Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2060 от 13.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36512/2022
Вид
Решение № 2060
Подписан
13.02.2023
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2060 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110136512 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. П. П., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата 1759.42 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 41, находящ се в гр.София, ж.к. „С., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., както и на сумата 61.40 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 06.07.2022г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 220.75 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 15.06.2022г., както и на сумата 11.90 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019г. – 15.06.2022г.

Сумите се претендират от ответника в качеството му на наследник на П. С. П., за когото е установено при служебна справка, че е починал на 22.03.2022г.

Ищецът твърди, че наследодателят е бил потребител на топлинна енергия за процесния имот по смисъла на Закона за енергетиката, поради което бил задължен да заплати стойността й, както и услугата дялово разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия, което не бил сторил. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендира 1 разноски.

Ответникът признава исковата претенция. Заявява, че е разбрал за дълга на баща си с получаване на исковата молба. Признава, че е приел наследството на баща си. Твърди, че веднага след узнаването е заплатил търсените суми, ведно с разноските и лихвите по делото, за което представя доказателства. Прави искане за прекратяване на делото, поради липса на правен интерес за ищеца от воденето му.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, не изразява становище по спора.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава факта, че ответникът е заплатил в хода на процеса цялото вземане, предмет на исковете, и затова моли те да бъдат отхвърлени, като се присъдят направените разноски.

В хода на съдебните прения процесуалният представител на ответника заявява, че задължението е платено и моли производството да се прекрати поради липса на правен интерес.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Протокол от проведено на 29.08.2002г. Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от „Бруната“ ООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на решението договор от 26.09.2002г., който урежда отношенията между страните по повод отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е също договор между ищеца и това дружество от 28.05.2018г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било спорно в процеса.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приет нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ, по силата на който С. П. П. и А. Д.са придобили собствеността върху апартамент № ...., бл. ..., ет...., в жилищен комплекс „Б. в.“. В акта не е посочено кой каква част придобива от имота, затова съдът приема, че страните са придобили собствеността върху имота при равни права.

По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том XII, дело № 1978/88г.

2

С. П. П. е дарил ¼ идеални части от този имот на брат си П. С. П.. Установява се, че на 22.03.1931 г е починал Спас П. П. и е оставил за свои наследници съпругата си А. Д. П., и двамата си сина – П. С. П. и В. С. П..

С нотариален акт за покупко-продажба № 112, том LLLXXIII, дело № 13891/97г., А. Д.

П. е продала на П. С. П. ½ идеална част от този имот. Съгласно удостоверение на ГИС София, се установява, че имота има стар адрес – ж.к. Б. в., блок ...., който се отнася за жилищна сграда с шест входа, нанесени с планоснимачен № 189, кадастрален лист 358 по плана на гр. София, попадаща в кв. ...., м. „Н. С.“, находяща се на територията на р-н Възраждане – Столична община, със следния настоящ адрес: ж.к. С.

От извършените служебно справки по Наредба 14/18.11.2009 г се установява, че П. С. П. е починал на 22.03.2022 г и е оставил за свой наследник И. П. П.. Именно в качеството си на собственик на имота ответницата се явява страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Това обстоятелство също не е било спорно между страните.

Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото е представен един брой фискален бон от 07.10.2022г., видно от който ответникът в хода на процеса е заплатил на ищеца сумата от 2182.65 лева с посочено основание – главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва, като със сумата са погасени вземанията, заявени с исковата молба за главница за топлинна енергия и за дялово разпределение /съответно 1759.42 лева и 61.40 лева/, както и търсените мораторни лихви /220.75 лева и 11.90 лева/; разноските по дело - 82.14 лева държавна такса, както и законната лихва до момента на плащането – 47.04 лева. Плащането е признато от ищеца с нарочна молба от 23.11.2021г. и е заявено в проведеното открито съдебно заседание.

Предвид изложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на търсените вземания, съдът следва да отхвърли исковата претенция.

По разноските

Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.

Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.

Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., срещу И. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.

„С.“, искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата 1759.42 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 41, находящ се в гр.София, ж.к. „С., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., както и на сумата 61.40 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 06.07.2022г., до окончателното изплащане; с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 220.75 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 15.06.2022г., както и на сумата 11.90 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019г. – 15.06.2022г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.

„С., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 100.00 лева – разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК ...., като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4