Решение № 403 от 03.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Плевен, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500789 по описа за 2021 година Производство по чл. 307 ал. 3 вр. чл. 308 вр. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1140/16.07.2018 г. по гр.д. № 423/2018 г. Плевенския т районен съд е осъдил на основание чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ Г. П. Г. с посочени ЕГН и адрес в гр. Долни Дъбник да заплати на А.Д.Д. с посочени ЕГН и адрес в гр.

София сумата от 4 136,55 лв. представляваща арендно плащане по договор за аренда на земеделски земи от 08.01.2013 г., № 3, том І, рег. № 105/2013 г. на нотариус Р.И. за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Г. П. Г. да заплати на А.Д.Д. сумата от 519 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, сумата от 280 лв. за депозит на вещото лице и сумата от 165,46 лв. за държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивника Г. П. Г., който чрез пълномощника си адвокат Й.Я. от ПлАК обжалва пред ПОС в законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според въззивника неправилно ПлРС е приел, че с платената до момента от 1 въззивника на въззиваемия парична сума в размер на 16 850 лв. съгласно безспорно подписаните от въззиваемия 3 бр. РКО от 27.12.2014 г., от 01.12.2015 г. и 26.11.2016 г. не е платена арендната цена за стопанската 2016/2017 г., при положение, че една годишна месечна вноска по договора за аренда е в размер на 4 136,55 лв., а за четирите стопански години от сключване на договора до стопанската 2016/2017 г. дължимото арендно плащане е в общ размер от 16 546,20 лв.. Според въззивника неправилно ПлРС не е отчел извършените авансови арендни плащания без да съобрази установената договорна практика между страните по договор за аренда от 2008 г., при изпълнението на който също са извършвани авансови плащания на арендната цена от арендатора на арендодателя. Според въззивника без правно значение е начинът на осчетоводяване на платените от възивника на въззиваемия парични суми, тъй като това се извършва от счетоводната фирма обслужваща въззивника като земеделски производител и същата е извършвала собствена преценка дали сумите да бъдат осчетоводени като разход за съответната година, като разход за годината на плащане или като авансово плащане за следващата година. Според въззивника от значение е договорения между страните размер на арендното плащане в размер на 30 лв./дка и при положение, че до датата на образуване на делото въззивника е заплатил на въззиваемия сумата от 16 850 лв. следва да се приеме, че платената сума покрива задължението на въззивника към въззиваемия за стопанската 2016/2017 г.. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 8 ал. 1 от ЗА. С жалбата се претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представени са квитанция за внесена държавна такса по въззивната жалба и договор за правна помощ.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А.Д.Д. чрез пълномощника му адвокат Г. Г. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Според въззиваемия извършените плащания по договора за аренда преди подаване на ИМ касаят дължимите арендни вноски за предходните стопански години, като всеки от представените по делото 3 бр. РКО удостоверява плащане за съответната стопанска година, в която е издаден и не е налице авансово плащане на арендната вноска по договора за процесната стопанска 2016/2017 г.. Според въззиваемия в полза на този извод е заключението на приетите по делото експертизи, тъй като приетата съдебнографологическа експертиза е доказала, че оспорените РКО са неистински документи, а приетата съдебно-икономическа експертиза е доказала, че плащане за стопанската 2016/2017 г. не е отразено в счетоводството на въззивника и липсва отнесено авансово плащане за стопанските години с оглед възраженията на въззиваемия. Според въззиваемия представените по делото доказателства доказват наличие на устна договорка между страните за арендно плащане в размер на 50 лв./дка и това е обяснението на размера на 2 извършените плащания за предходните стопански години. В заключение се моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на Плевенския районен съд, като присъди на въззиваемата страна направените по делото разноски.

При първото разглеждане на делото по реда на чл. 258 и сл. от ГПК пред Плевенския окръжен съд е постановено решение № 455/21.11.2018 г. по в.гр.д. № 629/2018 г. по описа на съда, с което решение № 1140/16.07.2018 г. по гр.д. № 423/2018 г. на Плевенският районен съд е отменено и вместо него е постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ от А.Д.Д. против Г. П. Г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. От мотивите на решението се установява, че за да достигне до тези правни изводи въззивният съд е приел, че към момента на предявяване на исковата молба на въззиваемия вече е била изплатена от въззивника сума в общ размер на 16 850 лв., като плащанията са осъществени в брой с трите приложени по делото РКО. Въззивният съд е приел, че с оглед отразеното основание за плащане в тези документи, които са с характер на разписки, следва да се приеме, че сумите са платени в изпълнение задълженията на въззивника, в качеството му на арендатор по процесния договор за аренда на земеделска земя от 08.01.2013 г. и при липса на друго основание за получаване на сумите по трите РКО извън съществувалото между страните арендно правоотношение. Като е съобразил договорената между страните дължима годишна арендна вноска в размер на 4 136,55 лв., липсата на доказателства страните да са постигнали съгласие за изменение на арендния договор досежно размера на арендната вноска по реда на чл. 16 от ЗАЗ и обстоятелството, че от възникване на правоотношението между страните по арендния договор до завеждането на делото са настъпили падежите на арендните вноски за четири стопански години – 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г. и процесната 2016/2017 г. и общо дължимата рента за четирите стопански години в размер на 16 546,20 лв. въззивният съд е направил извод, че въззивникът е заплатил на въззиваемия всички дължими суми по арендното правоотношение, в т.ч. и арендната вноска за стопанската 2016/2017 г., като дори изплатената от него обща сума надвишава размера на задължението му по договора. Според въззивният съд установените от вещото лице поправки и допълнения в разходните касови ордери, с които е извършено плащането, по никакъв начин не опровергават този извод, тъй като същите не касаят отразените в документите факти, релевантни за извършеното от въззивника 3 изпълнение с погасителен ефект, а с полагане на подпис от въззиваемия върху трите ордера /разписки/ същият е признал и удостоверил получаване на сумите от въззивника на посоченото основание. Въззивният съд е приел също, че осчетоводяването на изплатените с ордерите суми и в частност липсата на осчетоводени авансови плащания по тях е ирелевантно за спора, тъй като касае единствено фискалната изправност на въззивника в качеството му на земеделски производител.

С решение № 60211/06.10.2021 г. по в.гр.д. № 1135/2021 г. на ВКС, ІV г.о. на основание чл. 303 ал. 1 т. 2 от ГПК влязлото в сила решение № 455/21.11.2018 г. по в.гр.д. № 629/2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд е отменено и делото е върнато на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав, което следва да започне от фазата на събиране на доказателства съобразно изложеното в мотивите на решението за отмяната. От мотивите на решението на ВКС се установява, че са налице две от хипотезите, осъществяващи основанието на чл. чл. 303 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е могъл да вземе предвид извършването на престъплението по чл. 309 ал. 1 от НК от въззивника и следващата от него истинност на трите преправени РКО за установени по надлежния съдебен ред с влизане в сила на 08.12.2020 г. на решението по чл. 78а от НК на наказателния съд, както и да съобрази неговата задължителна сила по чл. 300 от ГПК, в който случай би достигнал до други правни изводи, респ. до краен резултат на гражданскоправния спор, различен от постановения. Според ВКС връзката между престъпното деяние на въззивника и следващата от него неистинност на трите преправени РКО от една страна и решаването на гражданскоправния спор от друга е изрично установена с влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, тъй като в него е изрично посочено употребяването от страна на въззивника на трите РКО именно по гражданското дело, както и целта на тази употреба – за да докаже въззивникът, че не съществува именно процесното по делото парично задължение за стопанската 2016/2017 г.. От мотивите на решението на ВКС се установяват указанията му за приемане като писмени доказателства по делото при новото му въззивно разглеждане решение № 373/15.07.2020 г. по НАДХ № 675/2020 г. на ПлРС и решение № 142/04.12.2020 г. по ВНАДХ № 636/2020 г. на ПОС, с което е потвърдено решението на ПлРС.

В съдебното заседание при повторното разглеждане на делото въззивника не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Д.Д. от ПлАК изразява становище, в което поддържа въззивната жалба и претендира направените по делото разноски. Позовава се на ново писмено доказателство, представено по делото. Представя договор за правна помощ и списък на разноските.

Въззиваемата страна не се явява, но чрез пълномощника си адвокат И.П. от САК поддържа отговора на въззивната жалба и изразява становище за 4 нейната неоснователност и претендира направените по делото разноски.

Представя договор за правна помощ и списък на разноските. В депозираните писмени бележки по делото адвокат П. се позовава на новото писмено доказателство – влязлото в сила решение по чл. 78а от НК и обвързващата му сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд съгласно задължителните указания и разяснения, дадени в т. 15 и мотивите към нея по ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на мотивите на решение № 60211/06.10.2021 г. по в.гр.д. № 1135/2021 г. на ВКС, ІV г.о.. Изразява се становище за неотносимост на представеното от въззивника в откритото съдебно заседание писмено доказателство, тъй като касае неизплатена рента за стопанската 2017/2018 г.. Според въззиваемия от 26.11.2016 г. липсва постигнатото съгласие между страните за заплащане на рента в размер на 50 лв./дка, поради което рентата е претендирата в посочения в договора размер.

Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.

С ИМ депозирана пред ПлРС ищецът А.Д.Д. е предявил против ответника Г. П. Г. иск с правно основание чл. 8 ал. 1 от ГПК за сумата от 4 136,55 лв., представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделски земи от 08.01.2013 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 16.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В ИМ ищецът е посочил, че при упълномощаването на ответника да сключи договора като негов пълномощник и сам със себе си като арендатор е бил сключен процесния договор за аренда на 08.01.2013 г. на 137,885 дка земеделска земя.