Решение № 732 от 04.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20211100511956 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. ИВ. Б. срещу решението по гр.д. № 28700/2020 г. на СРС, 117 състав, което се обжалва изцяло, като неправилно и необосновано.

Изложила е подробни съображения за това. Обективирала е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция по чл.59, ал.9 СК за промяна на родителските права и мерките относно тяхното упражняване и уважена насрещната й искова претенция за изменение на режима на лични контакти на въззиваемия К. С. Р. с общото дете на страните Х.К. Р. чрез неговото стесняване и увеличаване размера на присъдената в полза на детето издръжка на 200 лева.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. С. Р. застъпва становище за неоснователност на въззиваната жалба, като излага съображения за правилност на атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима. Подадена са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, 1 прие за установено следното:

С решение № 215821/12.09.2019 г. по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав, е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, с което последните са се споразумели родителските права по отношение на детето Х.К. Р., род. на *******, да се упражняват от майката Г. ИВ. Б. при която е определено местоживеенето на детето, като бащата К. С. Р. има право да вижда и взима детето, както следва : всяка четна седмица от календарна година за времето от понеделник в 10.00 часа, когато е неучебен ден, а ако е учебен ден след приключване на учебни занятия до следващия понеделник в 10.00 часа, когато е неучебен ден, а когато е учебен до началото на учебните занятия , като бащата взема детето от дома на майката , когато е неучебен ден и го връща в дома на майката, а в учебен ден - го взема от училище и го води на училище.

Като втората четна седмица описания режим се прилага за времето от петък до неделя при същите условия, като бащата се задължава да връща детето в дома на майката в 16.00 в неделя.

Горепосочения режим не се прилага по време на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, когато бащата има право да вижда и взема детето при себе си : През четните години за Коледните празници за времето от 10.00 часа на 24.12 до 16.00 часа на 27.12, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката и през нечетни години за Великденските празници , считано от 10.00 часа на Разпети петък до 16.00 часа на Велики Понеделник и за Новогодишните празници , считано от 10.00 часа на 30.12 до 16.00 часа на 02.01, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката

Страните са се споразумели договорения режим на лични отношения да влезе в сила веднага след подписване на споразумението, като бащата предаде детето на майката до 12.00 часа на 12.09.2019 г., а от 16.09.2019 г. се счита първата по отношение за 2019 г. четна седмица и детето ще е с бащата , съгласно описания режим.

Бащата се е задължил да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 140 лева.

С атакуваното пред настоящата инстанция решение, постановено по гр.д.№ 28700/2020 г., СРС, 117 състав, е променил родителските права и мерките относно тяхното упражняване, определени с решение № 215821/12.09.2019 г. по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Х.К. Р. на бащата К. С. Р., при когото е определил местоживеенето на детето, с право на майката Г. ИВ. Б. да вижда детето в присъствието на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 до 19 часа (без преспиване); след три месеца от влизане на решението в сила майката има право да взема детето с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца в горните часове, както за по един месец през летата –наведнъж или на два пъти; в четни години за Коледните празници, а в нечетни – за Великденските празници, като е задължил бащата да уведомява майката поне една седмица предварително за празненството 2 за рождения ден на детето, на който тя има право да присъства. Със същото решение майката е осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лева месечно, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за забава.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са родители на детето К.; че родителите са разделени, като последните са уредили доброволно родителската си отговорност по отношение на детето, постигайки споразумение по реда н чл.127, ал.1 СК, утвърдено с решене, постановено по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав. Приел е, че след постановяване на решението по чл.127, ал.1 СК отношенията между страните са се влошили, родителите на детето са се водили съдебни производства по ЗЗДН, към момента на разглеждане на първоинстанционното производство основните грижи за детето се полагали от бащата, като и двамата родителите се били „вкопчил“ в съдебните актове и процедури –бащата не отстъпвал от издадена заповед за незабавна защита срещу майката (молбата за защита е отхвърлена), а майката не проявявала желание да се види с детето освен чрез ЧСИ. Приел е, че детето било привързано към майката, но останало разочаровано от нейното неглижиране на проблемите му и получило „уплах“ от нейните опити да го задържи при себе си. Възприемайки заключението по допусната СПЕ е прел, че бащата има по-висок родителски капацитет, отношението му към детето е по-адекватно, детето е спокойно с баща си и сравнително отчуждено от майката, но не в резултат на бащиното поведение.

Въззивният съд е изслушал двете страни, детето Х., приел е заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите по делото социалните доклади на ДСП- Сердика и ДСП – Възраждане.

При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 15.11.2021 г. по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивницата Г. ИВ. Б. е заявила, че бащата не се е съобразил с постановеното по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав решение и от 2019 г. е задържал детето при себе си, против волята й и въпреки противопоставянето й. Детето било принуждавано да не контактува с нея. Майката смята, че бащата не упражнява нужния родителски контрол върху детето. Заявява, че е жилищно и трудово обезпечена, като работното й време позволява да полага адекватни грижи за детето.

Въззиваемата страна К. С. Р. е заявил по реда на чл.59, ал.6 СК, че детето не желае да се среща с майка си, защото тя непрекъснато го отблъсквала, не го разбирала. Майката не проявявала интерес към детето, не му звъняла, виждала го само когато той (бащата) й го водил на работното място. Същевременно с това добавя, че майката звъняла на детето само за да му вика, заплашва и да му се карала. Детето изразявало желание да живее при баща си, защото било привързано към него, защото бащата му помагал като учил с него, двамата ходели на плуване. Всъщност К. С. Р. споделя, че от самото раждане на детето само той се грижил за него. Заявява, че в грижата за детето може да разчита на помощта на своята баба, с която Х. се разбирал чудесно.

Изслушано по реда на чл.15 от ЗЗДет детето Х.К. Р. споделя, че към момента живее с 3 баща си, с която се разбира добре, като с тях живеела и баба му В.. С баща си детето ходело на фитнес, плуване, двамата се забавлявали заедно и баща му помагал за домашните.

Добавя, че когато баща му го нямало за него се грижила баба му В., с която се разбирал добре. Добавя, че иска да се вижда с майка си, когато и тя иска това, но в присъствието на баща си, защото го било страх, че майка му ще го вземе и ще го скрие от баща му, а той не искал това. С баща си разбирал по –добре отколкото с майка си. През цялото време, през което бил при баща си се бил виждал с майка си два или три пъти, без баща му да пречел за това. Майка му понякога му звъняла по телефона. Изразява желание да се вижда с майка си веднъж в седмицата или през седмица.

В социалния доклад на ДСП- Сердика от 02.11.2021 г. е посочено, че жилищните условия на бащата са много добри (живее в апартамент, находящ се в гр.София, ул.******* №******* състоящ се от две спални, едната от които била детска стая за Х., хол, трапезария и сервизни помещения, като стаята на детето била обзаведена с всичко необходимо с оглед потребностите му, а жилището като цяло е с отлични битово- хигиенни условия), отразено е, че бащата полага преките и непосредствени грижи за детето, като адекватно задоволява потребностите на сина си. Констатирана е силна емоционална връзка между малолетния Х. и неговия баща, като последния предоставял възможност на детето да се чува по телефона с майка си и да се вижда с нея, отразено е и желанието на детето да живее при баща си.

В социалния доклад на ДСП – Възраждане от 06.01.2022 г. е отразено, че майката живее в тристаен апартамент, състоящ се от кухня, хол, спалня, детска стая и санитарен възел, обзаведен с всички необходими електроуреди и мебели за обезпечаване на грижата за детето и задоволяване на неговите потребности, като за детето има детска стая обзаведена според потребностите му. Отразено е, че към момента бащата задоволява битови, здравни, образователни и други потребности на детето, както и че последния осуетявал всячески контактите й с детето, както и контактите на детето с роднините по майчина линия.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, като експертното заключение не е оспорено от страните. Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му, отношението на детето към всеки един от родителите му, емоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите и наличието на родителско отчуждение при детето.

От кредитираното заключение на вещото лице А.А. по допусната от въззивнята инстанция съдебно-психологичната експертиза се установява, че и двамата родители нямат ограничение в родителския капацитет в следните аспекти : базисни грижи ( включващи физически нужди, медицински грижи, храна, подслон, чистота, дрехи, хигиена), безопасност (способност да предпазват от опасности – съобразно възрастта на детето), емоционална топлота (усещане, че детето е специално, позитивни чувства към детето, емоционални взаимоотношения, отзоваване на нуждите на детето, подходящ физически контакт, 4 подкрепа, насърчаване, комфорт, утеха), стимулиране (учене, интелектуално развитие, социални възможности, игра, образование), напътствия и граници (демонстриране на подходящо поведение, контрол върху емоциите, взаимоотношения с другите, морални ценности, подходящо социално поведение, решаване на социални проблеми, управление на гнева, дисциплиниране, моделиране на поведението, без свръхпротекция) и стабилност (сигурна привързаност, постоянство в отзоваването, последователност на поведението, позволяване и осигуряванена контакти с разширеното семейство и значими други хора), с изключение на установената трудност на бащата да осигури присъствието на майката в живота на сина им по достатъчно пълноценен начин ( въпреки формалните твърдения на бащата, че прави това), което според експерта може да се отчита като ограничение в неговия родителски капацитет. Според вещото лице детето Х. е дете с изоставяне в развитието, с гранично ниво на интелектуално развитие, затруднения в абстрактно –логическото мислене, като съобразно нивото му на развитие разбирането на сложни социални ситуации е ограничено. В отношенията си с другите и ориентацията си в социални ситуации детето проявявало наивност и поведението и отношението му можели лесно да бъдат повлияни.