Определение № 755 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 755 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500547 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 15.01.2026 г. на ищеца Д. Г. Л. срещу определение № 702/16.12.2025 г. по т. д. № 244/2025 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в частта, с която е отхвърлено искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел недоказаност на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Твърди се, че декларираното имуществено състояние на ищеца не позволява заплащане на таксата от 6 000 лв.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. Г. Л. с искова молба от 27.10.2025 г., с която срещу ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“ АД е бил предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени вреди във връзка с ПТП от 15.03.2025 г. на път ІІ-19 км 94200 в посока от с. Садово до с. Ново Лески, заедно със законната лихва от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е баща на А. Д. Л., което е починала вследствие на процесното ПТП, настъпило по вина на водача Я. П. Б. с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, чиято отговорност била покрита със сключената с ответника застраховка.

1

В исковата молба са направени доказателствени искания, измежду които и за допускане на съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, автотехническа експертизи, както и един свидетел при довеждане. Направено е и искане ищецът да бъде освободен от внасяне на такси и разноски по производството.

С разпореждане от 5.11.2025 г. съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок от връчването да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, а при непредставяне на такива – да представи документ за заплатена държавна такса в размер на 6 000 лв. Със същото разпореждане е постановено служебно изискване на справки за ищеца от НОИ, НАП, Агенция по вписванията, Търговския регистър, НБД „Население“, ОД МВР – Благоевград и РЗИ.

Според справка от НБД „Население“ от 6.11.2025 г. семейното положение на ищеца е „разведен“.

Според справка от 6.11.2025 г. на Агенцията по вписванията ищецът е придобил чрез дарение от 29.10.2024 г. недвижим имот – двуетажна жилищна сграда в гр. Хаджидимово при запазено право на ползване за двамата дарители – негови родители. Установява се и, че с констативен нотариален акт от 28.07.2020 г. ищецът е признат за съсобственик, заедно с още едно лице, на няколко земеделски имоти.

Според писмо с изх. № 05-133-1/10.11.2025 г. на Регионална здравна инспекция – Благоевград за ищеца няма издадено ЕР на ТЕЛК.

Според писмо с изх. № 1029-01-8537-2/13.11.2025 г. на ТД на НОИ ищецът не получава парични обезщетения за временна неработоспособност, безработица и пенсия.

Според писмо с изх. № 0102-11-00-1929/19.11.2025 г. на Агенцията за социално подпомагане ищецът не получава социални помощи.

Постъпила е и справка от 13.11.2025 г. на НАП относно осигурителния доход на ищеца за периода 1.10.2020 г. – 30.11.2025 г. От същата е видно, че осигурителният доход за периода м. 01 – м. 09.2025 г. е бил в размер на 270 лв. месечно.

Според постъпилата справка от 13.11.2025 г. от ОД МВР – Благоевград ищецът има регистрирано едно МПС, придобито през 2021 г. – лек автомобил с рег. № ***.

Според изисканата справка от Търговския регистър ищецът е едноличен собственик и управител на „Вибо – 2“ ЕООД с ЕИК – 203042273. По партидата на дружеството са обявени ГФО за периода 2014 г. – 2018 г., а за 2019 г. е обявена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч за липсата на дейност. За следващи години не са подавани заявления за обявяване на ГФО.

Ищецът е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която е посочил, че получава месечен доход от 270 лв. от заплата, като живее на семейни начала и партньорката му получава месечен доход от 1 000 лв. Притежава жилище в гр. Хаджидимово от 95 кв. м.

Притежава МПС марка „Киа“, произведено през 2010 г. Декларирал е, че не притежава парични влогове.

С обжалваното определение от 16.12.2025 г. съдът е оставил без уважение искането за 2 освобождаване от такси и разноски, като е приел, че имуществото състояние на ищеца му позволява да заплати разноските по делото.

Към частната жалба са представени нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 87/29.10.2024 г., том І, рег. № 1895, нот. д. № 79/2024 г.; констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 5/28.07.2020 г., том ІІ, рег. № 2218, нот. д. № 205/2020 г.; свидетелство за регистрация на МПС от 13.10.2021 г.; договор за наем на недвижим имот от 18.07.2023 г.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Условие за освобождаване от държавна такса и/или разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да заплати същите /чл. 83, ал. 2 ГПК/.

Изискуемата от чл. 83, ал. 2 ГПК липса на достатъчно средства за заплащане на таксата следва да се преценява не само спрямо наличието на парични активи, а спрямо цялото имущество на лицето. Несъмнено е, че смисълът на чл. 83, ал. 2 ГПК не е да освободи от заплащане на такса всяко лице, което няма реални парични активи и без значение дали това лице притежава и други непарични активи – аргумент за това е и самата разпоредба на чл.

83, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо ако лицето притежава активи, от които може да реализира доходи, които да са достатъчни за покриване на съдебните разноски, то алогично е същото да бъде освободено от заплащане на тези разноски поради бедност. Произнасянето по основателността на искането съдът прави въз основа на съвкупен анализ на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

В конкретния казус е установено, че брутният месечен доход на ищеца е в размер на 270 лв., както и, че притежава в съсобственост с друго лице земеделски земи от 18 дка, притежава лек автомобил марка „Киа“, произведен през 2010 г., както и дворно място в гр.

Хаджидимово, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда с площ от 95 кв. м., масивна сграда с площ от 56 кв. м., ведно с паянтова сграда с площ от 45 кв. м. Установява се и, че земеделските земи от 18 дка са отдадени под наем срещу годишна наемна цена в размер на 40 лв./дка, т.е. общо 720 лв., от които ищецът има право на припадащата му се идеална част от 1/2. Не се установява дружеството „Вибо – 2“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е ищецът, да извършва дейност и да реализира приходи.

Така очертаното имуществено състояние на ищеца следва да се определи като стабилно, макар и под средното за страната – по отношение на доходите. Наличието на недвижимо имущество обаче не може да се пренебрегне, а от същото могат да се реализират доходи – не само от наеми, но и чрез продажба. Ето защо съдът намира, че предпоставките по чл. 83, ал.

2 ГПК са налице частично – само по отношение на задължението за внасяне на държавната такса по исковата молба /възлизаща на 6 000 лв./, както и при евентуално увеличение на исковата претенция. Разноските по отношение на поисканите съдебни експертизи са във възможностите на ищеца, а по отношение на таксата по евентуална бъдеща въззивна жалба 3 преценката следва да се направи едва тогава, към който бъдещ момент имущественото състояние на ищеца може да бъде различно, вкл. и ако му бъде изплатено дотогава някакво застрахователно обезщетение във връзка с процесния случай.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени частично – по отношение на искането за освобождаване от държавната такса по исковата молба. В останалата част жалбата следва да се отхвърли.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 702/16.12.2025 г. по т. д. № 244/2025 г. на Окръжен съд – гр.

Благоевград, в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца Д. Г. Л. за освобождаване от внасяне на държавна такса по исковата молба, и вместо това постановя:

ОСВОБОЖДАВА ищеца Д. Г. Л. от задължението за заплащане на държавна такса по исковата молба, вкл. при бъдещо евентуално увеличение на исковата претенция.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 702/16.12.2025 г. по т. д. № 244/2025 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в останалата му част.

Определението в потвърдителната част подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Съобщението да се изпрати чрез профила в ЕПЕП на адвоката, на който е разрешен достъп в първата инстанция.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4