Решение № 260016 от 14.01.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 382 Година

2021, 14.01 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд.…………………..….. граждански състав ……………………… На двадесет и осми октомври ..………….…..…… Година две хиляди и двадесета В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове:

………………………………

Съдебни заседатели: ………………………………

Секретар ………………………………. Жана Кметска

..…………………………………

Прокурор ………....…………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …..………… търговско дело номер ………… 667 ………… по описа за ….. 2019 ….. година.

Производството по делото е с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, община Несебър, представлявано от Златко Димитров против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес: град София, ул. „Веслец“ №2, ет. 1 (над партер), ап. 2 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 600000 лева, представляваща обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа на територията на к. к. Слънчев бряг - изток за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година, предявен на две евентуално съединени основания: ползване на вещта след прекратяване на договор за наем между страните и неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца от ползването без основание на собственото му имущество, както и сумата от 298000 лева, представляваща мораторна лихва върху претендирания размер главница за периода от 30.12.2014 година до датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху търсената главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна също и заплащането на сторените от нея в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд след като прецени отправените искания и твърдения, събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и се съобрази и с разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Твърди се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 08.03.2005 година между страните по него бил сключен договор със срок на действие до 31.12.2005 година, съобразно който „Слънчев бряг“ АД предоставило водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитали на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод, собственост на дружеството-ищец. На основание чл.11, раздел V срокът на договора бил удължаван до 31.12.2008 година.

Посочва се още, че съдържанието на понятието „водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея“ се извеждало от съдържанието на договора и кореспонденцията по него като технологична система - група от вещи, осигуряващи доставка на вода, извеждане на канализационни води до пречиствателна станция.

Твърди се, че ответникът юридически винаги бил признавал правото на собственост на ищеца, за което свидетелствали писма изх. №№ К1551-А26-06-2018 година и пд29241-1/03-10-2019 година.

С писмо изх. №

И94-00-283/09.12.2008 година ищецът уведомил ответника, че прекратява взаимоотношенията между тях, произтичащи от договора от 08.03.2005 година и същевременно му отправил предложение за сключване на нов договор, с начало на действие - 01.01.2009 година, както и нова по размер наемна цена. Последният го уведомил с писмо № 13413 от 06.01.2009 година, че не приема така направеното предложение за сключване на нов договор. В резултат на всичко това се стигнало до прекратяване на договорните отношения между страните. Въпреки това, до настоящия момент ответникът ползвал собствената на ищеца ВиК мрежа - водопровод, канал и технологични съоръжения през целите 2009 година до 2014 година, включително, обслужвайки абонатите си на територията на к. к. Слънчев бряг и град Свети Влас.

Изтъква се от ищеца допълнително, че дори да не била налице облигационна връзка на договорно основание, то налице била основателна претенция на извъндоговорно основание - ползването от страна на ответника на имуществото на ищеца за търговската му дейност, без наличие на договор и без същият да заплаща дължимо обезщетение.

Същият продължил и продължавал да ползва безвъзмездно цялата В и К мрежа, собственост на ищеца и да реализира печалба в резултат на това, явяваща се разликата между приходи и разходи от дейността на територията на к. к. Слънчев бряг - изток и град Свети Влас. Чрез водопроводната мрежа на ищеца, канализационната мрежа и обслужващите съоръжения на територията на к. к.

Слънчев бряг - изток ответникът реализирал печалби, като извършвал доставка и продажба на вода, извеждане на канализационни води и пречистване на води. Всяка една от тези три дейности, ответникът не можел да осъществява без да ползва съоръженията на ищеца и именно те давали фактическата възможност да се предлагат тези услуги на крайните потребители и да се реализира търговска печалба.

Ответното дружество било единственото по закон лице, което можело да предоставя такива услуги на тази територия, защото за нея само то имало и можело да има статут на воден оператор. Злоупотребявайки с право и ползвайки монополния си статут като единствено възможен продавач на тези услуги, то осъществявало дейността си по нормирани цени, утвърдени от ДКЕВР, като по този начин реализирало търговска печалба. Така едноличното акционерно дружество се обогатило за сметка на ищеца с процесната сума, представляваща половината от чистия положителен финансов резултат на територията на к. к. „Слънчев бряг - изток“ и град Свети Влас, който по преценка на ищеца възлизал на сумата от около 1200000 лева. Посочва, че размерът на обезщетението бил формиран в съответствие с възприетото от съдебната практика между страните по спорове със същия предмет, но за различни периоди - търговско дело №223/2010 по описа на Апелативен съд - Бургас и търговско дело №54/2011 по описа на Окръжен съд - Бургас относно обезщетението за 2009 година; търговско дело №693/2013 по описа на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение на по търговско дело №65/2019 по описа на Апелативен съд - Бургас, като спорът бил висящ пред ВКС по касационно търговско дело №2532/2019 година относно обезщетението за 2010 и 2011 година; търговско дело №582/2018 по описа на Окръжен съд - Бургас относно обезщетението за 2012 година.

Ищцовото дружество като търговец, собственик на водоснабдителната и канализационна мрежа, било в правото си да получи обезщетение за ползването на мрежата му, което с оглед на икономическа справедливост счита, че било в размер на половината от счетоводната печалба от дейността на територията на к. к.

„Слънчев бряг“, осъществявана чрез неговата водоснабдителна и канализационна мрежа.

Обезщетението се дължало и с лихва за забава в размер на 298000 лева за периода от 30.12.2014 година до датата на завеждане на иска. Ответникът многократно бил канен да заплати задълженията си, включително и с нотариална покана рег. №4756/19, том първи, №190 на нотариус Марияна Анастасова- Тумбакова, получена на 18.06.2019 година.

Ответното дружество, на което съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирало писмен отговор.

В изложението по основателността на иска на първо място прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита претенциите за периода преди 12.12.2014 година за погасени поради изтичане на петгодишния давностен срок. Излага и становище за погасяването на всички претенции с тригодишния давностен срок, тъй като счита претенцията за обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за специфичен случай на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, а изискуемостта по чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, респективно началото на давностния срок за обезщетението по чл. 59 и чл. 236, ал. 2 от ЗЗД подчинени на едни и същи правила - от момента на неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. На второ място счита, че мораторна лихва се дължала от поканата, а такава била връчена на 18.06.2019 година, предвид което искът за лихва преди тази дата бил неоснователен.

На следващо място посочва, че претендираното обезщетение - 50% от рентабилността на трите услуги (довеждане на питейна вода, отвеждане на отпадни води и пречистването им) многократно надхвърляло уговорените в договора 50% от рентабилността само на питейната вода, в който случай в тежест на ищеца било да докаже реално пропуснати ползи и вреди и техният размер. Решаващите мотиви на съда не се ползвали със сила на пресъдено нещо, предвид което постановените съдебни решения по спорове между страните за други периоди не формирали сила на пресъдено нещо по отношение на размера на обезщетението. Счита, че след като претендираното обезщетение не се формирало от средния пазарен наем и не било идентично с посочената в договора наемна цена, ищецът следвало да посочи фактите и основанията на претенцията си.

Ответникът осъществявал услугата пречистване на отпадни води, като ползвал пречиствателна станция собственост на трето за процеса лице - Община Несебър, намираща се извън територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“. Предвид това, ищецът следвало да посочи основанието на претенцията си за обезщетение в размер на 50% от печалбата на пречиствателната станция собственост на Община Несебър, съответно дали за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на град Свети Влас, за пречиствателната станция и КПС (канално-помпени станции) бил сключил договор с ответника, продължило ли било ползването на наетите вещи след прекратяването на наемния договор и прочие.

Ответникът твърди, че в процесния период - цялата 2014 година не бил ползвал вещи и съоръжения, съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, собственост на ищеца, а само такива, които били негова собственост и на Община Несебър, като последните със знанието и съгласието на общинската администрация по силата на договор за заем за послужване, материализиран в удостоверение № 51/28.03.2018 година, издадено от Кмета на общината, т. е. мрежата на техническата инфраструктура била ползвана на самостоятелно и годно правно основание, със знанието и съгласието на собственика. Оспорени са твърденията, че ищецът бил собственик на В и К мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях, разположена на територията на к. к.

„Слънчев бряг-изток“, както и че през процесния период от време ползвал същите.

Сочи, че строителството на процесната В и К мрежа било извършено от бившето Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, а на основание чл. 5 от Постановление на Министерски съвет 120/1958 година, Министерство на търговията си запазвало „правото на управление и стопанисване върху всички благоустройствени и паркоустройствени мероприятия“ на територията на к. к. „Слънчев бряг“. Посочва, че правоприемник на тези министерства бил Министерският съвет. На основание чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 19 от Закона за водите и параграф 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация процесната В и К мрежа била публична общинска собственост, която не попадала в изключението на чл. 19, ал. 1, т. 4 б. „в“ на Закона за водите. За да бил собственик на тази част от В и К мрежата, ищецът „Слънчев бряг“ АД следвало да я бил изградил или да му била предоставена с нарочен акт на принципала до датата на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991 година, защото съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминавали в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително и В и К мрежите. Заключава, че до 17.09.1991 година В и К мрежата била държавна собственост, а след тази дата - общинска собственост.