Решение № 6645 от 04.10.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е № ….

Гр. София, 04.10.2017 г.

В И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д

А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д с - в в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : З. И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мария Богданова при участието на секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 8752/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.

196 и сл. ГПК (отм.), във вр. с пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

С решение от 11.11.2014 г. постановено по гр. д. № 5869/2005 г. СРС, 60 с - в, във фазата по извършването на делбата (ІІ фаза) е постановено изнасяне на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) следния недвижим имот : апартамент, на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ - 7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******“, със застроена площ от 116 кв. м., състоящ се от две стаи, директен хол, черно антре, входно антре, баня, клозет, при граници: отдолу- жилище на Л.Г., от четири страни - двор, заедно с две мазета - едното южно под хола, другото ъглово югоизточно, при граници на мазетата- от двете страни - двор, мазето на Л.Г. и мазето на П.Д., заедно с 30 % ид. части от общите части на сградата и 1/3 ид. част от дворното място при равни делбени квоти на съделителите Л.Г.Г. и П.Г.Д..

С решението П.Г.Д. е осъдена да заплати Л.Г.Г., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 591 лв. - обезщетение за ползване на две мазета - едното южно под хола, другото ъглово югоизточно, при граници на мазетата - от двете страни - двор, мазето на Л.Г. и мазето на П.Д., които са прилежащи към апартамента, на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******“, със застроена площ от 116 кв. м., за периода от 31.05.2010 г. до 09.11.2011 г., като иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 09.11.2006 г. до 31.05.2010 г. и за разликата над 591 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв.

Също така е отхвърлен иска на П.Г.Д. срещу Л.Г.Г., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата от 10 823, 50 лв., претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на апартамента, на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******", със застроена площ от 116 кв. м., за периода от 31.11.2005 г. до 09.11.2011 г. Отхвърлен е и иска на Л.Г.Г. срещу П.Г.Д., с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за сумата от 3 555 лв. - претендирана като 1/2 ид. ч. от стойността на извършени подобрения в процесния имот, както следва: в стая (дневна и хол) - 1. вътрешна изолация и шпакловка на стените с материали на 32 кв. м.; 2. шпакловка с теракол и мрежа на стените с материали на площ от 32 кв. м.; 3. обръщане на прозорци над 5 см. - на площ от 5 кв. м.; 4. боядисване с латекс на стените на площ от 32 кв. м.; 5. боядисване таван с бял латекс, двукратно на площ от 20 кв. м.; в коридор - 1. боядисване таван с латекс на площ от 8 кв. м.; облепване стените с тапети на площ 12 кв. м.; монтаж на ключове 3 бр.; монтаж на осветително тяло 1 бр.; подмяна на електромер (демонтаж, монтаж и ел. тръби) – 1 бр.; в баня - 1. монтаж на бойлер 1 бр.; монтаж на моноблок 1 бр.; монтаж на тоалетно казанче; монтаж на умивалник 1 бр.; монтаж на душ батерия 1 бр.; монтаж на обикновена батерия; монтаж на водомер 1 бр.; демонтаж и преправяне на радиатор; монтаж на ключове 1 бр.; монтаж на осветително тяло 1 бр.; в кухня - 1. обръщане на врати и прозорци над 5 см. на площ от 3 кв. м.; боядисване с латекс, с материалите на площ от 30 кв. м.; монтаж на шкаф - мивка; монтаж на ключове 4 бр. и монтаж на 3 бр. контакти; доставка и монтаж на дървен парапет на обща стойност 125 лв. на тераса; монтиране на осветително тяло на тераса; монтаж на поли/пластмасови/подпрозоречни/4 л. м.

С решението е оставено без уважение искането на П.Г.Д. срещу Л.Г.Г. по реда на 282, ал. 2 от ГПК (отм.) Решението се оспорва от ищцата Л.Г.Г., чрез представителя й, в частите, в които съдът е постановил изнасяне на имота на публична продан, както и в частите, в които е отхвърлил исковете на ищцата за заплащане на подобренията в имота с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, както и исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на мазетата към имота, по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 09.11.2006 г. до 31.05.2010 г. В оспорените части се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и производствените правила. По претенцията за възлагане, с правно основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), счита, че неправилно съдът е приел, че не са реализирани предпоставките за възлагане на имота в полза на ищцата. Ищцата е живяла в имота към момента на откриване на наследството и продължава да живее в него със семейството си, като е направила и множество подобрения. Неоснователно е прието и че ищцата притежава друго жилище. По претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС съдът неправилно е приел, че претенцията е погасена по давност за част от претендирания период, тъй като е налице спиране на давностния срок и претенцията следва да се уважи от момента на изпращането на нотариалната покана до ответницата. Неоснователно и без да съобрази събраните доказателства съдът е приел, че ищцата не е доказала изцяло извършване на претендираните подобрения в имота. От съдебно – техническата експертиза се установяват извършените в имота подобрения, които са били заплатени от ищцата, за което свидетелстват събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли да се решението в оспорените части, да се уважат изцяло исковете на ищцата. Претендира разноски за въззивното производство.

Ответникът П.Г.Д., чрез представителя си, оспорва жалбата, като поддържа, че решението е мотивирано и законосъобразно в оспорените части. Съдът основателно е постановил изнасяне на имота на публична продан, като е приел, че не са налице основанията по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) за възлагането му в полза на ищцата. Въпреки, че се установява, че имотът е неподеляемо жилище, придобито по наследство, не са ангажирани безспорни доказателства, че ищцата е живяла заедно с общата наследодателка в това жилище към момента на откриване на наследството. Отделно е доказано, че ищцата притежава друг имот - жилище на втория етаж в същата сграда. Правилно СРС е отхвърлил претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 09.11.2006 г. - 09.11.2011 г.

Основателно е прието, че вземането е погасено по давност, която започва да тече от момента на получаване на нотариалната покана от ответницата на 31.05.2005 г.

Законосъобразно е отхвърлена и претенцията за заплащане на 1/2 част от подобренията в имота до пълния претендиран размер по чл. 30, ал. 3 ЗС. Основателно съдът е приел, че ищцата е извършила само освежителен ремонт – поставяне на тапети, боядисване с латекс и то в помещенията, обитавани от дъщеря й. Не са ангажирани безспорни доказателства, че подобренията са заплатени от ищцата или от съпруга й. Липсват доказателства, че са закупувани строителни материали, които са вложени именно в процесния апартамент при положение, че семейството на ищцата живее на втория етаж в сградата. Претенциите на ищцата представляват разходи за поддържане на имота в нормално за обитаване състояние, а не са подобрения, които увеличават стойността на имота. Не е доказано съгласие на ответницата с извършените подобрения, тъй като тя изрично е оспорила претенцията. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се остави в сила решението. Претендира разноски в производството.

Съдът, след преценка доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа страна :

Решението е постановено по иск за делба във фазата на извършването й.

С влязло в сила на 16.08.2011 г. решение № 5979 от

14.12.2010 г., постановено по гр. д. № 3924/06 г. по описа на СГС, IV - Г състав е допуснато извършване на делба върху следния имот : апартамент на трети тавански етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ - 7, кв. 33 по плана на гр. София, м. „******“, със застроена площ от 116 кв. м., състоящ се от две стаи, директен хол, черно антре, входно антре, баня, клозет, при граници: отдолу- жилище на Л.Г., от четири страни - двор, заедно с две мазета - едното южно под хола, другото ъглово югоизточно, при граници на мазетата - от двете страни - двор,мазето на Л.Г. и мазето на П.Д., заедно с 30 % ид. части от общите части на сградата и 1/3 ид. част от дворното място, между Л.Г.Г. и П.Г.Д. при равни делбени квоти за съделителите – по 1/2 ид. част.

Въззивната жалба на ищцата се отнася единствено до оспорване на решението относно изнасянето на имота на публична продан и относно претенции по сметки, предявена по реда на чл. 286 ГПК (отм.) във втората фаза на делбеното производство – по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС.

Относно изнасянето на имотът, предмет на делбата на публична продан, като не е уважена претенцията за възлагане на имота в полза на ищцата Л.Г. по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и във връзка с доводите на страните по въззивното обжалване, съдът намира следното :

Настоящият съд споделя изводи на СРС, че за да се уважи искане за възлагане на имота, предмет на делбата, в полза на ищцата, следва да са налице кумулативно няколко основни предпоставки, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК : съсобствеността между страните да е възникнала в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо жилище, съделителят при откриване на наследството да е живял в него и същият да не притежава друг жилищен имот.

Видно от съдебното решение по допускане на делбата съсобствеността върху процесния имот е възникнала в резултат на наследяване – след смъртта на общият наследодател на страните В.О.В.на 23.01.1997 г. От приетите пред СРС заключения на СТЕ се установява непротиворечиво, че имотът е неподеляем.

Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) при установена неподеляемост на делебния недвижим имот - жилище, визира изискването претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството - т. е. към момента на смъртта на наследодателя. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС).

Пред СРС, а и при настоящото разглеждане на делото, не са ангажирани доказателства, че към момента на откриване на наследството през 1997 г. ищцата Л.Г. е живяла в процесния имот – апартамент на ІІІ -ти етаж в сградата. Напротив, по делото е установено, че след подялбата на сградата през 1974 г. всяка от страните е получила етаж, като тяхната майка и наследодател В.В.е получила в дял третия етаж на сградата – предмет на делбата.

Според гласните доказателства третият, т. н. тавански етаж се ползва от дъщерята на ищцата, както и от ответницата през годините, след смъртта на общата наследодателка. Свидетелят И.З., съсед на страните, дава показания, че дъщерята на ищцата ползва една стая от таванския етаж, а ответницата П.Д. ползва две стаи от същия. Според свидетеля А.И., Р.(дъщерята на ищцата) ползва стая, кухня, баня и тоалетна от таванския етаж. Свидетелят посочва още, че е виждал в друга врата на процесното жилище да влиза многократно П.Д.. Твърди, че от 5-6 години посещавал ежеседмично дъщерята на ищцата в жилището й на таванския етаж и виждал П.Д. да влиза сама на етажа.

Свидетелката С.С.посочва, че за първи път е влязла в жилището на таванския етаж през 1990 г. и оттогава през 2-3 години извършвала освежителни ремонти в помещенията, в които живее дъщерята на Л.Г. - боядисване с латекс и поставяне на тапети. Според тази свидетелка, дъщерята на ищцата ползва самостоятелна стая, кухня и баня с тоалетна, а другите две помещения от процесния имот - две стаи, едната от които преходна и балкон, се ползва от ответницата П.Д., която ги е заключвала. Свидетелката твърди, че е виждала П.Д. да си отключва вратата за таванския етаж през лятото на 2011г., както и да влиза в заключените от нея стаи на таванския етаж през 2010 г., 2011 г., 2012 г., а и преди това. Същите показания дава и свидетелката И. И., според която в края на 2006 г., когато била командирована в гр. София и две вечери спала в стая, в процесния имот, като достъп до нея й бил осигурен от ответницата. Свидетелката И. също поддържа, че на таванския етаж живее дъщерята на ищцата Л.Г.. Същите твърдения прави и свидетелката М.К., която живее при сина на ответницата като негова приятелка.