Решение № 89 от 22.05.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Поморие, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20262160100225 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца А. Б.

К. от гр.Поморие, обл.Бургас, с искане за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на сина и В. Ц. В. от гр.Поморие, обл.Бургас. В молбата се сочи, че ответникът е син на ищцата и се води адресно регистриран в жилището на ищцата находящо се на адрес: гр.П..., но живее на квартира в гр.Поморие на друг адрес, неизвестен на ищцата. Твърди се, че на 14.04.2026 г. около 19,00 ч. ответникът отишъл в жилището на ищцата и се държал агресивно, като замахнал с ръка към ищцата, която се уплашила и избягала. Твърди се също, че и в предходни периоди, ответникът ходел в жилището на ищцата и я безпокоял като вдигал скандали. Иска се издаване на заповед за защита, с която на ответника да се наложат мерки за защита срещу домашно насилие по чл.5 от ЗЗДН . Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , в която се декларира извършеното насилие от страна на ответника .

Искането е с правно основание чл.8, т.1, вр. с чл.3, т.5 , вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН.

В с.з. ищецът редовно призован, се явява лично. Поддържа иска и моли за неговото уважаване. Сочи доказателства.

Ответникът се явява лично в с.з.. Сочи, че на посочената в молбата дата 1 действително между него и майка му е възникнал спор по повод негови вещи, които съхранявал в дома и, тъй като в квартирата си нямал място за тях, а се съмнявал, че майка му се разпорежда с тях, поради което се ядосал и повишил тон и замахнал към нея с ръка, въпреки, че нямал намерение да я удря и никога не е нанасял удари на майка си, дори и помагал с пари когато се нуждаела. Според него отношенията му с неговата майка били влошени, тъй като се опасявал да не продаде апартамента, в който живеела, както направила с други свои недвижими имущества.

Пристъпвайки към разглеждане на делото по същество, съдът се запозна подробно със становищата на страните, обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и съобрази относимите разпоредби на закона, при което прие следното.

По делото не е спорно, че ответникът е низходящ- син на ищцата. Не е спорно също, че на посочената в молбата дата 14.04.2026 г. около 19,00 ч. ответникът отишъл в жилището на ищцата находящо се на адрес: гр.П... и между страните е възникнал спор относно начина на съхранение на вещи на ответника, които държал в дома на майка си. По време на спора, ответникът повишил тон и замахнал към ищцата с ръка, при което тя се уплашила и избягала навън. Съща така се установява, че между тях често възниквали скандали и в предходни моменти, като ищцата сочи, че ответникът не упражнявал физическо насилие над нея по време на тези скандали. От представената декларация по чл.9 от ЗЗДН също се установяват твърдените данни за извършен акт на домашно насилие по отношение на ищеца на 14.04.2026 г.. Представена е справка за съдимост, от която се установява, че ответникът е осъждан за престъпление по чл.170 от НК, за което осъждане е реабилитиран. От извършената служебна справка в регистъра по ЗЗДН при ПРС , се установява, че спрямо ответника не са налагани мерки по ЗЗДН. От справката изготвена от ЦПЗ „Проф.д-р И.Темков” гр.Бургас, се установява , че ответникът не се води на диспансерен отчет . От направената справка се установява, че липсва образувана преписка по случая в РУ-Поморие, освен тази във връзка с издадената по реда на чл.18 от ЗЗДН заповед за незабавна защита по настоящото производство.

При така установените въз основа на доказателствата по делото 2 факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът прие следните правни изводи : Съгласно чл.2 , ал.1 от ЗЗДН , домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Изложената в молбата фактическа обстановка от ищеца , а именно , че на 04.2026 г. около 19,00 ч. ответникът отишъл в жилището на ищцата където вдигнал скандал и замахнал с ръка към нея , което ищцата възприела като опит се да я удари в резултат на което се уплашила и избягала, се установява от представената декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН, в която ищцата е декларирала извършеното спрямо нея насилие, от страна на ответника, като изложеното в същата декларация не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства и се признава от ответника. Поради изложеното съдът прие, че следва на основание чл.13, ал.3 от ЗЗДН да се приеме за установено извършеното домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, твърдяно от ищеца, а молбата за издаване заповед за защита следва да се уважи.

Пострадалите от домашно насилие, имат право на защита,чрез налагане на извършителя на мерки по чл.5 от ЗЗДН . По отношение на мерките , които следва да се наложат на ответника съдът намира, че оглед характера и интензитета на установения акт на домашно насилие извършено срещу ищеца, както и предвид установените обстоятелства във връзка с личността на ответника а именно, че същият е реабилитиран за предишно осъждане, срещу него не са налагани мерки по ЗЗДН, в случая следва да се наложат мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу ищцата; забрана ответникът да приближава на по-малко от 10 м пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от три месеца. Предвид това, че с издадената по делото заповед за незабавна защита №13/21.04.2026 г. на ответника е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, следва на основание чл.5, ал.2 ЗЗДН срокът на действието и да се приспадне от срока на наложената с настоящото решение мярка по чл.5, ал.,1, т.3 от ЗЗД .

3

Ответникът следва също така на основание чл.11 ал.2 ЗЗДН да заплати д.т. 15,34 евро по сметка на РС-Поморие.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършено домашно насилие от В. Ц.

В., ЕГН********** на 14.04.2026 г. спрямо ищеца А. Б. К., ЕГН********** с адрес гр.П....

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН В. Ц. В., ЕГН********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.

Б. К., ЕГН**********.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН н а В. Ц. В., ЕГН********** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 10 (десет) метра до А. Б.

К., ЕГН**********, както и обитаваното от нея жилище на адрес: гр.П...., нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих по едно и също време с нея, за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН , ПРИСПАДА от срока на така наложената мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, времето през което спрямо В. Ц. В. е действала такава мярка наложена с издадената по делото заповед №13/21.04.2026г. за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН, считано от 23.04.2026 г. .

ОСЪЖДА В. Ц. В., ЕГН********** да заплати държавна такса 15,34 евро по сметка на РС-Поморие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в 7-дневен срок, считано от 22.05.2026 г.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________ 4