Решение № 3078 от 16.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3078 гр. Пловдив, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330103630 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Т. К. М., ЕГН: **********, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните, бил сключен договор за потребителски кредит от ***** г. Съгласно чл. 9 от договора, ищцата дължала заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 314,89 лева и такса динамично плащане в размер на 450 лева. Счита, уговорките за дължимост на двете предвидени в договора такси за нищожни, като неравноправни. Клаузите имали неравноправен характер по смисъла на чл.

144, т. 9 ЗЗП, като с тях се целяло неоснователно обогатяване на ответника, без реално същият да е извършил конкретна услуга, като таксите представлявали и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускане и усвояване на кредита и на практика имали за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че в договора липсвала яснота как се формирал ГПР, като не ставало ясно дали таксата за бързо разглеждане и такса за динамично разглеждане била включена в ГПР.

Намира, че посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика” съгласно чл. 68 д, ал.1 и ал. 2, т.1 ЗЗП.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите от договор за кредит от ***** г., сключен с „Би Енд Джи Кредит“ ООД, предвиждащи заплащане на такса бързо разглеждане и такса динамично плащане на договора за кредит, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар исковата молба и приложенията към нея, да са му редовно връчени. За ответното-дружество не се явява 1 процесуален представител и на първото по делото съдебно заседание, не се ангажират доказателства и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от **** г. и пълномощно.

Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

От пълномощника на ищеца е постъпила молба /приложена на л. 24 от делото/ за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество. Същото е редовно призовано и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на осъдителния иск тук следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева за всеки от двата обективно съединени иска.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. К. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „Т. м.“ № * и от друга страна „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК:

201513004, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., че клаузите от договор за кредит от **** г., предвиждащи заплащане на такса бързо разглеждане и такса динамично плащане на договора за кредит са нищожни, като противоречащи на принципа на добрите 2 нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б.

К. Б. и С. И. Г. да заплати на Т. К. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „Т. м.“ № * сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б.

К. Б. и С. И. Г. да заплати на адв. Е. Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„Й. Г.“ № **, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Т. К. М. , безплатно процесуално представителство по двата обективно съединени иска, в размер на общо 600 лева (шестотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3