Присъда № 93 от 24.10.2022, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 665/2022 г.

МОТИВИ:

Обвинението против подс. Е.М.Я. от гр. П., е за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 арл.1 и чл.28 ал.1 от НК, а именно за това, че за времето от 22.12.2020 г. до 28.12.2020 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 825, 61 лв., собственост на Община П., „Б.“ ООД - П. и СТ.

ИВ. СТ., от владението на СТ. ИВ. СТ., АТ. Г. АРМ., Н. АНГ. ЕНЧ. и АЛ. БЛ.

М., всички от гр. П., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - взломяване на катинар на врата, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен, по деяния както следва:

1.

На 22 срещу 23.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужда движима вещ - 1 брой полиуретанов контейнер за смет тип „120 литра“ на стойност 92,80 лв. от владението на СТ. ИВ. СТ. от гр. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен;

2.

За времето от 25.12.2020 г. до 26.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужда движима вещ - 1 брой полиуретанов контейнер за смет тип „120 литра“ на стойност 92,80 лв„ собственост на „Б.“ ООД - П. с управител В. Г. Д., от владението на АТ. Г. АРМ. от гр. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен;

3.

На 25.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужда движима вещ - 1 брой полиуретанов контейнер за смет тип „120 литра“ на стойност 92,80 лв., собственост на „Б.“ ООД - П. с управител В. Г. Д., от владението на Н. АНГ.

ЕНЧ. от гр. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен;

4.

На 27.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи - 5 броя полиуретанови контейнери за смет тип „120 литра“ на обща стойност 464 лв., собственост на Б.“ ООД - П. с управител В. Г. Д., от владението на АЛ. БЛ. М. от гр. П., в качеството й на Директор на ДГ „В.“ - гр. П., без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - взломяване на катинар на врата като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен;

5.

На 28.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 83,21 лв., а именно - 1 брой врата от телена мрежа на стойност 47,25 лв. и четири листа ламарина с размери 180 х 100 см. на стойност 35,96 лв., собственост на Община П., от владението на АЛ. БЛ. М. в качеството й на Директор на ДГ „В.“ - гр. П., без нейното съгласие с намерение 1 противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен.

Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХ- общ ред, разгледано в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на чл.269 ал.3 т.4 бук.“а“ от НПК, тъй като Е.Я. се намира в чужбина и местоживеенето му там не е известно.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като пледира да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, като предлага с оглед наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства му бъде определено наказание лишаване от свобода в минимален размер с приложение на института на условното осъждане.

Подс. Я. се представлява от служебно назначен защитник, който не оспорва изложените от прокурора факти в ОА и пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание ЛС в минимален размер, което да бъде отложено за минимално предвидения в закона изпитателен срок.

Против подсъдимия от Община П. представлявана от Кмета Т.П. чрез процесуалния представител юрк. П.В. е предявен граждански иск за сумата от 83,21 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деянието28.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение на съда гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, а ощетеното юридическо лице Община П. беше конституирано като граждански ищец в процеса.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Постр. С.С. притежавал лична собственост полиуретанов контейнер за смет тип „120 литра“, който стоял пред къщата му на ул. „В. в гр. П..

Контейнери от същия вид, собственост на „Б.“ ООД - П. с управител В. Г. Д., се ползвали както следва, ползвали св. А.А.- един брой пред дома му на ул.

„В. в гр. П. и св. Н.Е.- един брой пред входната врата на дома й на ул. „К. в гр.

П..

Освен това ДГ „В.“ с директор св. А.М. също ползвала 5 броя контейнери, собственост на „Б.“ ООД, които се намирали в двора на сградата на ул. „П. № 69 в гр. П., в място оградено с телена мрежа, заключвано с метална врата с катинар.

Подс. Е.Я. бил безработен и се нуждаел от пари, за да се прехранва. За тази цел той решил да извърши кражба на гореописаните 7 контейнера и да ги продаде. Така на 22-ри срещу 23-ти декември 2020 г., подсъдимият взел контейнера, намиращ се пред дома на постр. С., като по-късно го продал на св. М.М.. След няколко дни между 25-ти и 26-ти декември 2020 г. подс. Я.

2 откраднал контейнера, ползван от св. А.А. и го продал на св. С.А.. След това на 25.12.2020 г. Я. откраднал контейнера, ползван от св. Н.Е. и след това го продал на св. А.. На 27.12.2020 г. подс. Я. отишъл до двора на ДГ „В.“, разбил катинара на металната врата на ограждението и отнел намиращите се там 5 броя контейнери за смет. Впоследствие продал единия от тях на св. С.Д.. В хода на разследването на ДП, а впоследствие и на в хода на съдебното следствие не се установи, какво е направил с останалите четири контейнера подсъдимия.

На 28.12.2020 г. подс. Я. отново отишъл в двора на детската градина, влязъл в теленото ограждение, и изнесъл от там една врата, изработена от телена мрежа и четири листа ламарина с размери 180 х 100 см., които били собственост на Община П., представлявана от кмета.

След като констатирали извършените кражби, постр. С., свидетелите А., Е. и М. сигнализирали полицията. В резултат на проведените ОИМ и след преглед на записите от охранителните камери в ДГ „В.“ било установено, че автор на извършените кражби е подс. Е.Я.. Пред полицейските служители Д.П. и К.У., работили по случая, подсъдимият признал, че той е отнел процесните 7 броя контейнери за смет, както и вратата и ламарините от двора на детската градина, като посочил и лицата, на които е продал контейнери.

С протоколи за доброволно предаване от 30.12.2020 г. свидетелите М., А., Д. и Д. предали закупените от тях контейнери за смет, които след това били върнати с разписки, съответно на постр. С. и свидетелите А., Е. и М..

В хода на разследването не било установено подс. Я. как се е разпоредил след отнемането им от владението на детската градина, с вратата от телена мрежа и четирите листа ламарина, всичките собственост на Община П..

С протокол за доброволно предаване от 30.12.2020 г. св. М. предала на полицейските органи 1 бр. СД, съдържащ видеозаписи от охранителните камери в ЗГ „В.“ от 27.12.2020 г. и 28.12.2020 г.

Събраните в хода на извършената полицейска проверка данни са дали повод за отпочване на настоящето наказателно производство.

От заключението изготвената в досъдебната фаза на процеса оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е видно че стойността на отнетите от подсъдимия вещи възлиза общо на 825, 61 лева, като вещото лице и посочило стойността на 1 бр. контейнер за смет по пазарни цени с приспаднато овехтяване на 92,80 лв., а стойността на вратата от телена мрежа е била определена на 47,25 лв. и на 4 листа ламарина- 35,96 лв.

От заключението на видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, ценено от съда като обосновано и компетентно изготвено, става ясно, че изображенията, извлечени от видеозаписите от 27.12.2020 г. са с недостатъчно качество и негодни за целите на идентификацията, а от дата 3

28.12.2020 г.- потенциално годни за разпознаване на лице. Експертът е установил обаче, че лицето на камерите е видимо едно и също и че на 27.12.2020 г. изнася предмети с формата на инкриминираните контейнери за смет, изсипва съдържанието им, след което тръгва с тях, а на 28.12.2020 г. изнася предмет наподобяващ метална рамка от винкел с телена мрежа, както и лист поцинкована гофрирана ламарина.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите С., А., М., Е., А. и Д., дадени на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания дадени от свидетелите М., П., Д. и У. на ДП, както и от заключенията на оценъчната и видеотехническа и лицева и идентификационна експертизи, от приетите писмени доказателства по делото, а също и тези инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, както и от вещественото доказателство- 1 бр. компакдиск съдържащ, записи от охранителните камери на ДГ „В.“.

Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени, гласни и веществени доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви, еднопосочни и взаимно се допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Категорично се установи от показанията на св. П. и У., че след установяването му подс Я. е направил доброволно самопризнания за извършените от него деяния, като е разказал за своите действия. Освен това св. У. е категоричен, че при прегледа на записите от охранителните камери е разпознал подс. Я. като извършител на кражбите в ДГ „В.“, тъй като му бил известен от преди по повод на други противообществени прояви.

Свидетелите М., А., Д. и Д. са категорични, че именно подс. Я. им е продал контейнерите за смет. От показанията на св. М. и тези на свидетелите П. и У. се установи също така, че подсъдимият е разбил катинара на металната врата, за ограждението в детската градина, преди да извърши отнемането на петте контейнера за смет. Това обстоятелство се потвърждава и от записите на охранителната камера.

Видно от приетата като писмено доказателство по делото Справка за съдимост, подс. Я. е осъждан един път с влязла в сила на 29.05.2013 г. присъда по НОХД № 124/2013 г. на ПзРС за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 10 месеца ЛС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. По това осъждане Я. е бил реабилитиран по право на осн. чл.86 ал.1 т.1 от НК към 30.05.2016 г. Освен това е бил освободен от отговорност по реда на чл.78а от НК с влязло в сила на 28.12.2019 г. решение по АНД № 2307/2019 г. на ПзРС за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като му било наложено адм. наказание глоба в размер на 1 000 лева.

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с поведението си от обективна и субективна страна подс. Е.Я. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1, 4 във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, като през инкриминирания период и на инкриминираните места, при условията на продължавано престъпление, като чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на различни собственици на обща стойност 825,61 лева, без съгласието на собствениците, с намерение да ги присвои и кражбата е извършена повторно и случаят е немаловажен.

В случая подс. Я. е извършил кражбата като при едно от деянията от състава на продължаваното престъпление е използвал сила и е разрушил преграда здраво направена за защита на имот. Освен това той е осъществил кражбата при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, т.к. е извършил настоящето деяние след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с посочената по-горе присъда.

Последната е влязла в сила на 29.05.2013 г. С нея му е било наложено наказание ЛС, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години.

Този срок започва да тече от влизане в сила на присъдата, т.е. от 29.05.2013 г. и изтича на 29.05.2016 г. От последната дата започва да тече 5-годишния срок по чл.30 ал.1 от НК и изтича на 29.05.2001 г. Настоящето деяние е било довършено от подс. Я. на 28.12.2020 г., преди да изтече този срок. Вярно е, че по отношение на това осъждане е настъпила реабилитация към 30.05.2016 г. по смисъла на чл.86 ал.1 т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. В случая обаче както се посочи по-горе от изтърпяване на наказанието не е изтекъл 5-годишният срок по чл.30 ал.1 от НК, като съгласно изр.2 от същата разпоредба, реабилитацията в този срок не изключва прилагането на чл.28 от НК.