Решение № 20137 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20137 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110113393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Т. Ч. срещу К. И. Ч., с която е предявен иск по чл.56, ал.1 ЗН за унищожаване на направения от нея отказ от наследство от наследодателя й .., допуснат с решение от 13.03.2023г. по гр.д. №13022/2023г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, вписан в особената книга на съда под №555/14.03.2023г., тъй като не може да се удовлетвори от нейното имущество, като кредитор с признато от съда вземане.

В исковата молба излага, че с решение от 31.10.2023г. по гр.д.

№37721/2022г. на СРС, ГО, 48 състав е бил уважен предявеният от него иск срещу ответницата и същата е била осъдена да му заплати сумата от 15 785,28 лева, както и сумата от 631,41 лева разноски в първоинстанционното производство, като решението било влязло в сила на 22.11.2023г. За сумите му бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение на 22.12.2023г. Било образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., рег.

№844, с район на действие СГС. В хода на изпълнителното производство било извършено проучване на имущественото състояние на ответницата, като било установено, че няма постоянен трудов договор, притежава само дружествени 1 дялове от „..“ ЕООД на обща стойност 4 лева, както и идеални части от имот, който е наследила от баща си ... След образуване на изпълнителното дело ищецът узнал, че ответницата е подала заявление за вписване на отказ от наследство от баща й .., като намира, че с подаването на същото и вписване на отказа от наследство, тя е осуетила възможността в нейния патримониум да постъпи имущество, от което да бъде удовлетворено неговото признато с влязъл в сила съдебен акт вземане. Настоящият иск бил предявен в преклузивните срокове по чл.56 ЗН. Моли съдът да унищожи вписаният отказ от наследство. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител, с който оспорва основателността на исковата претенция. Счита, че ищецът не притежава качеството „кредитор“ по отношение на ответника, като прави възражение, че с оглед датата на влизане на решението по гр.д. №37721/2022г. на СРС, ГО, 48 състав в сила, то задължението е възникнало след вписване на отказа от наследство. Сочи, че ищецът би могъл да се удовлетвори от наличното имущество на длъжника, като посочва, че същият притежава недвижими имоти, върху които вече е наложена възбрана за други нейни задължения. Моли за отхвърляне на иска.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С решение №17769/31.10.2023г. по гр.д. №37721/2022г. по описа на СРС, 48 състав, ответницата К. Ч. е осъдена да заплати на А. Ч. сумата от 15 785,28 лева, представляваща 27 месечни вноски за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2022г. включително, всяка от които по 584,64 лева, които К. Ч. се е задължила да плати на А. Ч., съгласно споразумение от 29.01.2020г. за уреждане на отношенията им по договор за потребителски кредит № .., сключен на 04.07.2018г. с „..“ ЕАД, което споразумение е неразделна част от решение от 05.08.2020г. по гр.д. №5584/2020г. по описа на СРС, 89 състав, и утвърденото с него споразумение по чл.51 СК относно уреждане на всички лични и имуществени последици от развода между страните. Решението е влязло в сила на 22.11.2023г. и е издаден изпълнителен лист за присъдените суми от 22.12.2023г.

2

Прието е по делото решение №169168/05.08.2020г. по гр.д. №5584/2020г. на СРС, 89 състав, влязло в сила на 05.08.2020г., с което е допуснат развод между К. Ч. и А. Ч. и е одобрено постигнатото между тях споразумение за уреждане на имуществените им отношения след брака. Неразделна част от решението е и Споразумение от 29.01.2020г., с което същите са уговорили К.

Ч. да поема изплащането на месечните вноски, съгласно погасителен план от 04.07.2018г. по договор за кредит .. с „..“ ЕАД, като се е задължила да превежда/предава в брой пълната сума на всяка погасителна вноска на А. Ч. до 10-то число на месеца, за който се отнася погасителната вноска.

От прието по делото удостоверение изх. №10469/21.02.2024г. на ЧСИ .. се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2023г. по гр.д.

№37721/2022г. на СРС е образувано изпълнително дело № .., като по искане на взискателя А. Ч. след извършено проучване на имуществото на длъжника К. Ч. са наложени две обезпечителни мерки: възбрана върху 1/6 от жилище, апартамент с идентификатор .. на адрес гр. София, .. и запор върху дружествени дялове на длъжника в капитала на „..“ ЕООД, ЕИК .., с размер на капитала 4 лева. Запорът на дружествените дялове е вписан в Търговски регистър към Агенция по вписванията по партидата на дружеството, чиито едноличен собственик на капитала е ответницата К. Ч..

Видно от представената по делото молба с вх. №13022/13.03.2023г. К. Ч. е заявила отказ от наследство по чл.52 ЗН от наследството на .., починал на 26.03.2021г., който отказ е бил допуснат и вписан в особената книга на СРС под № 555/14.03.2023г. въз основа на решение №3745/13.03.2023г. по ч.гр.д.

№13022/2023г. по описа на СРС, 158 състав.

От представена справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър за К. И. Ч. се установява, че върху притежаваните от нея идеални части от имот на адрес адрес гр. София, .. са наложени 7 броя възбрани, като налице са 2 броя възбрани върху 1/6 от парцел 19, площ 455 кв.м, обл. ...

От постъпило писмо от ТД на НАП – София се установява, че К. Ч. не е подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2023г., а от справка от НОИ се установява, че е с непрекъснати здравноосигурителни права.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е специален конститутивен иск и с 3 него ищецът може да иска унищожаване на отказа от наследство на длъжника по съдебен ред. За да бъде реализирано това право, в чл. 56, ал. 2 ЗН са установени два срока, в рамките на които то може да бъде предявено.

Сроковете са преклузивни, поради което съдът следи служебно за изтичането им. Първият срок е по-краткият едногодишен срок, който започва да тече от узнаването от кредитора за отказа от наследство, а по-дългият тригодишен срок тече от извършване на отказа от наследство. В настоящия случай безспорно е установено, че атакуваният отказ от наследство е извършен на 13.03.2023 г., като ищецът сочи, че е узнал за отказа след образуване на изпълнително дело №.. без да се сочи конкретна дата, но с оглед на това, че исковата молба е предявена на 08.03.2024 г., то между подаването на заявлението за отказ от наследство и подаване на исковата молба е изтекла помалко от една година, поради което съдът приема, че към датата на предявяване на иска - 08.03.2024 г., визираните преклузивни срокове не са изтекли.

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че обективните елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗН са налице. На първо място безспорно се установи, че ищецът има качеството кредитор, което е възникнало въз основа на Споразумение от 29.01.2020г., което е неразделна част от решение №169168/05.08.2020г. по гр.д.

№5584/2020г. на СРС, 89 състав, влязло в сила на 05.08.2020г., като найкъсния момент, в който може да бъде прието за възникнало задължението на К. Ч. да предава/превежда на А. Ч. сума, равна на пълния размер на вноска по погасителен план от 04.07.2018г. по договор за кредит .. с „..“ ЕАД е датата на влизане в сила на съдебното решение, към което е приложено споразумението – 05.08.2020г. Съдът намира, че възникването на вземането предхожда по време датата на направения отказ от наследство от ответницата на 13.03.2023 г. Достатъчно условие да се приеме, че е налице обективна предпоставка за иска по чл. 56 от ЗН е наличието на вземане, възникнало преди извършването на увреждащото действие от дължника и съществуващо при извършването на правното действие, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на действието.

В случая е налице и следващата обективна предпоставка на иска по чл. 56 от ЗН - увреждане на кредитора. Съдът намира, че с отказът от наследство, 4 останало от .., ответницата намалява имуществото, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като същият отговаря за всяко свое задължение с всичките си секвестируеми имуществени права, които притежава към момента на принудителното изпълнение. Всяко едно намаляване или обременяване на имуществото на длъжника застрашава удовлетворяването на кредиторите и поради тази причина са предвидени редица институти за запазването му, какъвто се явява и искът по чл. 56 от ЗН.

Искът по чл. 56 ЗН за унищожаване на отказ от наследството е специална хипотеза на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на увреждаща кредитора сделка. При успешно проведен иск по чл. 135 ЗЗД, респ. чл. 56 ЗН, разпоредителното действие /увреждащата сделка/, респ. отказът от наследство, са недействителни в отношенията между кредитора и длъжника. С уважаването на всеки от двата иска се счита, че действието не е извършено от длъжника и кредиторът разполага с правото да се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащото действие, респ. от наследствения имот. Това означава, че кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имота и след осъществяване на публичната продан - да се удовлетвори от сумата, получена от проданта до размера на своето вземане. Съдебната практика се е ориентирала около разбирането, че страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, респ. унищожаването по чл. 56 ЗН, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес, т. е. качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо.

Доколкото искът по чл.56 ЗН е частен случай на общия . иск по чл. 135 от ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относително недействителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, като за разлика от него при иска по чл. 56 от ЗН субективния елемент /знание за увреждането/ не се изисква /решение № 34/10.05.2023 г. по гр. д. № 3531/2022 г. на ІІ г. о., ГК на ВКС; решение № 43/15.05.2020 г. по гр. д. № 1761/2019 г. на 5

ІІІ г. о., ГК на ВКС/. Предвид горното установената константа съдебна практика по иска по чл. 135 от ЗЗД относно статута на вземането на оправомощения кредитор намира приложение и при иска на основание чл. 56, ал. 1 от ЗН. Законът не съдържа условие вземането на кредитора да е установено по своя размер и да е вече изискуемо преди увреждащото действие на длъжника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника при .ия иск е предпоставено от наличието на действително вземане, което не е погасено, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение /така мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 10/09.04.2020 г. по т. д. № 481/2017 г. на І т. о., ТК на ВКС и други цитирани в последното решения/. Горните постановки важат с пълна сила и при иска по чл. 56, ал. 1 от ЗН, който е частен случай на .ия иск.