Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1228 от 16.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3186/2026
Вид
Решение № 1228
Подписан
16.10.2026
Състав
Мария Бончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.49а ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 49а, ал. 2 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 53, ал. 3 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 8 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110203186 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.

К., против Наказателно постановление № *** на Началник ***, с което на И. К. е наложено в пункт първи административно наказание “Глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.49 а ал.1 от ЗЧРБ, в пункт втори административно наказание “Глоба” в размер на 6000 лева на основание чл.49 а ал.2 от ЗЧРБ и в пункт трети административно наказание “Глоба” в размер на 6000 лева на основание чл.49 а ал.2 от ЗЧРБ.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че нарушението не е осъществено от субективна страна. Твърди се, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание въззивната страна се явява и процесуален представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, изпраща писмени бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.07.2025г. около 15:00 часа. на Фериботен комплекс - Варна, като капитан на *** е превозил до територията на страната и не е обявил пред органите на Гранична полиция присъствието на две лица - пътници без билет" 1 представящи се за *** и е допуснал слизането на територията на страната, без да притежават изискуемите документи по чл. 8 от ЗЧРБ.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедлИ.стта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицай, оправомощен съгласно същата заповед приложена по АНП.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина. В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на обстоятелството защо АНО приема, че е било извършено нарушение от жалбоподателя. В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но му е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна.

По пункт първи от НП Съгласно разпоредбата на чл.49а ал.1 от ЗЧРБ „Капитан на плавателен съд, който до пристигането си на пристанище на територията на страната не обяви пред органите за граничен контрол за присъствието на пътници без билет на борда на плавателния съд, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв.“ Съдът намира, че за да възникне задължение за „обявяване“, субектът първо трябва по безспорен начин да е узнал за факта, който следва да обяви. Не може да се вмени във вина неизпълнението на задължение за деклариране на обстоятелство, което е останало скрито за лицето предвид обстоятелството, че пътниците без билет са били открити в последствие от служители на гранична полиция под ремарке на камион. Видно от събраните гласни доказателства същите са използвали специален уред за открИ.ето им, без който тези лица не е могло да бъдат видяни от капитана или членовете на екипажа. В акта липсват 2 доказателства капитанът да е бил известен по какъвто и да е начин за лицата (например чрез сигнал от екипажа, шум или видимо присъствие), преди те да бъдат открити от органите за граничен контрол чрез специализирана техника. АНО е длъжен да докаже субективната страна на нарушението — т.е. че капитанът е действал при умисъл (знаел е за мигрантите под ремаркето и умишлено е скрил този факт) или при непредпазлИ.ст (проявил е груба небрежност спрямо явни признаци за присъствието им).

Съдът намира, че за да бъде съставомерно деянието, следва да се докаже, че нарушителят е съзнавал или е бил длъжен и е могъл да съзнава присъствието на лицата на борда. В конкретния случай, лицата са открити укрити на изключително труднодостъпно място — под ремаркето на прИ.зван товарен автомобил. Екипажът и в частност капитанът не са имали обективна техническа възможност да извършват детайлни проверки под шаситата на превозваните МПС. Тъй като жалбоподателят изобщо не е знаел и не е могъл да знае за присъствието на тези лица, при липса на субективен елемент (вина), се налага изводът, че не е извършено административно нарушение, което обуславя незаконосъобразност и отмяна на атакуваното Наказателно постановление в пункт първи.

По пунктове втори и трети от НПСъгласно разпоредбата на чл. 49а, ал. 2 от ЗЧРБ: "Капитан на плавателен съд, корабопритежател или корабен агент, който допусне слизането на територията на страната на чужденци, които не притежават изискуемите документи по чл. 8, се наказва с глоба от 6000 до 10 000 лв. за всяко допуснато лице".

В случая АНО не е установил по безсъмнен начин извършването на нарушенията п о чл. 49а ал. 2 ЗЧРБ, изразено от обективна страна в допускане от капитана на м.к.

"В***" слизането от борда на плавателния съд и влизането на територията на РБ на посочените в АУАН и в НП две лица, непритежаващи изискуемите документи по чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ. Използването на думата "допусне" в текста на чл. 49а ал. 2 ЗЧРБ насочва на бездействие от страна на извършителя на нарушението, намиращо се в пряка и непосредствена причинна връзка с конкретно осъщественото неспазване на изискването на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ на територията на РБ да влизат само чужденци, притежаващи редовни документи за задгранично пътуване, а също и виза, когато тя е изискуема. Ето защо за формалната редовност на АУАН и на НП по смисъла на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН вр. чл. 53, ал. 3 ЗЧРБ се изисква не просто буквалното приповтаряне в съдържанието им на текста на чл. 49а ал. 2 ЗЧРБ, а конкретното посочване на онези служебни задължения на капитана на плавателния съд, чието нарушаване, т.е. неизвършване, е довело до допускане слизането от борда му и незаконното влизане на територията на страната на чуждите граждани. Тези нарушения следва да бъдат изрично установени. Създаването единствено на съмнение 3 в ефективното изпълнение на задълженията на капитана от гледна точка на изискването на чл. 49а ал. 2 ЗЧРБ не е достатъчно, за да обуслови налагане на административнонаказателна санкция. АНО се е ограничил с бланкетното отбелязване, че капитана е допуснал слизане на двамата мъже /пътници без билет/, без да конкретизира какво точно е имал предвид, още повече че от приложените по делото гласни доказателства става ясно, че служители на гранична полиция са открили двете лица скрити под ремаркето на намиращ се на борда на кораба –камион и очевидно същите не са напуснали кораба непридружени от представители на реда. В тази връзка недоумение буди факта въз основа на какви доказателства горното обстоятелство е вменено във вина на жалбоподателя. Съдът намира, че НП и в тази част следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено. Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП.

Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на 4 насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер над минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните възнаграждания, а именно 1200 евро и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 1200 евро, което е над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото представлява фактическа и правна сложност, същото е със значителен материален интерес и в тази връзка възнаграждение над минималния размер се явява справедлИ..

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съдът намира, че посочената разпоредба вменява задължение за съда да се съобрази и с конкретната правна и фактическа сложност на делото. Пред съда до приключване на делото не е било направено възражение за прекомерност по отношение на описаните разноски.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** с което на И. К. е наложено в пункт първи административно наказание “Глоба” в размер на 3000 лева на основание чл.49 а ал.1 от ЗЧРБ, в пункт втори административно наказание “Глоба” в размер на 6000 лева на основание чл.49 а ал.2 от ЗЧРБ и в пункт трети административно наказание “Глоба” в размер на 6000 лева на основание чл.49 а ал.2 от ЗЧРБ.