Решение № 260110 от 29.12.2021, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 99/2020
- Вид
- Решение № 260110
- Подписан
- 29.12.2021
- В сила
- 09.08.2022
- Състав
- ЛИЛИЯ МАРКОВА РУНЕВСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е № 260110
Гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.
РУНЕВСКА при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 99 по описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Л.Т.В. ***” АД обективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 45000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – билки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 27.09.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28.05.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 1048.70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени в резултат на същото ПТП имуществени вреди – лечение на ищцата и на кучето ѝ, пострадало при същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28.05.2020 г. до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената дата настъпило ПТП между л. а. „Субару Аутобек“, управляван от Д.О.Т., и л. а. „Мерцедес Спринтер“, управляван от Ц.Е.А., механизмът на което ПТП е описан в исковата молба. При ПТП пострадала ищцата като пътник в л. а. „Субару Аутобек“, а също и кучето ѝ, което пътувало с нея в автомобила. Подробни твърдения относно вида и характера на причинените на ищцата телесни увреждания, интензитета на търпените от нея болки и страдания и проведеното ѝ лечение, както и твърдения относно уврежданията на кучето и проведеното му лечение са изложени в исковата молба, където са описани по вид и размер и направените разходи за лечение на ищцата и на кучето. Твърди се също, че ПТП настъпило по изключителната вина на водача Д.О.Т.. За ПТП било образувано досъдебно производство. Тъй като относно управлявания от Д.О.Т. автомобил бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника и действащ към датата на ПТП, се предявяват настоящите искове, след като по предявената пред застрахователя извънсъдебна претенция същият не се произнесъл в законово-установения срок.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и в тази връзка излага съображения относно доказателствената сила представения КП за ПТП, оспорва и причиняването на деликт от сочения за виновен водач, като в тази връзка оспорва наличието на виновно противоправно поведение у него, съответно навежда твърдения за наличие на виновно противоправно поведение у другия участник в ПТП – водачът на л. а.
„Мерцедес“. Оспорва интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на описаните в исковата молба дата и място настъпило ПТП между участник 1 - т. а. „Мерцедес Спринтер“, управляван от Ц.Е.А., и участник 2 - л. а. „Субару Аутобек“, управляван от Д.О.Т..
В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е записано: „МПС 1 се движи по ВП-81 в посока от гр. С. към гр. М., като в района на 18-ти км. при ляв завой поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /дъжд/ губи управление, навлиза отляво в насрещната пътна лента, удря се в крайпътна мантинела...../следва текст, който не се чете/...... и се удря в насрещно движещото се МПС 2.“ От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява следното: В резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема, съпроводена със счупване на тялото на гръдната кост без разместване /дислокация/ на фрагментите. Счупването на гръдната кост е увреждане с траен характер, което води до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 2-3 месеца. В резултат на травмата ищцата е търпяла значителни по интензитет болки и страдания, които са продължили в рамките на този възстановителен период като постепенно са намалявали до отзвучаването им. Първоначално болките са били спонтанни, а впоследствие - при движение и натиск. На ищцата са приложени медикаменти, ускоряващи костното срастване, и обезболяващи. Налице е била болезненост при всяко дихателно движение на гръдната клетка, което е затруднявало нормалния акт на дишането. С оглед травмата и клиничната симптоматика от страна на шията е било целесъобразно носенето на мека шийна яка. Направените разходи за платена потребителска такса за лечение в хирургична клиника и покупка на хранителни добавки /калций и магнезий/, ускоряващи костното срастване /за които по делото са представени разходни документи/, са били необходими за лечението на ищцата.
От заключенията по допуснатите основна авто-техническа и допълнителна и повторна авто-техническа експертизи /които си кореспондират, но заключението по допълнителната и повторна експертиза е по-пълно, тъй като е изготвено след поставяне на допълнителни задачи и събиране на нови доказателства/ и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 27.09.2017 г. около 13.30 ч. товарен автомобил „Мерцедес“ с peг. № М 8918 АН се движел по път II -81 с посока от гр. К.към гр. М.. В района на 18-ти километър скоростта на автомобила била от порядъка на 79 км./ч. В същото време в посока от гр. М. към гр. К. със скорост от порядъка на 65 км./ч. се движел лек автомобил „Субару“ с рег. № СВ 8192 АР. Пътните условия били мокра пътна настилка, дневна светлина. В даден момент водачът на т. а. „Мерцедес“ поради недостатъчен контрол започнал да навлиза в лентата за насрещно движение на разстояние от около 65 м. преди мястото на удара. В този момент на 68 м. преди мястото на удара водачът на л. а. „Субару“, възприемайки навлизането на товарния автомобил в лентата му за движение, предприел престрояване вляво за навлизане в лентата за насрещно движение. След навлизането в лентата за насрещно движение водачът на т. а. автомобил не предприел спиране и последвал удар в мантинелата, след което т. а. се отклонил вдясно и навлязъл в лентата за движение в посока гр. М.. Последвал удар между предната лява част на т. а. „Мерцедес“ и предна дясна част на л. а. „Субару“. Ударът настъпил в лентата за насрещно движение за л. а. „Субару“ /лентата за движение за т. а. „Мерцедес“/. В резултат на силите при удара т. а. ротирал около масовия си център по посока на часовниковите стрелки и, плъзгайки се, се установил на мястото, описано в протокола за оглед. Л. а. „Субару“ от своя страна започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковите стрелки и заедно с това, плъзгайки се наляво, се установявил на мястото, описано в протокола за оглед.
Установява се още, че скоростта на движение на л. а. „Субару“ в момента на удара е била около 47.5 км./ч., а скоростта на движение на т. а. „Мерцедес“ в момента на удара е била около 36.7 км./ч. Опасната зона за спиране на л. а. „Субару“ за конкретните пътни условия и скорост от 65 км./ч. е 52.09 м. Опасната зона за спиране на т. а. „Мерцедес“ за конкретните пътни условия и скорост от 79.21 км./ч. е 69.49 м. Разстоянието, на което се е намирал л. а. „Субару“ до мястото на удара в момента, в който водачът му е възприел навлезлия в лентата му за движение т. а. „Мерцедес“ е 68.78 м. Разстоянието между двата автомобила в този момент е било 133.78 м.
Установява се също, че съобразно описания механизъм на ПТП като причини за настъпването му могат да се посочат субективните действия на водача на т. а. „Мерцедес“, който при управлението му е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение, след което не е предприел спиране, за което е имал възможност и субективните действия на водача на л. а. „Субару“, който, възприемайки навлезлия в лентата му за движение т. а., не е предприел спиране, каквато възможност е имал, а е предприел маневра по смяна на лентата и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Двамата водачи са имали възможност да предотвратят произшествието при положение, че водачът на л. а. „Субару“ е продължил движението си направо в неговата лента за движение и е предприел аварийно спиране, а водачът на т. а. „Мерцедес“ е предприел също аварийно спиране, вместо да прави опити да овладее автомобила, при което разстоянието между тях е щяло да бъде около 12 м. Вещите лица не са изследвали въпорса какво би се случило, ако водачът на л. а. „Субару“ беше продъжил движение в своята лента за движение и там беше предприел спиране при положение, че водачът на т. а. „Мерцедес“ продължава движението си по същия начин, т. е. без да предприеме спиране и със същите маневри.
От показанията на св разпитаните по делото свидетели се установява следното:
Свидетелката В. – майка на ищцата, установява, че когато видяла дъщеря си на следващия ден след инцидента, ищцата била със счупена гръдна кост и не можела нито да се обслужва, нито да се изправи, пиела сок през сламка, нищо не можела да прави сама и не трябвало да се движи, защото имало риск счупената кост да се размести. По-късно лекарите установили, че има и разлив на кръв в белия дроб. Притеснявала се и се опитвала да говори тихичко. След изписването на ищцата от болницата майка ѝ я прибрала в своя дом, за да се грижи за нея. Постепенно ищцата започнала да става и да се движи, но ѝ било трудно. Към момента още не била възвърнала начина си на живот, била напълняла, разделила се с приятеля си, преживявала много тежко и болестта на кучето. Преди ПТП ищцата била много енергичен човек, спортистка, ходела на рафтинг, карала ски, но след ПТП вече не правела тези неща. Имало сериозна емоционална промяна у нея след ПТП, станала затворена, мълчалива, депресирана. Оплаквала се, че счупената кост не е зараснала добре и имала чувството, че има ръб. Свидетелката установява, че при ПТП много тежко пострадало и кучето на ищцата, не можело да ходи, прекарало дълго време по ветеринарни клиники, предполагали, че няма да оцелее. Лечението му продължавало и досега.
Свидетелят Т. установява, че
ПТП настъпило някъде след с. Б./в посока към гр. С./, той управлявал л. а.
„Субару“, а ищцата била пътник на предна дясна седалка, кучето ѝ също пътувало в колата. Валял дъжд, било мрачно време. На един от завоите свидетелят видял насреща му да идва микробус, който очевидно бил загубил контрол, защото се движел на зиг-заг и навлязъл в насрещното за посоката си но движение платно. Свидетелят решил да избегне удара като навлезе в насрещното за своята посока на движение платно, но въпреки това настъпил удар - в платното за движение в посоката на движение на т. а. „Мерцедес“, т. к. водачът му много рязко се върнал в нея. Ударът бил от страната на ищцата в предницата, след което микробусът се завъртял, а автомобилът на свидетеля отишъл наляво, при което двата автомобила се ударили повторно, но от задната страна. Участъкът, където настъпило ПТП, бил относително прав, имало лек завой. В посоката на движение на свидетеля имало мантинела.
Показанията на свид. А. съдът не коментира, тъй като същите не са ясни, пълни и конкретни, свидетелят заявява, че и не помни някои неща.
Не се спори относно наличието на действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управлявания от Д.О.Т. автомобил, сключен с ответника.
От представените по делото фактури и фискални бонове се установява, че ищцата е направила разходи за своето лечение в размер на 48.70 лв. /платена потребителска такса за лечение в хирургична клиника и разходи за хранителни добавки, ускоряващи костното срастване/, както и разходи за лечение на домашния ѝ любимец в размер на 1000 лв.
В подкрепа на така възприетата фактическа обстановка са и останалите представени по делото писмени доказателства.
Разпечатката съдържа 27 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a5f2190-ad35-4209-840b-a972ca3d78cb