услугата е извършвана от трето лице. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени 2 бр. молби от дата 10.01.1989 г., подадени от ответника И. К. К., в качеството му на Председател на Управителния съвет/Управител на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ****, в което е декларирано, че отоплителната инсталация в блока е инсталирана и окомплектова, съобразно работен проект и отправено искане за включването на ЕС като редовни абонати за ползване на топлинна енергия.

Представен акт за разпределение на кубатурата за ап 9, 13 и 17 от бл. **** По делото е представена данъчна декларация от 24.03.1998 г. за притежавани недвижими имоти на територията на Република България по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от трето на спора лице – **** - К.а, с която същата е декларирала, че е изключителен собственик на недвижим имот, представля**** ж.к. **** който е придобит въз основа на договор за дарение от дата 19.12.1994 г.

Представените е Договор № 254/12.02.2001 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и третото лице - помагач „ДАЛСИЯ“ ООД с предишно фирмено наименование „Бруната България“ ААД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 18.09.2001 г., както и Договор № 09.06.2020 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № 1026929448/31.07.2023 г., в която е отразена стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. след годишното изравнение за сумата от 1128,65 лв., обща фактура № 1034601082/31.07.2024 г., в която е отразена стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. след годишното изравнение за сумата от 2123,50 лв., извлечение от сметоводна сметка на ищеца, в която е отразено дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и изравнителни сметки и документи за отчет на топломерите, 2 изготвени от ТЛП и документи за сертифициране на уредите за дялово разпределение.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „ДАЛСИЯ“ ООД с предишно фирмено наименование „БРУНАТА“ ООД и „Бруната България“ ООД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главните отчети са подписан.

Според главните отчети и изравнителните сметки в сезон 2022/2023 г. в имота има 3 бр. радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разходите за отопление, а през сезон 2023/2024 г. има 2 броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разходите за отопление, които са нови и с дистанционен отчет.

Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 206,36 м3.

Топлинната енергия за битово гореща вода се отчита по 1 бр. водомер за топла вода в имота. Вещото лице е установило, че на дата 05.10.2024 г. абонатът е сменил водомера си без да е отчел показанията на стария, поради което за периода от 25.05.2023 г. до 04.10.2023 г. му е начислено служебно количество битово гореща вода. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в общ размер на 3220,68 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 2102,91 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 3252,15 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 14.03.2025 г. – 378,45 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е 65,25 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.07.2022 г. – 14.03.2025 г. е в размер на 14,58 лв.

Вещото лице е констатирало, че ищецът е осчетоводил сума за доплащане с 16,26 лв. повече от изравнителната сметка на ФДР за сезон 2022/2023 г. и с 15,25 лв. повече от изравнителната сметка на ФДР за сезон 2023/2024 г. Според заключението общо дължимата сума за доставена топлинна енергия, съобразно изравнителните сметки на ФДР е 3220,67 лв., а обезщетението на забава за периода 15.09.2023 г. до 14.03.2025 г. е в размер на 374,05 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При 3 установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.