Решение № 97 от 26.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова при участието на секретаря Христина Борисова като разгледа докладваното от Екатерина Роглекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300602757 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на повереника на частния тъжител М. адв. Д.-М., против Присъда по НЧХД № 6452/2024г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия З. Г. Р. ЕГН:

********** за НЕВИНЕН в това на 04.08.2024 г. в гр. Пловдив да е казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго – на Х. А. М., ЕГН:

**********, като да му е казал: „***“, в негово присъствие и обидата да е нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.

1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от частния тъжител и граждански ищец Х. А. М. с ЕГН: ********** граждански иск срещу подсъдимия З. Г. Р. с ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, платима ведно със законната лихва, считано от 04.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Постановено е на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в общ размер на 44 (четиридесет и четири) лева – за държавна такса за образуване на наказателно дело от частен характер, депозит за призоваване на свидетел и за издаване на 2 броя удостоверения, да останат за сметка на частния тъжител и граждански ищец Х. А. М., със снета по 1 делото самоличност, както и е осъдил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител и граждански ищец Х. А. М., ЕГН: ********** да заплати на подсъдимия З. Г. Р., ЕГН: ********** сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се претендира за това, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като се иска да се постанови нова присъда, с която З. Г. Р. да бъде признат за виновен и да му се наложи справедливо наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Излага съображения, че постановената от първоинстанционния съд присъда е незаконосъобразна, неправилна и несправедлива, поради което следва да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му бъде наложено съответно наказание. Моли също така предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В подкрепа на искането си повереникът на частния тъжител сочи, че първоинстанционният съд е установил наличието на трайно влошени отношения между семейството на частния тъжител и свидетелите, доведени от подсъдимия, чиито показания са били възприети като основно доказателствено средство за извода за недоказаност на обвинението. Според повереника това обстоятелство налага особено внимателна и критична оценка на тези свидетелски показания, с оглед възможната им заинтересованост и наличието на конфликтни отношения.

Навеждат се доводи, че съдът е дал вяра на показанията на свидетелите, които са заявили, че не са чули обидни изрази, отправени от подсъдимия към частния тъжител, въпреки наличието на противоречия в показанията им относно местоположението на подсъдимия по време на събранието. Изтъква се, че част от свидетелите сочат различно място, на което се е намирал подсъдимият, а един от тях не е могъл да си спомни дали въобще е присъствал на събранието. Според повереника на тъжителя тези несъответствия поставят под съмнение достоверността и непротиворечивостта на свидетелските показания и не могат да служат като сигурна основа за постановяване на оправдателна присъда.

Претендира се, че не са изяснени в достатъчна степен причините, поради които свидетелите не са могли да възприемат изричането на инкриминираните думи, като ако действително подсъдимият и частният тъжител са се намирали на малко разстояние един от друг, е логично именно те и свидетелката М. да са могли да възприемат изречените думи, без това да бъде възприето от останалите присъстващи. Оспорва се също така преценката на първоинстанционния съд относно показанията на свидетелката, *** на частния тъжител, като се поддържа, че изложените мотиви за отказа да бъдат кредитирани не представляват убедително основание за тяхното отхвърляне.

2

Прави искане гражданският иск да бъде уважен като основателен и доказан.

Частният тъжител и граждански ищец М. в съдебно заседание заявява, че поддържа изложеното в жалбата и изразява убеждението си, че подсъдимият го е обидил по изключително тежък начин, вследствие на което е претърпял значителни здравословни и емоционални страдания. Посочва, че след инцидента е бил хоспитализиран и е провеждал медицински прегледи и лечение, като счита, че здравословното му състояние се е влошило в резултат от случилото се.

От своя страна защитникът на подсъдимия Р. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство са били събрани достатъчно и категорични доказателства, включително чрез разпит на всички лица, присъствали на процесното събрание, от които безспорно се установява, че подсъдимият не е изричал инкриминираните думи.

Защитата излага съображения, че между страните съществуват продължителни и трайни конфликтни отношения, свързани с множество спорове между семейството на частния тъжител и останалите живущи във входа. Посочва се, че нееднократно са подавани сигнали за конфликти и нарушения на обществения ред, включително за шум и недобросъвестно поведение. Според защитата именно тези продължителни конфликти са довели до подаването на настоящата тъжба, която се възприема като средство за разрешаване на лични спорове и за търсене на отмъщение.

Навеждат се доводи, че всички разпитани свидетели са потвърдили, че подсъдимият Р. не е присъствал на събранието от самото начало, а се е присъединил по-късно и не е участвал активно в спора между съседите.

Подчертава се, че единствено *** на частния тъжител твърди да е възприела изричането на обидните думи, което според защитата поставя под съмнение достоверността на обвинението. В заключение защитникът на подсъдимия моли въззивния съд да остави в сила постановената оправдателна присъда и да присъди на подсъдимия направените по делото разноски.

Подсъдимият Р., упражнявайки правото си на лична защита, заявява, че поддържа изложеното от защитника си становище.

В предоставената му последна дума моли съда да постанови правилно решение.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за правилно установена от първоинстанционния съд следната фактическа обстановка:

Подсъдимият З. Г. Р. е роден на *** в гр. ***, б., б.г., живущ в ***, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

3

Към инкриминирания период подсъдимият живеел в едно жилище заедно със своята ** – свид. Д.А.Р., което се намирало на първия етаж в жилищната сграда в ***. Частният тъжител Х. А. М. живеел със *** си свид.

И.Н. М. в същата сграда, но в ***, находящ се на третия етаж. *** на входа бил свид. С.М.С., който изпълнявал функциите по управление на етажната собственост и осъществявал връзката между живущите във входа.

В непосредствена близост до жилището на семейство М., в съседство на същия етаж, се намирал апартаментът на свидетеля Ц.А.С..Под жилището на частния тъжител и неговата *** живеела свидетелката М.А.В.. В същия вход живеели още свидетелят С.М.Д., чието жилище се намирало на първия етаж, както и свидетелят Р. А. А.. Всички тези лица били съседи в рамките на една и съща етажна собственост и поддържали ежедневни контакти помежду си.

От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Р. от близо двадесет години бил във влошени отношения със семейството на частния тъжител – както с него самия, така и със *** му свидетелката И. М..

Поради съществуващото напрежение в отношенията им подсъдимият избягвал да разговаря с тях по какъвто и да е повод и се стремял да не влиза в контакт с тях.

Причината за възникналото влошаване на отношенията между страните се кореняла в по-ранен инцидент, настъпил при извършване на ремонтни дейности от страна на семейството на подсъдимия. В рамките на този ремонт била извършвана изолация на външна стена на апартамента, като за целта били използвани майстори, работещи върху поставено скеле. По време на извършването на ремонтните дейности свидетелката И. М. започнала да полива с кофа вода майсторите, които се намирали върху скелето и извършвали изолационните работи.

В тази връзка подсъдимият направил забележка на свидетелката М. и й казал да преустанови действията си. Няколко дни след този инцидент подсъдимият получил призовка от органите на Министерството на вътрешните работи във връзка със сигнал, подаден от свидетелката М., в който се твърдяло, че подсъдимият я заплашвал да я убие. В резултат на извършената проверка от страна на органите на МВР срещу подсъдимия бил съставен протокол за предупреждение на основание чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

След този случай отношенията между подсъдимия и семейството на частния тъжител окончателно се влошили, като подсъдимият преустановил всякаква комуникация с тях.

През летния период на 2024 година свидетелят С. в качеството си на *** започнал да получава множество оплаквания от живущите във входа относно поведението на свидетелката И.М.. Най-често възражения във връзка с това поведение отправял свидетелят Ц.А.С., който живеел в съседното жилище до това на семейство М..

4

Свидетелят С. съобщавал на ***я, че от апартамента на семейство М. се чувал силен шум, включително през нощните часове, като се тропали врати и се създавало безпокойство, което нарушавало съня и нощната му почивка.

Подобни оплаквания относно поведението на свидетелката М. били отправяни и от други живущи в сградата.

Свидетелките М.А.В. и Д.А.Р. изразявали недоволство от обстоятелството, че когато свидетелката И.М. минавала покрай тях, ги наричала с обидни думи, включително „***“ и „***“. Свидетелката В., която живеела на долния етаж под жилището на семейство М., също възприемала неприятен и силен шум по всяко време на денонощието, идващ от апартамента на частния тъжител.

Установява се, че оплакванията, които ***ят получавал, били насочени предимно срещу поведението на свидетелката И.Н. М., а не срещу частния тъжител М., когото останалите живущи във входа описвали като тих и спокоен човек.

С оглед на постъпилите многобройни оплаквания свидетелят С. преценил, че следва да бъде проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост. За целта във входа на жилищната сграда било поставено съобщение с покана за провеждане на събранието, в което били посочени датата, часът и мястото на неговото провеждане, но без да бъде вписан конкретен дневен ред.

На 04.08.2024 година около 18:00 часа в на *** пред ** било открито свиканото от свид. С. общо събрание на собствениците. Събранието се провеждало в пространството пред входа на жилищната сграда, където били монтирани две пейки за сядане.

При откриването на събранието там присъствали свид. С. като ***, частният тъжител М., който бил седнал на едната пейка, неговата *** свид.

И.Н. М., свидетелите М.А.В. и Д.А.Р., които седели на другата пейка, както и още свидетелите Ц.А.С., С.М.Д. и Р. А. А.. На събранието присъствали още съседите Т.М. и *** жена с неустановени по делото имена. Подсъдимият Р. първоначално не бил на събранието, като вместо това се намирал в дома си на първия етаж. През това време пред блока, след като било открито общото събрание, свид. С. докладвал за постъпили оплаквания срещу свид. И.Н. М. за това, че тропала, блъскала врати и вдигала много шум. В подкрепа на изложените твърдения свидетелят показал снимки, които бил направил с мобилния си телефон.