Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 749 от 07.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 399/2025
Вид
Решение № 749
Подписан
07.07.2025
В сила
07.07.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 15 ал. 1 · Закон за закрила на детето
  • чл.15,ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15 ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17 ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5,ал.1,т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 ал. 1 т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5,ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 46 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. В. П.а

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500399 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 7878/28.01.2025г. от Я. С. Ц., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу Решение № 229/20.01.2025 г., по гр.д.

№ 20243110113031 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 48с-в, в частите, с които съдът:

ЗАДЪЛЖАВА Я. С. Ц., ЕГН **********, с адрес в ***тел № *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо детето Н. Я. Ц., родено на 06.11.2011г., на осн. чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН.

ЗАДЪЛЖАВА Я. С. Ц., ЕГН **********, с адрес в ***тел № *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Я. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес в *** и ДА НЕ ПРИБЛИЖАВА до 30 метра (тридесет метра) Я. Т. Ц., ЕГН **********, с изключение сградите на държавни институции и ЗАБРАНЯВА на Я. С. Ц., ЕГН ********** да осъществява контакт с пострадалото лице - Я. Т. Ц., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и 1 факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на Заповед за незабавна защита №210/15.10.24г, на осн.чл.5,ал.2 от ЗЗДН.

ЗАДЪЛЖАВА Я. С. Ц., ЕГН **********, ДА НЕ ПРИБЛИЖАВА до 50 метра (петдесет метра) жилището на Я. Т. Ц., ЕГН **********, на адрес в *** за срок от 10 месеца (десет месеца), считано от датата на постановяване на решението.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че твърдените актове на домашно насилие са приети за доказани само въз основа на декларацията на молителката и показанията на нейната сестра, която следва да се счита заинтересована от изхода на делото. Счита, че съдът е базирал мотивите си на предположения, както и че е пренебрегнал събрани по делото доказателства /че молителката е употребила алкохол/. Сочи, че са налице разминавания в твърденията на молителката. Заявява, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил искането на ответника за назначаване на комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и законосъобразен. Счита, че по делото са събрани всички релевантни доказателства и решението на съда е достатъчно обосновано, като базирано на тях. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на Закона за защита от домашното насилие с молба от Я. Т. Ц., лично и като майка и законен представител на детето Н. Я. Ц., родено на 06.11.2011г. с адрес *** срещу Я. С.

Ц. с адрес ***, тел *** с искане за постановяване на мерки за защита.

2

Молителката излага, че с ответника са съпрузи, като са сключили граждански брак на 18.08.2018г. в ***, за което е съставен Акт за *** от 18.08.2018г. Имат две деца - Т. Я. Ц., роден на 25.11.1996г. и Н. Я. Ц., роден на 06.11.2011г. - ученик в 7 клас при ***

Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН:

На 21.09.2024г. вечерта на вечеря в дома им – Я. Ц., съпруга й и синовете им Т. и Н.. Молителката си легнала към 23ч, като преди това и Н. си бил легнал. Съпругът й и синът им Т., останали на масата. После решили да отидат на бар,няма представа до колко часа ,но в леглото й, съпругът й дошъл към 7.00ч. сутринта на 22.09.2024г. Извадил разни сексуални играчки и искал да правят секс. Съпругата му отказала, тъй като нямала желание за това, след което Я. Ц. започнал да я удря в ребрата и по тялото. Отправил към нея заплаха, че ще я убие. Започнала да вика от болка и успяла да влезе в съседната стая и да събуди детето Н.,за да предотврати това което искал да й направи баща му. По- късно през дена на 22.09.2024г., Я. Ц. казала на съпруга си, че желае развод, че повече не издържа. Той, казал „НЕ" и обещал пред големия им син Т., че от тук нататък ще си гледа живота и няма да я тормози повече. Последвало затишие за няколко дни и заминал на рейс, отново на кораба.

На 03.10.2024г. тормозът отново започнал с обиди и заплахи. Получила от съпруга си по приложението Месинджър съобщения със следното съдържание: „не ме ебе", „да та накълцат малко ти е", „трябва от пръстите", „краката", „по малко", „повече да те боли", „на шайби", „да те режат", „повече болка да има", „ти си вампир", „и Господ няма да те спаси", „от вкъщи ще си тръгнеш", „но кръвнина имаш да плащаш", „зъбите ще изплюеш", „идиот", „в гроба си се кълна", „съсипа ми живота лъжец мръсен".... и други.

На 04.10.2024г. към 13,30ч. в разговор по телефон, за които прилага доказателства Я. С. Ц. й казал: „нещастник а не ма слушаш нещастник не ма ли слушаш покажи ми камерите къде са", давай давай покажи ги що щот влезе в пералното ли дет няма камери ли боклук мръсен долен нещастен ама дъщеря ти апартамента на нои апартаментите дай покажи камерата къдей къде се записва искам искам да вида искам да вида камерата къдей", „ покажи я манипулатор искам да вида ща транжирам кат пиле тебе накрая вече кат та 3 вида на улицата да умираш да не са мъчиш аз ща транжирам боклук първо ще минеш през курвите през кръговото ще ми минеш бедна ти е фантазията ко ши...ща стопя лека полека на три пъти на три пъти ма сложи на дръвника аз ща сложа шест пъти сега от тук нататък ни С. щи помогне ни алаха щи помогне ни господ щи помогне така е за нещастници травеститите и нещастиците без удоволствие пък съм ти направил две деца значи без удоволствие си си родила две деца туй е най най хубавото нещо като моя подарък туй ще е четвъртия ми подарък то де факто четвъртия не го слагам те децата ши ти го върнат ха ха ха за зверовете ти един ден ши ти го върнат и двамата чакай какво създаваш са в момента гледай къв си злобар бедна ти е фантазията с тез разговори пред С. ти да манипулираш и замесваш за щи са ебе майката щи са ебе майката на тебе един ден и на детето ти алкохолик бъди сигурна те ща унищо аз ща унищожа те ще те доунищожат двамата за съжаление така е кот си напрай кат се прибера лицето ти неискам мутрата ти неискам да виждам разбра ли ма говори бе говори бе помияр помияр помиярче идиот нещастник говори лоша работа".

На 05.10.2024г. получила от съпруга си по приложението „Месинджър" съобщения със следното съдържание: "сега се сетих гъза ти с кокаин е намазан", „ще я търся снимката", „и на корема линии", ..."и Н. ще е в приют", „смешник", „ще му пиша аз", „на Н.", „помия", „след понеделник"... и други На 05.10.2024г. в 1,30ч. през нощта, съпругът й е писал съобщения в приложението „Вайбър" на сина им Н., които той ми препратил на екранната снимка. Съобщенията от баща му, са със следното съдържание : „Н. не вдигнеш ли заминаваш в приют", след което е имало шест броя обаждания от баща му към него, като след това му е написал : „Н. имам две снимки да покажа и ти заминаваш", „питай майка си кои са", „ и на мен ми писна", „ след понеделник ще излязат на бял свят", „съжалявам".

На 08.10.2024г. през деня от 10,55ч. до 13,10ч. Я. Ц. получила от съпруга си по приложението „Вайбър" съобщения със следното съдържание:

„брутално ще е", „ всичко бавно и болезнено ще е", „ нетърпимо", „ а рай ще ти се стори", „ сега"..." долен", „ разбра ли", „кърво мръсна", „ще си назначена курва на махлата, като се прибера, разбра ли, чешиш ли ма" ..." и че ща смачкам", „ от бой", „ работи помяр мръсен"...

Приета за разглеждане е и молба, на осн.чл.15,ал.3 от ЗЗДН с твърдения 4 за извършени актове на насилие на 16.10.2024г. от Я. Ц. с твърдения за изпратени съобщения по приложението Вайбър до детето Н. на телефонен номер **********, със следното съдържание, написани на латиница, а именно: "разбра ли", "още малко", "разбра ли", "Н.", следва изпратена снимка на част от тялото и женските полови органи на майка му Я. Ц., "това ще излезе", "180 общи приятели", "имаме". Детето Н. споделя с майка си Я. за получените от баща му съобщения и снимка, въпреки, че го е било срам, че е изпитал неудобство и същевременно страх от баща си, че може да публикува в социалните мрежи тази снимка. На 29.10.2024г. Я. Ц. изпратил съобщения SMS до сина си Н. Ц. на новият му телефонен номер ***, със следното съдържание: "Пундьо ще излезеш няма да те търся тебе ти ще потънеш с мама и друго ще е синко падна ми в очите избра си пътя тате лека", "Ще се мъчиш човек да станеш забрави ли ме за всичко аз бях до тука майка ти добре те учи да използваш добрите хора ща вида до къде ще отидеш аз знам до къде сбогом не ми пиши и звъни до тука бях и с тебе ", "не съществуваш за мен", "кърлежи", "неблагодарници", както и множество още съобщения със сходно съдържание.

Ответникът оспорва да е осъществил актове на домашно насилие, като дава различна версия за случилото се на 22.09.2024г. Не отрича, че е изпращал съобщения на молителката, но отрича представената кореспонденция между него и детето действително да се е състояла - сочи, че същата е манипулация на молителката, която сама е изпращала неприлични свои снимки. Поддържа се, че майката настройва детето Н. срещу баща му и използва процеса по ЗЗДН за бракоразводния процес.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с писмена молба, представя соц. доклад, като по съществото на спора предоставя на съда да се произнесе с решение, съобразно събраните доказателства.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, 5 сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В конкретния случай се твърди физическо насилие, извършено спрямо майката, както и психическо насилие, извършено спрямо майката и пряко спрямо детето /а не чрез присъствие на детето по чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН/.

ЗЗДН и Правилника за прилагане на ЗЗДН не дават легална дефиниция на термина: „физическо насилие“.

Пар 1. т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето дава дефиниция за термина „физическо насилие“ - това е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

Физическото насилие включва умишлено използване на физическа сила - нападение, удари (с предмети или ръце), ритници, побоища, хапане, задушаване и друга физическа атака, като може да доведе до поява на кръвонасядания, порязвания, изгаряния, навяхвания и счупвания, наранявания на вътрешните органи.

По делото се твърди извършване на акт на физическо насилие към 7.00ч. сутринта на 22.09.2024г. когато Я. Ц. започнал да удря молителката в ребрата и по тялото.

За доказване на посоченото физическо насилие Я. Т. Ц. е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото, декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на доказателствената сила на декларацията, е на ответника.