Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2430 от 09.07.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 691/2021
Вид
Определение № 2430
Подписан
09.07.2021
В сила
09.07.2021
Състав
Даниела Димова Томова, Галина Чавдарова, Радостин Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2430 гр. Варна , 09.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500691 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

Постъпила е молба от Т. ИВ. В., действаща чрез мл.адв.П.П., с която моли да бъде допълнено определение №1914/01.06.21г. по в.гр.д.№691/21г. на ВОС, като се присъдят в нейна полза направените по делото разноски в размер на 300лв адв.възнаграждение.

Ответната страна ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130460283, чрез адв.Н.Ш., е депозирала писмен отговор, с който счита молбата за недопустима.

Съдът, след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното от фактическа страна:

С определение №1914/01.06.2021г. по в.ч.гр.д. №691/21г. на ВОС съдът е приел възражението на длъжника Т. ИВ. В. срещу заповед за изпълнение №208/10.06.2020г., издадена по ч.гр.д. №358/2020г. на ДРС, в полза на кредитор ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище гр.София, на основание чл.423, ал.1, т.2 от ГПК и е обезсилил заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл.423, ал.3, предл. последно, във вр. с чл.411, ал.2, т.5 от ГПК. Присъдени са в полза на молителя и разноски в размер на 25лв –държ.такса.

При постановяване на определението състава на съда не се е произнесъл по искането на молителя за присъждане на направените разноски за заплатено адв.възнаграждение, направено още с възражението, поради което и молбата се явява процесуално допустима. Възражението на ответника за недопустимост на същата поради 1 липсата на представен списък по чл.80 ГПК не може да бъде споделено, тъй като в случая не се касае за изменение на определението, с което да са присъдени разноски не в следващия се размер. В случая в определението изобщо липсва произнасяне по претендираните разноски за адв.възнаграждение, поради което и следва да се приеме, че е налице хипотезата на допълване на определението / в този смисъл са и разясненията, дадени с т.8 от ТР №6/06.11.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС/.

Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Доколкото в настоящият случай производството по възражението по чл.423 ГПК е приключило в полза на длъжника Т.В., то съдът намира искането за присъждане на разноски за адв.възнаграждение за това производство за основателно съгласно чл.81 вр. чл.78 ГПК.

В настоящия случай страната е представила с възражението доказателства за заплатено адв.възнаграждение в размер на 300лв по договор за правна помощ и съдействие от 30.12.20г. В подаденото от насрещната страна становище е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.423 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, но като се съобразяват минималните размери, предвидени в наредбата при сходни производства, както и факта, че делото е разгледано в открито съдебно заседание, съдът намира, че така уговореното възнаграждение на адвоката, осъществил процесуална защита, не се явява прекомерно. Ето защо адв.възнаграждение следва да се присъди в изцяло претендирания размер. Предвид това молбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 1914/01.06.2021г. по в. ч.гр.д. №691/2021г. на ВОС, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766, да заплати на Т. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес гр.Лондон, Великобритания, ул.Съни Банк №16, ап.1, сумата от 300лева, представляваща заплатено адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3