Определение № 16596 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16596 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100507581 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена от „Мегатакси 91999“ ЕООД- гр. София- чрез Управител В.П., частна жалба срещу Определение от 19.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 4236/ 2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на жалбоподателя- ищец по делото, за изменение на постановеното на 2.06.2026 г. решение в частта за разноските. Жалбоподателят моли обжалваното определение по чл.248 ГПК да бъде отменено като неправилно.

Ответникът по частната жалба „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД- гр. София оспорва същата и моли да бъде постановено определение за отхвърлянето й като неоснователна.

Софийски градски съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С постановеното на 2.06.2026 г. по гр.д.№ 4236/ 2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, решение е уважен изцяло предявен от „Мегатакси 91999“ ЕООД срещу „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск, като „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „Мегатакси 91999“ ЕООД на основание чл.432, ал.1 вр. чл.498, ал.3 КЗ сумата 2 500 евро- застрахователно обезщетение за претърпени при ПТП на 07.01.2026 г. имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.02.2026 г., до окончателното й изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Мегатакси 91999“ ЕООД сумата 450 евро- разноски по делото, включващи: 100 евро- платена държ. такса, 150 евро- възнаграждение за вещо лице, и 200 евро- за платено адв. възнаграждение. Посочено е в мотивите на цитираното решение, че приложеният към делото договор за правна защита и съдействие служи като разписка единствено за сумата 200 евро, като относно останалата част от договореното възнаграждение- в размер на 150 евро, е посочено, че същата се дължи при представяне на препис от исковата молба с вх.№ в СРС и тъй като по делото не са представени доказателства за плащането на тази сума, такива разноски не могат да 1 бъдат присъдени на ищеца.

С обжалваното определение от 19.06.2026 г. е оставена без уважение подадена от ищеца молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските- чрез присъждане на останалата част от претендираните от същия разноски за адвокатско възнаграждение- в размер на 150 евро, поради липсата на доказателства за плащането на тази сума от ищеца на процесуалния му представител.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е неправилно и следва да бъде отменено.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общите правила за възлагане на разноските в исковото съдебно производство заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника- съгласно чл.78, ал.1 ГПК.

В случая в приложения по делото бланков договор за правна защита и съдействие от 16.02.2026 г. е посочено, че договореното между страните по мандатното правоотношение адвокатско възнаграждение е в размер на 350 евро и следва да бъде заплатено „в брой и разсрочено, както следва: 200 евро- при подписване на договора, и 150 евро- при представяне на исковата молба с вх.№ от СРС“. В раздела на договора, имащ характер на разписка, е посочено, че сумата 200 евро е платена /очевидно при сключване на договора на 16.02.2026 г., т.е. преди подаване на исковата молба на 17.02.2026 г./, а остатъкът от 150 евро е заплатен на 20.02.2026 г., т.е. непосредствено след подаване на исковата молба на 17.02.2026 г., в какъвто смисъл е била и постигнатата между страните уговорка.

При това положение, тъй като сторените от ищеца „Мегатакси 91999“ ЕООД разноски за платено адвокатско възнаграждение са надлежно документиранипопълнена е съдържащата се в договора за правна защита и съдействие разписка за плащането им изцяло на две различни дати /в брой/, то остатъкът от 150 евро също следва да бъде присъден на ищеца.

Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено определение по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и присъждане на сумата 150 евро на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 19.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 4236/ 2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на „Мегатакси 91999“ ЕООД- гр. София за изменение на постановеното на 2.06.2026 г. решение в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение от 2.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 4236/ 2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД- гр. София /ЕИК 121718407/ да заплати на „Мегатакси 91999“ ЕООД- гр. София /ЕИК 203309880/ сумата 150 евро /сто и петдесет евро/- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

2

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3