Присъда № 11 от 11.11.2022, Районен съд - Свищов

Мотиви към Присъда №11/11.11.2022г. по НЧХД № 28/2022г. на СвРС Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на И. Ф. И. против А. Б. И. с обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 изр. последно, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, а именно: през месец септември и месец декември 2021 г., в гр. П депозирала жалби в РУ П и РП – Велико Търново, ТО – П- разпространени по друг начин, с които разгласила неистински и позорящи обстоятелства за И. Ф.

И. – че има психологически проблеми и му приписала престъпление – че я заплашва с думите „ще те ликвидирам“, „ще те унищожа“.

Приет бе за съвместно разглеждане граждански иск от частния тъжител И. И. против подсъдимата А. Б. за сума в размер на 10000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 изр. последно, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 30.12.2021 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

В съдебно заседание частният тъжител поддържа обвинението и пледира за признаване на подсъдимата за виновна и налагане на съответното наказание.

Според тъжителя деянието на пострадалата е доказано безсъмнено, а свидетелските показания на водените от нея свидетели следва да считат за недостоверни. Самата подсъдима в писмени обяснения е заявила, че няма свидетели на твърдяното от нея, а и свидетеля М. бил в близки отношения с подсъдимата, поради което бил предубеден. Свидетелят А. сам посочил, че не е станал свидетел на отправени закани и заплахи срещу подсъдимата, а само знаел от нея за влошените отношения. Ето защо съдът не следвало да кредитира показанията на тези двама свидетели. Счита, че безспорно е доказано, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението клевета, доколкото написаното от нея в жалбите до полицията и прокуратурата представлява позорни данни и обстоятелства за него и приписване на престъпление. В този смисъл моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи гражданския иск.

Подсъдимата не се признава за виновна в извършеното престъпление и дава обяснения. Същата заява, че искала да наеме помещение за заведение, което било собственост на кооперацията в с. К, общ. П. Председателя на кооперацията се съгласил, но по-късно й звъннал и й казал, че има и друг кандидат, поради което ще се проведе търг. След като спечелила търга в края на месец декември 2019г. отворила заведението си. От тогава започнал тормоза над нея от страна на частния тъжител. Той непрекъснато й повтарял, че ще я затвори. Тя търпяла, но в един момент била посъветвана от полицаи да подаде жалба в полицията. Целта й била подсъдимия да спре да я тормози, нея и клиентите. Моли съда да я признае за невиновна.

Защитникът на подсъдимата пледира същата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Счита, на първо място, че се касае за една единствена жалба, с копие до прокуратурата, подадена на 16.09.2021г.

На следващо място заявява, че след тригодишен тормоз подзащитната му е подала жалбата, с което тя е упражнила конституционното си право да подава 1 жалби. В така депозирана жалба липсвали клеветнически твърдения. Целта е той да е бъде предупреден да не я тормози. Подсъдимата е изразила само съмнение. Агресивността на тъжителя е съответно ескалирала и фактически подсъдимата е реализирала своето право да подаде жалба. Моли съда да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по въведеното обвинение.

Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

Подсъдимата А. Б. И., е родена ****** година в гр. П, адрес с. К, община П, ул. *****, българска граждА., със средно-специално образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.

Частният тъжител И. Ф. И. и подсъдимата А. Б. И. се познавали. Последната стопанисвала снег-бар в с.К, общ. П от м. декември 2019г., а частният тъжител стопанисвал магазин, който се намирал в непосредствена близост до заведението на подсъдимата. Двата обекта били разположени под формата на буквата „Г“, като пространството, оформено в това пространство и разположено зад магазина на частния тъжител и пред входа на заведението на подсъдимата, се ползвало за нуждите на двата обекта. В него паркирали автомобили, които зареждали магазина на тъжителя И., но също паркирали и автомобили на клиенти на заведението на подсъдимата И.. Първоначално отношенията между двамата били приятелски, тъй като се познавали отдавна, а и подсъдимата преди да отвори заведението си работела като продавачка в магазина на частния тъжител. Постепенно обаче отношенията им се изострили. Повод за това станали разправии между двамата, за това, че автомобилите, които клиентите на заведението на подсъдимата паркирали в оформеното от сградите пространство пречат на камионите, които зареждали от задната част магазина на частния тъжител. Неведнъж частният тъжител отивал в снег-бара на подсъдимата и й се разправял с нея за спрелите автомобили, като й казвал, че те нямат право да спират там, казвал й че пречат на камионите, които зареждат магазина му. Постепенно отношенията им ескалирали, дотолкова, че когато частния тъжител отивал да се разправя с нея, той отправял към нея заплахи, че ще я затвори, че ще ликвидира и унищожи. Свидетел на отношенията между частния тъжител и подсъдимата ставал нейния приятел св. С. М. и намиращите се в заведението клиенти.

Подсъдимата считала, че частният тъжител се дразни с нея заради това, че е отворила заведението в съседство с неговото. Но не само поради това, но и поради факта, че и тъжителя И. участвал на търга за наемането му и не го спечелил. Подсъдимата споделила това и със св. Б. А. – клиент на заведението й и неин приятел. Един ден били извикани полицаи, на които подсъдимата се оплакала за скандалите с тъжителя И., при което била посъветвана да подаде жалба до полицията.

Така на 16.09.2021г. подсъдимата входирала жалба с вх. № 6269/16.09.2021г. до Началника РУ на МВР гр. П, с копие до РП-Велико Търново, ТО-П с вх.

2

№6215/16.09.2021г. В жалбата си подсъдимата си посочила къде работи и че граничи с хранителния магазин на частния тъжител И. И.. Посочила, че от около година същият постоянно й прави забележки като посочила и поводите за тях. Посочила, че от няколко месеца същият станал много агресивен, защото започнал да я обижда и да я заплашва, че ще я закрие, ще я ликвидира. Подсъдимата изложила в жалбата си, че има съмнение, че тъжителя е със съмнително психическо поведение, което предизвиквало основателен страх у нея. В жалбата си поискала съдействие И. да бъде предупреден да не се саморазправя с нея и хората около нея, да не я безпокои и при необходимост да бъдат взети необходимите мерки.

Още в същия ден жалбата, входирана в РУ на МВР П с резолюция била разпоредена проверка, в която било указано да се снемат обяснения от жалбоподателката и И. И., на И. да се състави предупредителен протокол по чл.65 от ЗМВР. В изпълнение на тези разпорежд ания, полицейският служител на когото била възложена проверката изпълнил указанията като снел обяснения от двамата и съставил предупредителен протокол на И., след което изготвил справка до началника на управлението с мнение преписката да бъде прекратена.

По жалбата входирана в прокуратурата също била извършена проверка въз основа на разпореждане от 15.10.2021г. на наблюдаващия прокурор, като отново от служители на МВР били снети обяснения от подсъдимата И. в качеството й на жалбоподател, на частния тъжител И. И., както и на лица от селото относно неговото психично състояние, като била изготвена и справка от лекар -психиатър, практикуващ в гр. П, че същият не е освидетелстван.

Отново с предупредителен протокол И. бил предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР да не отправя закани и заплахи спрямо А. Б. И.. С постановление за отказ от образуване на досъдебно производство на наблюдаващия прокурор, преписката била прекратена.

В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства относно - Удостоверение № 5788/09.11.2022г., издадено от „УМБАЛ Д-р Г. Странски“ гр. Плевен, Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания, както и Карта за предварителен медицински преглед, издадена от „Център за психично здраве Велико Търново“ ЕООД Велико Търново, видно от които е, че частния тъжител не се води на диспансерен учет в посочените отделения към болниците в гр. Плевен и гр. Велико Търново.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства –обясненията на подсъдимата А. И., свидетелските показания на С. М. и Б. А., както и от писмените доказателства - заверено копие на преписка № 3110006269/2021 г. по описа на РУ на МВР – П, образувана по повод подадено заявление от А. Б.

И. против И. Ф. И., както и копие от прокурорска преписка № 6215/2021 г. по описа на ВТРП, ТО-П образувана на 16.09.2021 г. по жалба от А. Б. И. от с. К срещу И. Ф. И., Удостоверение № 5788/09.11.2022г., издадено от „УМБАЛ Д3 р Г. Странски“ гр. Плевен, Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания, както и Карта за предварителен медицински преглед, издадена от „Център за психично здраве Велико Търново“ ЕООД Велико Търново, справка за съдимост на подсъдимата А. Б. И..

При така установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка след подробен анализ на доказателствата, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че не се доказа подсъдимата да е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, изр. последно от НК, а именно: през месец септември и месец декември 2021г., в гр.П депозирала жалби в РУ П, РП В.Търново- ТО П, с които разгласила неистински и позорящи обстоятелства за частния тъжител- че има психологически проблеми и му приписала престъпление- че я заплашва с думите „ще те ликвидирам“, „ще те унищожа“.

За да достигне до този извод, съдът кредитира изцяло показ анията на свидетелите С. М. и Б. А.. Свидетелят С. М. излага лично възприети от него факти относно отношения между частния тъжител и подсъдимата. Същият заяви, че е станал на свидетел на случаи, в които частния тъжител е влизал в заведението на подсъдимата и започвал да й се кара , защото автомобили на нейни клиенти били паркирани точно пред заведението й, като пречели на камионите, които зареждат неговия магазин. Свидетелят изложи, че частния тъжител употребявал изразите „ще ви ликвидирам“, „ще ви затворя“.

Свидетелят присъствал и на случаи, в които частния тъжител пускал високо вулгарна музика, което възмущавало клиентите на подсъдимата И.. Съдът не взе предвид последното от показанията на свидетеля, доколкото самата подсъдима заяви, че действително това се е случило, но след образуване на настоящото производство. Свидетелските показания на М., кореспондират с показанията на свидетеля Б. А.. Въпреки, че същият заяви, че не е пряк свидетел на отправени закани от тъжителя И. към подсъдимата, заяви, че от клиенти на заведението и от самата подсъдима научил за влошените им отношения и поведението на И. спрямо подс.И.. Според свидетеля, подсъдимата му се е оплаквала, че тъжителя И. се заяждал с нея и я обиждал, а тя не му била давала повод за това. Показанията на М. и А. са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът не счита двамата за предубедени, доколкото по делото се изложи, че св. М. е в близки приятелски отношения с подсъдимата, а св. А. бил в особени финансови отношения с частния тъжител, тъй като показанията им са последователни и логични.

Техните показания кореспондират с обясненията на подсъдимата.

Действително в обясненията, които подсъдимата е давала при извършването на двете проверки от полицията, същата не е посочила конкретни лица, които са станали свидетели на отправени заплахи от И. към нея. Видно от обясненията дадени от нея за първи път, такава информация не й е поискана.

Във вторите обяснения, които са дадени в доста по-късен период подсъдимата е посочила, че не може да посочи лица, които са присъствали на скандалите.