Решение № 10082 от 30.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10082 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110135936 по описа за 2023 година

П. Ц. Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: /адрес/, чрез пълномощника си адв. А. Д. е предявила срещу "С.к." ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: /адрес/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за следното:

Да се осъди ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 1 444 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023г. до окончателното плащане. Претендират се разноски – присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.

38, ал.1, т. 2 от ЗА. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Ответникът с отговор в срок оспорва иска изцяло както по основание, така и по размер.

Ищцата П. Д. твърди, че на 07.11.2022г. между нея и „С.к.“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 761205 към искане № 9139396 за отпускане на заем в размер на 1500 лв. с дата на първо плащане – 21.11.2022г., дата на последно плащане – 19.06.2023г., с обща сума за връщане в размер на 1738, 63 лв., с годишен процент на разходите на заема от 49, 61 %, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 05%. Твърди се от името на ищцата, че съгласно Приложение № 1 към погасителния план към посочения договор, към момента на сключването му ищцата дължи следните суми: сума в общ размер на 2 944 лв., от които: главница в размер на 1500 лв., лихва в размер на 238, 63 лв. и неустойка в размер на 1205, 37 лв. Ищцата твърди, че сключения от нея договор за заем е потребителски и е нищожен, тъй като в него не е посочено какво точно се включва в годишния процент на разходите – на пример неустойката при непредставяне на обезпечение. Твърди се, че процесният договор е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК като в основата на тези твърдения е сключената клауза на чл. 5 от договора предвиждаща обезпечение на кредита. В условията на евентуалност се твърди 1 недействителност на клаузата на чл. 11, ал.1 от договора относно уговорената неустойка и на клаузата на чл. 3, ал.1, т. 7 от договора относно размера на годишния лихвен процент от 40,05%.

Ответникът не оспорва сключването на договора за потребителски кредит от 07.11.2022г. с клаузите посочени от ищцата, но оспорва всички твърдения за неговата нищожност. Счита, че ако се приеме, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, това не предпоставя нищожност на целия договор. Моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.

От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената експертиза се установи следното във фактическо отношение:

Страните по делото - П. Д. и „С.к.“ ООД на 07.11.2022г. са сключили договор за потребителски кредит № 761205 към искане № 9139396 за отпускане на заем в размер на 1500 лв. Първата падежна дата е 21.11.2022г., а последната на 19.06.2023г. Общата сума за връщане е в размер на 1738, 63 лв. Уговореният годишен процент на разходите на заема е 49, 61 %, а фиксирания годишен лихвен процент в размер на 40, 05%. Срока на кредита е 16 двуседмични вноски. Уговорената неустойка при непредставяне на обезпечението по чл. 5 от договора е в размер на 1 205, 37 лв. Дължимата договорна лихва е в размер на 238, 63 лв.

Цената на иска от 1444 лв. за ищцата представлява разход по кредита и е формирана от размера на дължимата от нея договорна лихва от 238, 63 лв. и от размера на уговорената в чл. 11, ал.1 от договора неустойка от 1205, 37 лв. Ответникът не оспорва твърдението на ищцата, че същата е платила изцяло задълженията си по договора преди предявяване на иска.

За размера на годишния процент на разходите от съдебно-счетоводната експертиза се установява следното:

Съобразно погасителния план към договора, същият е със срок на действие от 224 дни, а при преобразуването му в месечни вноски, продължителността на договора е 7 месеца и 12 дни. При годишен процент на разходите в размер на 49, 61%, същите са на стойност 744, 15 лв. При максималният ГПР от 50%, разходите биха били на стойност 750 лв. При тези параметри на договора, ако към ГПР се включи само договорна лихва за срок от 7 месеца, неговият размер ще е 48, 28%. С включена само договорна лихва за 224 дни, съобразно условията на погасителния план, ГПР е в размер на 49, 61%.

За размера на годишния лихвен процент, от съдебно-счетоводната експертиза се установява следното:

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, предоставената главница по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответния брой дни, за които е сключен договора за кредит. Затова при обща сума на лихвата от 238, 63 лв., главница в размер на 1500 лв. и период на заема от 224 дни, ГЛП за този заем при база 365 дни е 25, 92%, а при база 360 дни е 25, 57%.

Видно от изложеното, предявеният иск следва да се уважи частично, поради следното:

Ищцата доказа сключването на процесния договор за потребителски кредит и неговото 2 съдържание, но не и противоречието на размера на възнаградителната лихва с добрите нрави. Видно от заключението по изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза, процесния годишен лихвен процент, независимо дали е изчислен на база 365 или 360 дни, е в размер по-нисък от трикратния размер на законната лихва за забава, установена от БНБ, затова заплащането от кредитополучателката и ищца по делото на лихва в общ размер на 238, 63 лв. не нарушава закона и/или добрите нрави. Затова сумата от 238, 63 лв., заплатена от ищцата като възнаградителна лихва по процесния договор за кредит не е платена при липса на основание и искът по отношение на нея се явява неоснователен и недоказан.

Искът е основателен в останалата му част, за сума в размер на 1205, 37 лв., представляваща уговорена в чл. 11, ал.1, във вр. с чл. 5 от договора неустойка. Същата противоречи на императивни норми на закона, уговорена е във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, в т.ч., тя задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по управление на кредита и следва да е включена в годишния процент на разходите, което не е сторено. По този начин, посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаляло изискването неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК. За съдът е безспорно, че с включването на сумата от 1205, 37 лв. към годишния процент на разходите, размера на същият ще надвиши предвидения в чл. 19, ал.4 от ЗПК, защото дори само при включена в този процент договорна лихва от 238, 63 лв., размера на ГПР е 49, 61%. Очевидно е, че при включване към него и на размера на неустойката от 1205, 37 лв., ГПР ще надвиши значително максимално възможния размер от 50%, съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. Именно по изложените съображения, клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 761205/07.11.2022, сключен между страните по делото, е нищожна, поради което платената от ищцата сума от 1205, 37 лв. е платена без правно основание. Затова ответникът следва да бъде осъден да я върне на ищцата.

На осн. чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК разноски се дължат и на двете страни.

На пълномощника на ищцата – адв. А. Д. се дължи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Претендира се такова в размер на 533, 28 лв. с ДДС, а ответникът прави възражение за прекомерност, което е основателно. Затова възнаграждението на адв. Д. следва да бъде изчислено върху сума от 480 лв. с включен ДДС.

Ответникът е направил разходи за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Размерът на последното следва да са намали на 150 лв. и дължимите на ответника разноски да се изчислят върху тези суми.

При това положение съобразно уважената част от иска, на адв. Д. се дължи 3 възнаграждение в размер на 400, 68 лв., а съобразно отхвърлената част от иска, на ответника се дължат разноски в размер на 90, 89 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК **********, с адрес: /адрес/, да плати на П. Ц. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: /адрес/, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сума в размер на 1 205, 37 лв., представляваща неустойка по чл. 11, ал.1 от сключения между тях договор за потребителски кредит № 761205/07.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023г. до окончателното плащане, като иска за сумата от 238, 63 лв., представляваща договорна лихва съгласно сключения договор, отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК **********, с адрес: /адрес/, да плати на адв. А. Д. – САК, с личен № **********, със съдебен адрес: /адрес/, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА сумата в размер на 400, 68 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П. Ц. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: /адрес/ да плати на „С.к.“ ООД, с ЕИК **********, с адрес: /адрес/ сторени по делото разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК в размер на 90, 89 лв.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4