Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 22.05.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 381/2023
Вид
Решение № 205
Подписан
22.05.2023
В сила
23.06.2023
Състав
Анна Костадинова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Сливен, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20232230200381 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод жалба на С. Й. С. против НП № 23-0804-000276 от 09.02.2023 год., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Сливен с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із2359 на МВР са отнети 12 контролни точки. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Изпратено е писмено становище от процесуалния му представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно. Твърди, че не е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е притежавал качеството водач на МПС, за да му бъде ангажирана адм.наказателна отговорност за посочените нарушения. с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Изпраща писмено становище, с което моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята 1 съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.01.2023 г. актосъставителят Ч. и свид. В. - служители на СПП към ОДМВР-Сливен били изпратени на получен сигнал за ПТП. При пристигане на място установили лек автомобил, блъснал се челно в дърво. До автомобила бил седнал жалбоподателят и говорел по телефона. Полицейските служители установили лицето подало сигнала, което потвърдило, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, бил е сам в него и се е блъснал в дървото. На място дошъл и синът на жалбоподателя, който заявил, че е разговарял с баща, който му се е обадил и му е казал, че се е блъснал.

Полицейските служители поискали от жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол, но жалбоподателят категорично отказал, с мотив че не е управлявал той автомобила. При справка в системата било установено, че жалбоподателят е собственик на катастрофиралото МПС. Пристигнал и дежурен полицай, като жалбоподателят бил отведен в сградата на РУ-Сливен, а проверяващите останали на място, до разчистване на пътя. В последствие те също отишли до сградата на РУ-Сливен, където колегите им заявили, че пред тях жалбоподателят е признал, че е управлявал автомобила. Пред проверяващите, вече в сградата на РУ-Сливен жалбоподателят признал, че той е управлявал. За констатираното при проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи :

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, но разгледана по същество – неоснователна.

Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения на ЗДвП, а именно по чл.20, ал.2 и чл.174, ал.3 о т ЗДвП. При извършената на 14.01.2023 г. проверка от полицейски служители, същият е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. В последствие е отказал да даде и кръв за изследване. Безспорно се установи и че е извършил вмененото му нарушение на чл.20, ал. от ЗДвП. Същият има вина за 2 настъпилото ПТП, тъй като с действията си е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП.

Водачът – жалбоподателят С. е управлявал автомобила си с несъобразена с релефа, съС.ието на пътя и с конкретните условия на видимост, поради което не е бил в съС.ие да спре пред възникналото препятствие и опасност за движението.

Впрочем обстоятелствата, че е възникнало ПТП и че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, не се оспорват от самия жалбоподател. Оспорва се качеството му на водач на МПС при настъпилото ПТП.

Съдът намира обаче, че се събраха достатъчно и безспорни доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал МПС на датата на съставяне на акта. В този смисъл твърденията изложени в жалбата и в с.з. за недоказаност на извършеното нарушение са неоснователни.

Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. те имат обвързваща доказателствена сила и жалбоподателят, а не АНО, е този, който следва с всички допустими средства да докаже, че не е извършил описаното в съставения му АУАН. Отделно от обвързващата доказателствена сила на акта, съдът намира и че показанията на полицейските служители са последователни, логични и безпротиворечиви, поради което ги възприе и кредитира изцяло и изведе описаната по-горе фактическа обстановка.

Жалбоподателят не ангажира каквито и да е доказателства, с които да опровергае констатациите, че той е управлявал автомобила. В същото време полицейските служители са категорични, че при установяване на лицето подало сигнала, същото е потвърдило, че именно жалбоподателят е бил водач и че в автомобила не е имало друго лице. Това е било потвърдено и от пристигналият на място син на жалбоподателя, а полицейските служители в сградата на РУ-Сливен също са предали на проверяващите, че жалбоподателят е направил признание, че той е управлявал автомобила, който е причинил ПТП. На същата дата жалбоподателят е подписал и сведение, в което е отразил, че той е управлявал автомобила, изгубил е контрол и се е блъснал в дърво.

Ето защо съдът намира, че е доказано извършването на нарушението и по чл.174, ал.3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя и същият следва да 3 понесе адм.наказателна отговорност за това нарушение.

При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. И акта и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, няма разминаване между съставения акт и издаденото НП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Размерът на наложеното наказание за всяко едно от нарушенията е в рамките на предвидения в закона. Всъщност и за двете нарушения този размер е точно определен и не може да бъзе променен от съда.

Ето защо съдът законосъобразно. следва да потвърди

НП, като правилно и

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0804-000276 от 09.02.2023 год. на Началник група към ОД на МВР гр. Сливен, с което на С. Й. С., с ЕГН ********** което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із2359 на МВР са отнети 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4