Решение № 101 от 22.10.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Никопол, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100264 по описа за 2024 година

С ИМ и допълнителна такава, депозирана от К. В. М., чрез адв.Ст.Т. от ПлАК против „В.Б.“ ЕООД гр.С., с предявени, както следва: главен иск за обявяване на недействителен на сключеният между страните Договор за кредит № *********/**.**.****г., поради това че посоченият в същият ГПР не съответства на действителният ГПР и не са посочени в компонентите при изчисляването им; евентуален иск нищожност на клаузата в договора за заплащане на „такса за бързо разглеждане“ и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 85.27лв., платена без правно основание по горепосочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на депозирана на исковата молба в съда до окончателното и заплащане.

Ищеца твърди, че въз основа на сключен между страните договор за потребителски кредит № *********/**.**.****г., получил от ответното дружество в заем сумата от 200лв., със задължението да я върне до 04.03.2023г. Излага че на 30.03.2023г., заплатила сума в размер на общо 285.27лв.

Счита, процесният договор за кредит за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19 от ЗПК. В договора били посочени като абсолютни стойности лихвените процент по заема и ГПР.

Липсвало посочване на останалите компоненти от ГПР - комисионни, такси за разглеждане, възнаграждения, които разходи били бил известни на кредитора към датата на сключване на договора.

Клаузата изискваща заплащане на допълнителни такси за разглеждане и удължаване, противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и ал.4, от ЗПК, тъй като били свързани с усвояването и управлението на кредита. Те заобикаляли ограничението на чл. 10а от ЗПК и не били включени в ГПР, а и противоречали на добрите нрави, като илюстрирали 1 директно уговорка във вреда на потребителя.Моли съда да прогласи нищожност на сключения между страните договор, наизложените основания, евентуално за прогласяване на нищожност на уговорената клауза за заплащане на допълнителна такса за бързо разглеждане на кредита и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 85.27лв., като недължимо платена по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно и заплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, вида, начина и формата на сключване на процесният договор за кредит, както и неговият размер и сроковете за връщането му. Твърди, че ищеца се е възползвал от правото си и е заявил и получил допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена такса, т.к., е била направена кредитна оценка на кредитоспособността на кандидатстващият за кредит до 15 мин., при обичаен срок за това до 7 дни. Т.к. на датата на настъпване на падежа, кредитора не е получил плащане по договора, била начислена и наказателна лихва за забава. Излага се и това, че начина на изчисляване на разходите и лихвите по кредита, били пояснени в Общите условия, които са одобрени и съгласувани от КЗП.Спазени са всички изисквания на законодателствата в областта на потребителските кредити.

Развиват се доводи да нередовност на исковата молба. Моли се съда, да отхвърли изцяло предявените от ищеца претенциите, като неоснователни и недоказани.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на ищеца.

В с.з. страните не се явяват и не се представляват.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна , следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума в размер на 200лв., а е върнал сумата от общо 285.27лв., включваща главница, лихви, и такса за бързо разглеждане на заявлението за кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до 2 настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в ГПР по договора за кредит не е включено задължението за такса „бързо разглеждане“. Отделно от това е посочен, стандартен лихвен процент, лихвен процент за срока на кредита и сума на лихвата за срока на кредита, без да е ясно каква е разликата между тях.

Изложеното налага извода, че ако горе посочените такси се включат в ГПР по кредита, то неговият размер ще надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва. В случая посоченият в договора размер на ГПР е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита.

Същевременно, заплащането на този допълнителен разход по кредита води до съществено увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Наред с това, в случая услугата „бързо разглеждане“ безспорно касае действия, свързани с отпускането на кредита и начисляването на такса за нея попада в забраната на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане е уговорена и във фиксиран размер. От съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на кредитора се включват в тази услуга. Между впрочем ответника не представи и доказателства, че заявката на ищеца е била действително разгледана до 15 мин от генерирането на същата.

С оглед изложеното, и предвид цитираните от ищеца в допълнителната ИМ, Европейски директиви в тази връзка, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на процесният договор, поради което главният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ищеца, следва да върне само чистата стойност 3 на заема, без лихви или други разходи по кредита.

Няма спор между страните, че ищеца е заплатил на ответника сума в общ размер на 285.27лв., по договора, т.е ищцата е върнала изцяло чистата стойност на заема от 200лв., поради което и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 85.27 лв., като недължимо платена сума по договора, поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане също е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Поради уважаването на главният иск, за обявяване за нищожен на договора за потребителски кредит и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 85.27лв., като недължимо платена сума по договора, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални искове за обявяване за нищожни на клаузите в Договора за кредит, предвиждащи заплащане на такса за „бързо разглеждане“.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца, претндираните от него разноски. С ИМ са представени доказателства, за заплатена д.т. в размер на 42.50лв., вместо сумата от 50лв.,/чл.1 от Тарифата за д.т. които се събират от съдилищата по ГПК/, поради което следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати този размер на ищеца, както и сумата от 7.50лв. по сметка на НРС. Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищеца е оказал безплатна адвокатска помощ.

В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 400 лв.

Следва да се отчете обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, цената на иска е 85.27лв., и е приключило в едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца не се е явил.Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата от 150лв.

Водим от горното, съда

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на осн.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 ЗПК, 4 нищожност на Договор за кредит № ********* сключен на **.**.****г. между К. В. М. с ЕГН ********** и „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. В. М. с ЕГН **********, сумата от 85.27лв., платена без основание по Договор за кредит № ********* сключен на **.**.****г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2024г. до окончателното и плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. В. М. с ЕГН **********, сумата от 42.50лв., представляваща заплатена д.т., както и сумата от 7.50лв. по сметна на НРС.