Решение № 3529 от 11.11.2019, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 7692/2018
- Вид
- Решение № 3529
- Подписан
- 11.11.2019
- В сила
- 30.11.2019
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1594
Гр. П., 11.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И. при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07692/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу Р.А.В. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 867,13 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 117,62 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, VII-ми състав е издадена Заповед № 3741 от 17.07.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 117,62 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. С. И.оспорва изцяло исковите претенции с твърдението, че същите са недопустимо предявени срещу ответника В. поради липсата на доказателства за пасивната му легитимация в процеса като собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Изразява становище по същество, намирайки исковете за неоснователни. Поддържа, че между ищеца и ответника не е налице договорно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия, на името на В. не е открита и партида при топлофикационното дружество. Приложените към исковата молба Общи условия не обвързват страните. Същите не са влезли в сила, доколкото не е изпълнено изискването на закона за публикуването им в централен и местен ежедневник.
Последните съдържат и неравноправна клауза по см. на ЗЗП, с оглед ограничената възможност на потребителя да възрази срещу получаваните сметки, които следва да бъдат изготвени по разбираем начин. Оспорва ищецът да е доставял топлинна енергия на процесната стойност. Заявените суми са неправилно изчислени. Твърди се, че средството за търговско измерване, монтирано в абонатната станция на СЕС, където се намира процесният имот, не е преминало необходимите първоначална и последващи проверки. Въвежда възражение за погасяване на вземанията по давност, намирайки за приложим тригодишният давностен срок, предвид характера им на периодични плащания по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Вземането за лихва е недължимо и поради отсъствието на отправена покана до ответника за заплащане на сумите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на предявените искови претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
По същество:
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна съдът намира за необходимо да отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.
Както беше изяснено, с отговора на исковата молба особеният представител на ответника изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението за отсъствие на доказателства през релевантния период последният да е бил собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за продажба от 23.01.1991 г. на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти Общинският народен съвет – гр. П., чрез председателя на ИК, като продавач, прехвърля на Р.А.В. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. „***“ в жилищна сграда – блок ***. Изяснява се, че договорът е сключен въз основа на Заповед № 150/16.01.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС – гр. П..
Установява се също, че с декларация с вх. № 55948/25.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответникът Р.В. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. „*** с вписано придобивно основание – покупка и въз основа на договор от 23.01.1991 г., сключен с ОбНС – гр. П.. В декларацията е вписано, че имотът е изключителна собственост на декларатора.
Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че по силата на транслативния характер на покупко – продажбата от 23.01.1991 г. ответникът Р.В. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот.
В подкрепа на тези изводи е и изявлението на ответника, обективирано в представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от него частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответникът Р.В. е собственик на жилището, закупено от него през 1991 г., което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл.
175 ГПК.
Доколкото по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответника на притежаваните от него права върху имота, то съдът приема, че през исковия период същият е придобил и качеството потребител на топлинна енергия. Ето защо, съдът намира за неоснователен довода на особения представител на ответника, изложен в хода на устните състезания, относно настъпила промяна в собствеността на имота след закупуването му от ответника през 1991 г., тъй като по делото не се събраха доказателства в тази насока. С придобиване качеството потребител, за В. е възникнало основното задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата му в съсобствеността – арг. клаузата на чл.
15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.
Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност.
Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана от етажната собственост на процесната СЕС с договор от 08.12.2000 г. Между ФДР и ищеца са сключвани договори в тази насока, последният от 30.11.2011 г. От заключението се установява, че последователно монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, резултатите от които са обективирани в издавани свидетелства. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер.
Разпечатката съдържа 38 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a6266a2-4549-4ed8-a8cd-1f342a4a001d